Западните специалисти са скептични към често споменаваната от китайския президент Си Дзинпин концепция за насърчаване на нови видове производителни сили, целяща да стимулира растежа на страната с акцент върху технологичния напредък и самостоятелността. Но в същия момент повечето икономисти по света реагират по сходен начин на щедрите субсидии на полето на чиповете на американския президент Джо Байдън и продължаващия бараж от търговски санкции срещу нарастващ списък от китайски технологични компании, със специален акцент върху Huawei, и мистериозния ход за забрана на TikTok.

От вътрешнополитическа гледна точка президентът Байдън нямаше голям избор, освен да поеме щафетата на протекционизма от предшественика си Доналд Тръмп през 2020 г., но с наближаването на президентските избори в САЩ тази година той прибягна и до сплашване на съюзници, включително Тайван, Япония и Нидерландия, за да прокара нови ограничения върху модерното оборудване за производство на чипове, въпреки че тези стъпки накърниха интересите на САЩ и направиха малко, за да осуетят възхода на Китай.

Nvidia, например, е силно засегната. Наскоро компанията намали цените на модифициран, по-малко мощен чип за изкуствен интелект в Китай поради търговския контрол от страна на САЩ, след като нивата на запасите ѝ нараснаха. А на континентален Китай се падат 14% от приходите на Nvidia от центрове за данни през 2023 г., в сравнение с 19% през 2022 г. В годишния си доклад за 2023 г., публикуван миналия месец, производителят на чипове заяви, че "конкурентната ѝ позиция е била накърнена" в Китай от американските експортни санкции.

Разкритието през август 2023 г., че Huawei е успяла да разработи 7 нанометров чип за своя флагман Mate 60 Pro, въпреки че местните производители нямат достъп до най-модерните машини, разтревожи правителството на САЩ. Забавеният отговор на Министерството на търговията на страната беше да разследва Semiconductor Manufacturing International Corp (SMIC) за възможни нарушения на търговските санкции, въпреки че машините ѝ са внесени преди влизането в сила на новия контрол.

Съобщава се, че SMIC е намерила заобиколен път, който ѝ позволява да използва по-старо оборудване за дълбока ултравиолетова литография за производство на 7 нанометрови чипове, макар и с цената на значително намалени добиви, което се е отразило на маржовете на компанията. Въпреки че правителството на САЩ демонстрира почти пълна паника, в крайна сметка тези чипове изостават с две поколения от най-сложните модели в търговско производство.

Новите ограничения са насочени към определени субекти от Хонконг, за които твърди, че доставят стоки за Москва

САЩ разширяват технологичните санкции срещу Русия и Китай

Повишаване на залозите

Миналия месец Министерството на търговията на САЩ предприе безпрецедентната стъпка за отнемане на експортните лицензи, притежавани от Intel и Qualcomm, за доставка на Huawei на чипове за смартфони и лаптопи, след като беше разтревожено от възможностите за изкуствен интелект на най-новите устройства на китайския производител. Но развитието на Huawei по никакъв начин не показва, че мерките работят, както обяви министърът на търговията на САЩ Джина Реймондо през април. Напротив – показва, че Китай постига известен напредък в целта си да постигне самодостатъчност в производството на чипове, колкото и висока да е цената за това.

Приблизително девет месеца след изненадата с Mate 60 Pro най-новият флагмански смартфон на Huawei, Pura 70 Pro, разполага с по-висок процент местни компоненти от предшественика си, като има подобрен чипсет Kirin и флаш памет, произведена от местни доставчици. В същото време търговските санкции на САЩ принудиха SMIC да увеличи инвестициите си, като през първото тримесечие компанията вдигна капиталовите си разходи със 77,7% на годишна база до 2,2 млрд. долара.

Миналия месец Китай стартира амбициозен трети фонд за стимулиране на полупроводниковата си индустрия чрез заеми на стойност 344 млрд. юана (47,4 млрд. долара) за период от десет години, подкрепен от Министерството на финансите и шест държавни банки. Двата предишни фонда от 139 млрд. йени през 2014 г. и 200 млрд. през 2019 г. бяха петгодишни инициативи.

Съмнителен момент

Съобщението за финансирането дойде дни след като правителството на Южна Корея представи пакет за подкрепа на своя сектор за производство на чипове на стойност 26 трилиона вона (18,9 млрд. долара), което подсказва, че ходът на Китай е бил продиктуван от необходимостта правителството да подчертае собствените си мащабни усилия да откаже икономиката си от вносните чипове. Трябва да се има предвид също така, че китайското финансиране е насочено към заеми, докато директните стимули от страна на правителството на САЩ изискват ангажименти за значителни съответстващи инвестиции от страна на производителите на чипове.

След първоначалния етап на Закона за чиповете и науката през 2022 г., който осигури около 24 млрд. долара инвестиционни данъчни кредити за заводи за чипове в САЩ, Министерството на търговията предостави на Taiwan Semiconductor Manufacturing Co (TSMC), Intel и Samsung допълнително финансиране за разширяване на местните им производствени мощности. TSMC получи 6,6 млрд. долара пряко финансиране и до 5 млрд. долара под формата на правителствени заеми за изграждане на трето предприятие за производство на чипове в Аризона; Intel получи 8,5 млрд. долара, а Samsung - 4,6 млрд. долара.

Пандемията и руската инвазия в Украйна са нарушили световните търговски отношения по начин, невиждан от времето на Студената война

МВФ: Сблъсъкът между САЩ и Китай заплашва глобалния икономически растеж

Разделяне на веригата за доставки

Въпросът е докъде ще доведат тези стъпки в индустрията?

Инвестициите на производителите на чипове в чужбина често не са свързани с прехвърляне на най-модерните им технологии. Изследователската компания TrendForce наскоро съобщи, че новите съоръжения на TSMC в Япония и Германия са насочени към разширяване на вече остарелите 16-нанометрови и 28-нанометрови процеси. Разширяването на UMC и Powerchip Semiconductor Manufacturing също.

TrendForce отбелязва, че геополитическото напрежение стимулира средносрочното и дългосрочното търсене на некитайски или тайвански чипове от клиенти в Европа, САЩ, Япония и Южна Корея, докато местната производствена система на Китай се конкурира с международните вериги за доставки, което прави раздалечаването на тези два сегмента все по-очевидно.

Разделението оказва натиск и върху частния сектор, който е принуден да избира страна или да се опитва да заобиколи санкциите, за да продължи да развива бизнес както в САЩ, така и в Китай.

Дебора Елмс, ръководител на отдел "Търговска политика" в организацията за защита на устойчивата световна търговия Hinrich Foundation, коментира пред Mobile World Live, че опитите да се разбие господстващото положение на съществуващата верига за доставки на чипове няма да са лесни, тъй като производството на полупроводници е много трудно, особено в горния си край.

"То е не само капиталоемко, но и изисква значителни инвестиции в обучение, таланти и производствени възможности. Има някои основателни причини, поради които производството на чипове в световен мащаб е толкова силно концентрирано", предупреждава тя и обяснява, че сумата, която се предлага в подкрепа на новото производство на чипове, в повечето случаи е твърде малка и не осигурява достатъчно ресурси, за да се пренасочат всички останали елементи на веригата на доставки.

"Съществува и отворен въпрос дали глобалният пазар ще поддържа множество източници на доставки на най-високо ниво“, добавя тя.

Освен това стремежът към технологична независимост ще доведе до две несъвместими мрежи, които ще генерират по-малко стойност от една глобална система и ще забавят дългосрочния растеж на целия технологичен сектор през следващите десет до двадесет години.

Ефективността на държавната намеса в миналото със сигурност не е окуражаваща. В крайна сметка пазарната конкуренция при справедливи и прозрачни условия е тази, която досега е водила до добри резултати в глобален мащаб.