За Украйна май се оказва жесток месец. Град Вовчанск в северната част на Харковска област, освободен от руска окупация преди повече от 18 месеца, се събуди в петък от интензивен обстрел и въздушна бомбардировка. По този начин Русия намери нов начин да разтегне и без това тънката отбранителна линия а Украйна. Президентът Володимир Зеленски и други украински официални лица коментираха, че руските усилия за настъпление към града са били осуетени, но оттогава руснаците се опитват да прекъснат пътните връзки с Вовчанск.

В петък руснаците предприеха атаки с батальонна сила по 60-километров участък от границата, като заявиха, че са окупирали няколко села в така наречената „сива зона“ по границата, след като тази година съсредоточиха голяма част от офанзивните си способности върху плавното настъпление в Донецк на изток, при което се наблюдаваше постепенен, но значителен напредък. В събота изглеждаше, че руснаците все още държат няколко украински погранични села, като в района на Вовчанск продължаваха интензивните въздушни бомбардировки.

Трансграничната атака е поредният пример за това колко неща се объркаха за украинците през тази година. Силите им са слабо разгърнати, разполагат с много по-малко артилерия от руснаците, крайно недостатъчна противовъздушна отбрана и най-вече – изпитват остра нужда от повече войници. Тежкото им положение се влошава от сухото време, което позволява на руските механизирани части да се придвижват по-лесно.

Заместник-началникът на украинското отбранително разузнаване, генерал-майор Вадим Скибицки, коментира пред Economist миналата седмица:

„Проблемът ни е много прост: нямаме оръжия. Те винаги са знаели, че април и май ще бъдат труден период за нас“.

Украинското разузнаване изчислява, че въпреки огромните загуби от началото на пълномащабното нахлуване, Русия разполага с повече от половин милион души, които сега са в Украйна или на нейните граници. Според Скибицки тя също така „генерира дивизия от резерви“ в Централна Русия.

Нападението по северната граница следва създаването на нова руска военна групировка, наречена „Север“, а Джордж Барос от Института за изследване на войната във Вашингтон посочва пред CNN, че тя е „оперативно значима групировка“.

„Русия се стремеше да набере 60 000-100 000 войници за своята групировка за атака на Харков, но ние оценяваме, че тя по-скоро наброява 50 000“, казва Барос, но „все пак има голяма бойна мощ“.

Най-голямата въздушна атака от седмици удари енергийната система на Украйна

Именно частите на бронираната пехота от тази нова сила се опитват да преминат границата. Наличните данни сочат, че те са били очаквани и са понесли значителни загуби. Но ако към тях се присъединят още елитни части (има съобщения, че това може да се случи), амбициите на Русия може да нараснат. Представител на украински специални сили е категоричен пред медията:

„Това е само началото, руснаците имат плацдарм за по-нататъшни настъпления“.

Друг бивш украински офицер, който пише за конфликта в блога Frontelligence, казва, че „недостигът на човешка сила принуждава Украйна да избягва да разполага непрекъснато големи части по границата с напълно заредена и готова за незабавна употреба артилерия“. Той очаква ситуацията да се развие, „като руските сили ще разполагат повече части за проникване в нови гранични райони или за подсилване на първоначалните успехи“. Няколко анализатори пък очакват руснаците да разширят атаките по границата на запад към Сумската област, която от месеци е обект на набези на руските специални сили.

Групировката „Север“ не би могла да атакува и окупира град с размерите на Харков, но вероятно не това е целта. Барос смята, че вместо това тя цели да принуди украинските сили да се пренасочат от Донецк към Харковска област.

„Руснаците се стремят да разредят украинските сили по протежение на 600-километровата фронтова линия и да създадат възможности за себе си, по-специално в Донецка област, която е основната оперативна цел на Русия за 2024 г.“, казва Барос.

Последните трансгранични нападения могат също така да отклонят украинските части от защитата на Купянск, също в Харковска област, където руското нападение е в застой от месеци, както и да създадат буферна зона вътре в Украйна, за която Кремъл твърди, че иска да намали атаките срещу руски градове като Белгород.

Увеличаване на темпото

Това, което се случва в Харков, не е изолирано. Тази седмица украинските военни признаха, че броят на бойните действия е нараснал (над 150 само в четвъртък), което е допълнение към значителното увеличение от март до април. На практика руснаците разполагат с необходимата жива сила, за да разтегнат украинската отбрана чрез множество точки на атака, разположени на стотици километри една от друга, принуждавайки Киев да гадае къде и кога ще се съсредоточи очакваната офанзива в началото на лятото.

Увеличеният темп на атаките изостря двете критични уязвимости на Украйна: недостатъчната жива сила и оскъдната противовъздушна отбрана. Русия се възползва от двете в бързината, желаейки да установи контрол на място, преди новата вълна от западна помощ да може да помогне. Тя се очаква след няколко седмици в значителен размер.

„Личният състав остава основно предизвикателство и Украйна работи за възстановяването на съществуващите си деградирали бригади, както и за създаването на около 10 нови“, казва Барос.

Какви са последствията за Украйна от закъснението на военната помощ от САЩ?

За целта миналия месец беше приет закон за разширяване на мобилизацията, почти две години след като Русия мобилизира около 300 000 допълнителни войници. Процесът беше блокиран в украинския парламент в продължение на месеци, а президентът Зеленски се опасяваше както от разходите, така и от политическите последици от по-широка мобилизация. Численото превъзходство на Русия обаче рязко нарасна по цялата фронтова линия, предоставяйки на руските командири все повече възможности да опипват за различни слаби места.

Западните анализатори смятат, че в Часив Яр, Донецк например украинците може да са превъзхождани по численост в съотношение 10:1, както и че страдат от хроничен дисбаланс в снарядите и пълна липса на въздушно прикритие. Един украински военен блогър тази седмица изчисли, че само в посока Часив Яр действат елементи от 15 руски мотострелкови бригади, всяка от които има до 1000 души. А загуби ли високите части около Часив Яр, важният пояс от индустриални градове - Славянск, Краматорск и Костянтиновка - става много по-уязвим.

Скибицки посочва пред Economist, че загубата на Часив Яр е ясно изразена възможност - „не днес или утре, разбира се, но всичко зависи от нашите резерви и доставки“.

На североизток от Часив Яр войник на име Станислав обясни пред украинската телевизия тази седмица, че след месец на „много активни военни действия“ руснаците „настъпват откъм Кременна, където трупат големи резерви“.

„Огромен брой руски пехотинци атакуват денем и нощем, на големи и малки групи“, разказа той.

„Освен недостига на обучени войници, Русия използва своето въздушно пространство като изходна точка за нанасяне на удари по Харковска област, което подчертава спешната необходимост САЩ да предоставят повече средства за противовъздушна отбрана с голям обсег и да позволят на украинците да ги използват за прехващане на руски самолети в руското въздушно пространство“, казва Барос.

В петък Съединените щати обявиха пакет от боеприпаси за противовъздушна отбрана и други оръжия на стойност 400 млн. долара, но ще са необходими много повече средства.

Загубите на Украйна се усложняват и от липсата на подготвени отбранителни позиции зад фронтовата линия, където защитниците биха могли да се оттеглят. В Краснохоровка например украинските части в продължение на месеци можеха да използват жилищни сгради и фабрика за тухли като отбранителни позиции. Те обаче бяха заличени.

Президентът Зеленски и други военни ръководители говориха много за „активна отбрана“, включваща по-добри отбранителни укрепления, определяйки я като градивен елемент, който да обърне хода на руското напредване. Но подобни позиции са твърде малко и твърде късно бяха издигнати в критичните райони, особено в Донецк. Все пак украинският президент увери тази седмица, че „ще успеем да спрем руснаците на изток“, когато пристигне помощта, признавайки, че „ситуацията е наистина трудна“.

По въздух и земя: Как американската помощ за Украйна може да промени баланса на силите

„Трябва всичко да идва по-бързо“, категоричен е той. „Всеки ден, в който това не се случва, руснаците напредват - а ние губим войници, които не можем да си позволим да загубим“.

Барос казва, че руснаците са били подготвени за прекъсването на военната помощ.

„Последните руски успехи, които виждаме сега, не са просто опортюнистични. Руснаците са се подготвили за това и сега се възползват от него. На Украйна може да се наложи да вземе трудни решения заради бавните действия на САЩ и дилемата, която това предизвиква сега.“

А забавянето може да се равнява на размяна на територия срещу време и в крайна сметка да направи така, че голяма част от сега загубената територия да не бъде възстановена.