Парите, генерирани от замразените в Европа руски финансови активи, скоро ще започнат да постъпват в Украйна. Това ще даде тласък на Киев, който в момента се затруднява да се противопостави на настъплението на войските на Москва. Сега Западът се опитва да превърне този поток в наводнение.

Финансови служители от икономиките на Г-7 се срещнаха в Стреза, Италия, за да обсъдят нови начини за използване на постъпленията от около 282 млрд. долара от руските валутни резерви, които бяха замразени от западните държави след пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г.

„Що се отнася до основните въпроси, е постигнат напредък“, коментира пред CNN италианският министър на икономиката Джанкарло Джорджети в събота по време на пресконференция след срещата, като добави, че все още има някои правно-технически въпроси, които трябва да бъдат решени.

По думите му е налице „силно позициониране по отношение на политическата позиция на всички страни от Г-7“.

Срещата на седемте най-развити икономики се проведе само няколко седмици след като Русия предприе изненадващо нападение в северната част на Харковска област в Украйна. Със засилването на руските атаки западните лидери са подложени на все по-голям натиск да предоставят военна помощ на притиснатите въоръжени сили на Киев.

„Жизнено важно и спешно е колективно да намерим начин да отключим стойността на руските държавни активи, обездвижени в нашите юрисдикции, в полза на Украйна“, категорична беше Джанет Йелън, финансов министър на САЩ, по време на реч във вторник във Франкфурт, Германия.

ЕС прие план за използване на замразени руски активи за украинска отбрана

Предложението, за което се съобщава, че има най-широка подкрепа сред представителите на САЩ и ЕС, включва отпускане на заем в размер на 50 млрд. долара на Украйна, като за обезпечение се използват бъдещите извънредни печалби от руските активи, държани в Европейския съюз.

Планът „по същество ще доведе до ускоряване на потока от лихвени постъпления от активите чрез заем, отпуснат на Украйна“, акцентира Йелън в интервю за телевизионния канал Sky News миналата седмица. „Украйна има значителни нужди и възможността да се мобилизират значителни ресурси за подпомагането ѝ е важна“.

Финансовите министри от Г-7 се надяват да постигнат съгласие за по-нататъшни действия, които да бъдат подписани, когато Джо Байдън и други лидери се съберат на среща на върха в Италия следващия месец. Планът не предвижда директно изземване на активите, тъй като ЕС се опасява, че подобен ход ще обезкуражи други държави да държат активите си в блока. По-голямата част от замразените руски пари се държат в Европа, а еврото е втората по важност валута в света след щатския долар.

Предложението „е половинчата стъпка към пълната конфискация“, смята Лий Бухайт, ветеран в областта на държавния дълг и почетен професор в Юридическия факултет на Единбургския университет.

ЕС обмисля как да използва блокирани руски активи без да загуби авторитет

От 3 млрд. до 50 млрд. долара?

Около две трети от обездвижените активи на Русия, или около 228 млрд. долара, се намират в ЕС, най-вече в Euroclear, базирана в Белгия финансова институция, която съхранява безопасно пари за банки, борси и инвеститори. След месеци на обсъждания ЕС официално прие споразумение във вторник, което предвижда неочакваните печалби на Euroclear от реинвестирането на паричните средства, генерирани от тези активи - например купонни плащания по облигации, да бъдат насочени към Киев. Западните санкции означават, че купонните плащания и падежиращите активи не могат да бъдат изпращани в Русия.

Съгласно споразумението с ЕС между 2,7-3,3 млрд. долара от тези печалби ще бъдат изпращани годишно на Киев, като първото плащане ще бъде извършено през юли, а 90% от него ще бъдат предназначени за оръжия и военно оборудване. Разпределението на средствата ще бъде преразглеждано всяка година, считано от януари 2025 г., като ще има възможност разходите да бъдат пренасочвани за възстановяването на разкъсваната от войната икономика на Украйна, когато нуждите ѝ се променят.

„ЕС избра път напред, който е правно издържан и гъвкав, така че подкрепата да може да се адаптира към най-неотложните нужди на Украйна“, заяви европейският комисар по търговията Валдис Домбровскис.

За разлика от договореното от ЕС финансиране, предложението, обсъждано от Г-7, би могло да предостави незабавно много по-голяма еднократна сума. Reuters съобщи, че Йелън е заявила в четвъртък, че министрите от групата са обсъдили сума от 50 млрд. долара, но все още няма съгласие за това колко голям да бъде обезпеченият заем.

Руски депутат заплаши, че Москва може да си поиска Аляска от САЩ

Още по-голям чек?

Освен конфискуването на задържаните активи и отпускането на заеми на Киев, обезпечени с лихвите, които те носят, има и трети вариант, който Западът може да обмисли - т.нар. репарационен заем. При този подход Украйна би взела пари назаем от синдикат от съюзници, включително членове на Г7, и би заложила като обезпечение иска си за репарации - или компенсации - срещу Русия след войната. Това би дало на Киев достъп до много по-голяма сума пари, отколкото използването на бъдещи или настоящи извънредни печалби от руски активи.

„Украйна има претенции към Русия за репарации - от правна гледна точка това е неоспоримо - и на практика ще монетизира част от тези претенции, като ги заложи, за да си осигури заем от Г-7“, казва експертът по дълговете Бухайт. “Ако Русия не успее да плати репарации, Г-7 ще бъде в състояние да използва пула от замразени активи, за да възстанови стойността на заема си за Украйна”.

Този механизъм също така гарантира, че Русия ще поеме част от колосалната сметка за възстановяването на Украйна, която според Световната банка възлиза на 486 млрд. долара през следващото десетилетие.

„Ако не се стигне до смяна на режима в Русия, Путин никога няма да плати репарации“, предупреждава Бухайт. „Тези 300 млрд. долара вероятно са единственият принос, който Русия някога ще направи за изплащане на обезщетения за това, което е причинила на Украйна.“