Белгия свиква извънреден съвет по сигурността след засичане на дронове над летища и военни бази
Русия е „много вероятно“ отговорна за зачестилите нарушения на европейското въздушно пространство, сочат източници
&format=webp)
Националният съвет по сигурността на Белгия ще проведе извънредно заседание в четвъртък, след като са забелязани дронове над няколко летища и военна база. Министърът на отбраната на страната нарече инцидентите „координирана атака“, цитира Reuters.
През последните месеци дронове предизвикаха сериозни смущения в редица европейски страни, като доведоха до временно затваряне на летища. Някои официални лица обвиняват Русия, определяйки тези инциденти като част от „хибридна война“. Москва отрича да има каквато и да е връзка с тях.
Брюкселското летище, което е най-натовареното в Белгия, е затворено около 20:00 ч. местно време, след като три дрона прелитат над периметъра му, съобщава белгийската служба за управление на въздушния трафик Skeyes.
По същото време летателни апарати са забелязани и над летищата в Антверпен, Лиеж и Остенде, което налага временно преустановяване на дейността им до ранните часове на сряда.
Според Министерството на отбраната, дронове се появяват и над военновъздушната база „Флорен“.
Летище Брюксел отваря за кратко след около два часа, но по-късно отново е затворено, след като поне един дрон се появява във въздушното пространство. Полетите се възобновяват окончателно около 2:00 ч. сутринта.
Министърът на отбраната Тио Франкен заявява пред парламентарна комисия, че инцидентите изглеждат координирани и целят да предизвикат смущения, тъй като са включвали големи дронове, летящи във формация.
„Това съответства на хибридните техники, наблюдавани и в други страни. Не става дума просто за някой, който случайно прелита с дрон над военен обект или летище. Има редица индикации, че всичко е организирано по изключително структуриран начин“, подчертава той.
Още преди последните инциденти белгийските власти вече разследват появите на неидентифицирани дронове над няколко военни бази през уикенда. Сред тях е и „Клайн-Брогел“, близо до нидерландската граница, където са разположени белгийските изтребители F-16 и според широко разпространени информации се съхраняват американски ядрени оръжия, пише Guardian.
Случаите в Белгия са само последните от поредица подобни инциденти. През последните седмици дронове са били засичани в Чехия, Дания, Естония, Германия, Полша, Норвегия и Испания.
Миналия месец Литва затваря двете си най-големи летища, след като в нейното въздушно пространство навлизат хелиеви балони, за които се подозира, че пренасят контрабандни цигари. По-късно премиерът на страната нарича случаите „хибридни атаки“ – термин, често използван за обозначаване на дестабилизационни действия от страна на Москва.
През септември три руски военни самолета нарушават въздушното пространство на Естония, а Румъния издига два изтребителя F-16, след като нейният въздушен периметър е нарушен от дрон след руска атака срещу съседна Украйна.
Белгийското правителство не посочва кого смята за отговорен, но източник на агенция Belga информира, че службите за сигурност са почти убедени, че зад действията стои държавна структура –„много вероятно Русия“. Според вестник Le Soir този въпрос е поставен по време на подготовката за заседанието на националния съвет по сигурността в четвъртък.
Напрежението между Белгия и Русия се засилва през последните седмици, докато Брюксел е под натиск от партньорите си в ЕС да позволи използването на руските замразени активи за подпомагане на Украйна.
Миналата седмица бившият руски президент Дмитрий Медведев, известен с провокативните си публикации в социалните мрежи, нарича Франкен „идиот“ – очевидно в отговор на интервю, което белгийският министър на отбраната дава няколко дни по-рано. В него Франкен, откровен фламандски националист, заявява, че не се опасява Русия да извърши ядрен удар по Брюксел, тъй като НАТО би „заличило Москва от картата“.
Словесният сблъсък идва на фона на отказа на Белгия да подкрепи плана за заем за Украйна, базиран на замразените руски активи, държани в Брюксел. Разговорите за постигане на споразумение по плана продължават, като европейските страни се надяват на компромис до края на годината.
Франкен уточнява, че на предстоящата извънредна среща държавата му няма да активира член 4 от договора на НАТО, който позволява на съюзниците да се консултират при заплаха за сигурността.
Министърът на вътрешните работи Бернар Кентен отбелязва, че повтарящите се инциденти с дронове „директно засягат сигурността на страната“.
Той свиква заседанието на националния съвет по сигурността, състоящ се от премиера Барт де Вевер, водещи министри, както и представители на полицията и службите за сигурност. „Трябва да действаме спокойно, сериозно и координирано“, пише Кентен в X.



)



&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)