В рамките на няколко дни след нахлуването на руските войски в Украйна в началото на 2022 г. архитект Олех Дроздов решава, че ще премести дома и бизнеса си от обсадения източен град Харков на повече от 1000 км на запад, далеч от бойните действия.

Сега, когато войната продължава вече трета година, практиката му може би най-накрая ще се върне към растеж, тъй като предприятия като неговото се адаптират към конфликта и търсят възможности наред с огромните предизвикателства.

„Бурята свърши. В лодката ни има много дупки, но ние продължаваме напред", казва Дроздов от офиса си в историческа сграда в центъра на Лвов, град с население около 700 000 души, разположен близо до полската граница, пред Reuters.

В покрайнините на града се издигат кранове и се строят индустриални паркове и други проекти, а в някои отношения „Дроздов и партньори“ е в добра позиция да се адаптира към шока от войната. Тя е малка и свободна, а в страна, в която милиони хора и хиляди компании са разселени, търсенето на сгради и ремонти е голямо.

„Бавно започнаха да се откриват някои нови възможности“, казва Дроздов. „Има инвестиции в тази част на страната, тъй като компаниите и хората се преместват насам.“

Неговата практика е сред 19 000 компании, които са се регистрирали на нови места в Украйна след инвазията, според Opendatabot – платформа, която предоставя данни от официалните регистри. Тази статистика говори за масова миграция на украинския бизнес от изток на запад – тенденция, която може би никога няма да бъде обърната.

„Благодарение на адаптивността на бизнеса, подкрепата на партньорите и правителствените програми, Украйна все повече придобива характеристиките на военновременна икономика“, посочва първият вицепремиер на страната Юлия Свириденко пред информационната агенция. „Ако сравним структурата на икономиката през 2023 г. с тази от предвоенната 2021 г., ясно ще видим тази трансформация. Украинската икономика показва устойчивост и адаптивност, доказвайки способността си да се ориентира в трудни времена“.

Западът засега печели

В източната част на Украйна, където се водят боеве в рамките на офанзиви и контраофанзиви, градове и села лежат в руини. Харков е подложен на тежки бомбардировки. В проучване на Световната банка, ООН, Европейската комисия и украинското правителство, публикувано през февруари, общата стойност на възстановяването на икономиката се оценява на 486 млрд. долара - цифра, която продължава да нараства с нарастването на щетите.

Далеч на запад обаче градските центрове са в по-добро състояние.

Виктор Микита, областен управител на Закарпатска област, която граничи с Полша, Словакия, Унгария и Румъния, описва наплива от нови предприятия, вариращи от производство на сол до мебели и текстил. Преди войната икономиката на планинския регион разчита в голяма степен на туризма и паричните преводи, изпращани от украинците, работещи в чужбина.

„Когато избухна войната, много предприятия се преместиха, създадоха се работни места, бюджетът започна да се пълни“, казва Микита.

Служителите в Лвовска област отчитат подобна тенденция, като дейност там също са започнали много нови компании - логистични, енергийни, строителни и ИТ.

От малкото обявени чуждестранни инвестиции повечето са в централните и западните региони - отчасти защото там могат да извлекат най-голяма полза, ако Украйна успее да постигне целта си да се присъедини към Европейския съюз един ден, смятат анализатори. Сред проектите са плановете на турската Onur Group да инвестира 50 млн. долара в добив на графит в западната Хмелницка област и още 150 млн. долара във възобновяеми енергийни източници в Закарпатието.

Германската компания Bayer заяви, че ще инвестира 60 млн. евро в завода си за производство на царевични семена в централната Житомирска област, а ирландската Kingspan Group обяви инвестиция от 280 млн. долара в завод в Лвовска област.

В Харков, втория по-големина град на Украйна, реалността е много по-различна. Олех Синехубов, губернатор на региона, посочва, че 70% от големите предприятия са били разрушени, преместени или са преустановили дейността си.

„Нашите регионални и градски бюджети са намалели с 40%“, посочва той пред Reuters.

Данните на Световната банка показват, че предприятията в Източна Украйна са претърпели 70% спад в продажбите между началото на инвазията и края на 2023 г., а тези в южната част - 63%. За сравнение, продажбите на компаниите в западната част на страната са намалели с 39%.

Недостиг на работници

Официалните данни за въздействието на войната върху различните сектори са откъслечни и последните тенденции могат да се променят, ако на бойното поле настъпят драматични развития. Руските атаки срещу енергийната инфраструктура също са сериозно предизвикателство за много компании.

След като икономиката на страната се срина с една трета през 2022 г., тя се възстанови с 5,3% през 2023 г., а правителството прогнозира растеж от 4,6% през тази година. Стоманодобивната промишленост, някога ключов износител, се сви с около 80% през 2022 г. и нарасна с едва 8% през 2023 г.

Министерството на икономиката на Украйна коментира, че досега през 2024 г. най-бързият темп на растеж е бил в строителството, преработвателната промишленост, транспорта и търговията на дребно. Отбранителната индустрия също се разраства значително. По данни на Министерството на стратегическите индустрии на Украйна броят на производителите на отбранителни продукти се е увеличил повече от два пъти от февруари 2022 г. насам.

Тъй като някои сектори са се разширили, свободните работни места са се увеличили най-бързо в западната част на страната, според Work.ua, портал за заетост, който отчете рекорден брой свободни работни места през април. В края на февруари свободните работни места са се увеличили с 55% в Закарпатието в сравнение с нивата отпреди войната, докато в Лвовска област в началото на март е имало около 8500 свободни работни места, което е с 23% повече в сравнение с периода преди инвазията.

Неотдавнашно проучване на Европейската бизнес асоциация, една от водещите бизнес групи в Украйна, показа, че около 74% от компаниите изпитват недостиг на персонал - резултат от бягството на милиони хора в чужбина и на стотици хиляди мъже, служещи в армията.

Дроздов се затруднява да наеме достатъчно персонал в практиката си и да запълни свободните места в архитектурното училище, което също ръководи. Съзнавайки дългосрочната задача за възстановяване на страната, той започва магистърска програма за млади архитекти с акцент върху възстановяването на разрушения изток. Той се надява един ден да се върне в Харков.

„Когато има възможност, ще се върнем там физически. Но това ще бъде постепенен процес“, казва в заключение той.