От криза към увереност: Гърция изплаща дълговете си предсрочно
Въпреки че правителството понижи целта си за растеж за 2024 г., резултатите на страната са доста над средните прогнози за Европейския съюз
Гърция планира да изплати предсрочно спасителните си заеми на обща стойност 8 млрд. евро, което подчертава напредъка на страната в преодоляването на дълговата криза.
Предсрочното погасяване съответства на тригодишни вноски и е третият път, в който Гърция пристъпва към ускоряване на изплащането на пакет от заеми, получени в рамките на първата програма за спасяването ѝ през 2010 г.
"Всъщност направихме много, откакто бяхме преизбрани миналата година“, казва премиерът Кириакос Мицотакис в интервю за Bloomberg. "Що се отнася до пазарните транзакции, те вероятно надминаха очакванията".
Този ход, който обхваща амортизацията на заемите от 2026 до 2028 г., е уверен сигнал към финансовите пазари за продължаващото икономическо възстановяване на страната. Въпреки че правителството понижи целта си за растеж за 2024 г. до 2,5% от предишната оценка за 2,9%, държавата се представя доста над средните прогнози в Европейския съюз.
"Има истински апетит за гръцки активи. Изглежда, че пазарът повярва на историята ни за дългосрочните цели, а също така повярва, че това правителство е стабилно и ще остане тук за дълго", добавя министър-председателят.
При управлението на Мицотакис, който спечели нов мандат миналата година, Гърция си проправи път обратно към положителен инвестиционен рейтинг, но все още има много работа за вършене. Дългът като процент от икономическото производство остава един от най-високите в Европа, въпреки че се очаква да намалее до 152,7% от БВП тази година от 207% през 2020 г.
Гръцкият премиер твърди, че тенденциите ще продължат. Нетният дълг на страната е намалял номинално през 2023 г., а не само като процент от производството, и "мисля, че вероятно ще продължи да спада през тази година", казва той.
Част от средствата за предсрочното погасяване ще дойдат от паричния буфер на страната, който беше натрупан по време на дълговата криза като предпазна мрежа. Сега, когато спасителната програма е приключила, Атина има достъп до дълговите пазари и Мицотакис планира да използва 5 млрд. евро от тези средства, за да извърши предсрочното погасяване.
Дясноцентристкото правителство се ангажира да постигне първичен бюджетен излишък - показател, който показва приходите минус разходите без лихви - от 2,1% от брутния вътрешен продукт през тази година и през следващата. През 2023 г. този индикатор се равнява на 1,9%.
Частни инициативи
Администрацията на Мицотакис се възползва от положителната инерция и придвижи напред приватизационните инициативи. От октомври насам държавата напълно се е освободила от дяловете си в три големи кредитора и сега се подготвя да продаде изцяло или частично оставащото си участие в National Bank of Greece SA, пише Bloomberg.
„Държавата все още държи 18% от Националната банка и ще направим нещо през есента, в зависимост от пазарните условия", посочва премиерът.
През февруари правителството приключи и най-голямото си първично публично предлагане от десетилетия насам с листването на миноритарния дял в Athens International Airport SA.
През декември Гърция и Latsis Group продадоха комбиниран дял от 11% в Helleniq Energy Holdings SA за 235,3 млн. евро.
Възползвайки се от възстановяването на туризма след пандемията, през март страната стартира процедура за приватизация на пристанището Лаврио. Близо до летището в Атина и популярните Цикладски острови, пристанището е ценен актив за развитието на туризма, разполагайки с круизен терминал и марина за яхти. През май осем групи представиха интерес за закупуване на мажоритарен дял в пристанищната администрация.
Що се отнася до най-голямата гръцка енергийна компания Public Power Corp., премиерът даде да се разбере, че правителството ще задържи своя дял от 34%.
"Много сме доволни от обрата в компанията."