Най-силната икономика в ЕС – тази на Германия, изпитва затруднения поради слабото търсене и високите разходи, които забавят растежа.

Дългосрочното предизвикателство пред нея обаче е демографската криза, започнала преди десетилетия.

Подобно на повечето развити общества, населението на Германия застарява, което означава относително повече пенсионери и по-малко работници – комбинация, която застрашава икономическия растеж и публичните финанси.

Засега влиянието е слабо, но както предупреждава Международният валутен фонд в доклада си от вторник, застаряването може да причини значителни проблеми след няколко години, пише Fortune.

Политиците знаят от десетилетия, че демографската ситуация в Германия ще увеличи коефициента на зависимост: броят неработещи на всеки работещ.

Просто едва сега това започва да оказва влияние.

Макар да звучи безобидно, коефициентът на зависимост е изключително важен икономически показател. При равни други условия, колкото по-малко са работещите спрямо останалото население, толкова по-висока е данъчната тежест върху всеки работещ и по-ниска е продукцията на глава от населението.

МВФ прогнозира, че годишният темп на нарастване на населението в трудоспособна възраст в Германия ще намалее с 0,7% в средносрочен план, което обикновено означава едноцифрени години в икономиката – повече от всяка друга страна от Г-7, тъй като бейби бумърите започват да се пенсионират, а притокът на имигранти намалява.

„Застаряването на населението ще се отрази неблагоприятно на публичните финанси, тъй като ръстът на данъчните приходи ще се забави, а разходите за пенсии и здравеопазване ще нараснат“, се казва в доклада на организацията.

Пенсионната система на Германия, която датира от 1889 г., разчита на вноските, които се правят от работещите в момента, за да се подпомогнат пенсионерите. От 60-те години насам обаче съотношението между работещите и пенсионерите се е понижило от 6:1 до само 2:1.

Застаряването на работната сила също е проблем. Макар че ефектът варира в зависимост от региона и отрасъла, съществува отрицателна връзка между средната възраст на работниците и ръста на производителността в икономиката на знанието.

Ще става все по-зле и то не само за Германия.

Япония е най-добрият пример за застаряващо население в света, тъй като от десетилетия има ниска раждаемост и незначителна имиграция.

Но голяма част от Европа също е изправена пред подобен проблем. Вземете например Гърция. Тя има най-ниските нива на раждаемост на континента, като през 2022 г. регистрира най-малко раждания от 92 години насам. Италия и Финландия също имат ниска раждаемост, което означава, че всяко ново поколение е по-малко от предходните.

През следващите години Германия ще усети по-силно спада поради продължаващите трудности с недостига на работна ръка.

Нейната икономика вече се бори с последиците от прекъсването на доставките на руска енергия, като същевременно се справя с високите лихвени проценти. Това е в допълнение към други проблеми, които могат да навредят на дългосрочната конкурентоспособност, включително структурни пречки като недостатъчни инвестиции и бюрокрация.

Със сигурност някои икономически процеси работят в полза на Германия. Инфлацията показва признаци на охлаждане, нивото на безработица е под контрол в сравнение с нейни съседи.

Но с течение на времето застаряващото население само ще се увеличава.

Най-очевидният начин това да се промени или поне да се забави, е чрез мащабна имиграция. Обединеното кралство например е предприело този подход, като през последните години регистрира рекордна нетна имиграция.

„Един от ключовите показатели за дългосрочен успех или по-малко относителен упадък е способността да привличате мигранти и да ги включвате в работната сила“, коментира по-рано пред Fortune Йенс Айзеншмидт, главен икономист за Европа на Morgan Stanley.

Този подход обаче създава политическо напрежение, като в различни европейски държави нараства популярността на крайно десни партии, които обикновено са срещу имиграцията.

Алтернативата е да се използват онези части от германското население, които могат да се присъединят към работната сила, например да се насърчават повече жени да работят на пълно работно време.

Промените в сегашната пенсионна система също биха могли да помогнат на правителството да отчете по-високите задължения за разходи за застаряващото население.

Друга стратегия е да се използват технологиите. Германия вече има план за ускоряване използването на роботи и изкуствен интелект в работните функции, които са изправени пред недостиг на таланти или могат да бъдат подпомогнати от дигитализацията.

В действителност застаряването на работната сила е твърде голямо предизвикателство, за да бъде преодоляно с една-единствена мярка или дори с няколко. Вместо това правителствата и компаниите трябва да се адаптират към него, което изисква дългосрочно планиране.