Във вторник китайската лунна сонда Chang’e-6 достигна до обратната страна на Луната, с което се приближи до завършването на амбициозна мисия, която подчертава възхода на страната като космическа суперсила. В символичен момент при достигането Китай стана първата страна, която издигна националния си флаг на далечната страна на естествения земен спътник.

След това сондата, носеща първите лунни скали, събирани някога от далечната страна на Луната, излетя и навлезе в лунната орбита рано във вторник пекинско време след успешното събиране на проби през предходните два дни, се посочва в изявление на Китайската национална космическа администрация (CNSA). Очаква се обратното пътуване до Земята да отнеме около три седмици, като кацането ще бъде в китайския регион Вътрешна Монголия около 25 юни.

Успешното завръщане на пробите ще даде на Китай преднина в използването на стратегическите и научните ползи от разширеното изследване на Луната - една все по-конкурентна област, която допринесе за това, което ръководителят на НАСА Бил Нелсън нарича нова „космическа надпревара“.

Това е вторият път, в който Китай събира проби от Луната, след като през 2020 г. Chang’e-5 донесе скали от близката ѝ страна. Затова и по-рано тази година Нелсън призна, че темпото на Китай - и опасенията за неговите намерения - стимулират трескавото желание на САЩ да се върнат на Луната, десетилетия след мисиите с екипаж на Apollo.

„Сондата Chang’e-6 издържа изпитанието на високите температури и събра пробите чрез пробиване на лунната повърхност и изгребване на почвата и скалите с механична ръка“, съобщи CNSA, цитирана от CNN. „След като събра образците, Chang'e-6 протегна роботизирана ръка, за да издигне китайския флаг“.

Флагът, изработен от вулканичната скала базалт, е проектиран така, че да издържа на корозия и екстремните температури на далечната страна на Луната с оглед на бъдещи лунни мисии, коментира и инженер на Chang'e-6 пред държавната телевизия CCTV, добавяйки:

След като покори Луната, Индия се насочва към Слънцето

„Скалата беше натрошена, разтопена и издърпана на нишки с диаметър около една трета от диаметъра на човешки косъм, след което беше пресукана на нишка и изтъкана в плат“.

„Лунната повърхност е богата на базалт. Тъй като в бъдеще ще строим лунна база, най-вероятно ще трябва да превърнем базалта във влакна и да го използваме като строителен материал“, казва още той.

Историческа мисия

Chang'e 6 успешно се приземи в неделя сутринта в басейна Южен полюс-Айткен - най-старият басейн на Луната, образуван преди около 4 млрд. години. Това е вторият път, в който мисия успешно достига далечната страна на Луната, след като Китай за първи път извърши този исторически подвиг през 2019 г. със сондата Chang'e-4. Ако всичко върви по план, мисията - която започна на 3 май и се очаква да продължи 53 дни - може да бъде ключов етап в стремежа на Китай да се превърне в доминираща космическа сила.

Плановете на страната включват кацане на астронавти на естествения земен спътник до 2030 г. и изграждане на изследователска база на южния полюс - регион, за който се смята, че съдържа воден лед.

Пробите, събрани от спускаемия модул Chang'e-6, могат да предоставят ключови сведения за произхода и еволюцията на Луната, Земята и Слънчевата система, твърдят експерти - докато самата мисия предоставя важни данни и техническа практика за развитие на лунните амбиции на Китай.

„Загадъчната далечна страна на Луната се различава от близката страна по толкова много начини, че без върнати проби лунните учени не могат да разберат напълно Луната като цялостно планетарно тяло“, казва Джеймс Хед, почетен професор в Brown University, който си е сътрудничил с китайските учени, ръководещи мисията. „Върнатите проби от Chang'e 6 ще позволят да се направи голям напредък в решаването на тези проблеми.“

Япония е на крачка да стане петата държава, кацнала на Луната

Далечната страна на Луната е извън обхвата на нормалните комуникации, което означава, че Chang'e - 6 трябва да разчита и на сателит, който беше изведен в лунна орбита през март - Queqiao-2.

Китай планира да изстреля още две мисии от серията Chang'e, тъй като се доближава до целта си за изпращане на астронавти на Луната през 2030 г.

Космическа надпревара

Много държави разширяват лунните си програми, като все повече се фокусират върху осигуряването на достъп до ресурси и по-нататъшно изследване на дълбокия космос.

Миналата година Индия за първи път приземи космически апарат на Луната, докато първата от десетилетия насам мисия на Русия завърши с неуспех, когато нейната сонда „Луна 25“ се разби в лунната повърхност.

През януари Япония стана петата страна, която приземи космически апарат на Луната, въпреки че спускаемият апарат Moon Sniper имаше проблеми с електрозахранването поради неправилен ъгъл на приземяване. През следващия месец IM-1, финансирана от НАСА мисия, проектирана от базираната в Тексас частна компания Intuitive Machines, се приземи близо до южния лунен полюс. Това кацане - първото на космически апарат, произведен в САЩ, от повече от пет десетилетия - е сред няколкото планирани търговски мисии, предназначени за изследване на лунната повърхност, преди НАСА да се опита да върне там американски астронавти още през 2026 г. и да изгради свой научен базов лагер.