Светът е в разгара на състезание за Луната. Все повече държави и частни компании обявяват проекти за изпращане на хора и техника там. Надпреварата е започнала, победителят все още не е ясен, но се знае кои са фаворитите. Готови ли сме за нова ера в изследването на Луната, пита BBC.

Съвсем наскоро бе съобщено за четвъртото успешно кацане на Китай. Бяха разпространени кадри на знамето, поставено на лунната повърхност от космически кораб. Особеното тук е, че флагът се намира на обратната (или тъмната) страна на Луната, зона, която е неизследвана и непозната. Обичайно кацанията се правят на онази част, която се вижда от Земята. Това бе четвъртото приземяване на китайски кораб на Луната и първото, при което се връщат проби от обратната страна.

През февруари пък американската компания Intuitive Machines стана първата частна организация, успешно изпратила космически кораб на Луната. И всичко това е само началото.

НАСА обяви, че ще изстреля и хора на сивата ни съседка. Плановете са полетът да се осъществи през 2026 г. Китай от своя страна пък твърди, че техни астронавти ще изградят постоянни бази там до 2030 г.

Може ли тази надпревара да доведе до напрежение между държавите на Земята? А след това конфликтът да се пренесе и на Луната?

Според геолога Джъстин Холкомб от университета в Канзас човешката връзка с Луната ще се промени фундаментално съвсем скоро.

„Скоростта на изследването на Космоса изпреварва нашите закони“, обобщава той.

Китай направи нова крачка към превръщането си в космическа суперсила

Правилата за експлоатиране на лунната повърхност са установени отдавна и към днешна дата може би изглеждат остарели. Договорка, подписана под егидата на ООН през 1967 г., указва, че никоя държава не може да притежава Луната.

Името на този документ е „Споразумение за Космоса“ и според него това пространство принадлежи на всички, а изследването му би следвало да се извършва в интерес на цялото човечество.

И макар да звучи сякаш намеренията за подписване на такъв документ са били изцяло миролюбиви, истината е друга. До него се стига в годините на Студената война (1967 г.), когато двата лагера са нахъсани един срещу друг и решават на умиротворят поне Космоса.

Нарастващото напрежение между САЩ и СССР след края на Втората световна война води до притеснения, че Космосът би могъл да е ключов за бъдещия военен конфликт. Ето защо над 100 държави се подписват под забраната там да се изпращат ядрени оръжия. Но това е преди няколко десетилетия.

От тогава се появи и нов вид конкуренция – не между държави, а между частни компании. През януари американската Astrobotic обяви изстрелването на първия си луноход Peregrine. Полетът бе неуспешен заради повреда на машината. Планът обаче бе да занесе на Луната човешка пепел, ДНК проби, както и напитка. Заради товара на Peregrine започна дискусия как това се вписва в идеята, че Космосът трябва да бъде изследван за доброто на цялото човечество.

„Вече пращаме там разни неща, просто защото можем. Нямаме нужда от друга причина“, казва пред BBC Мишел Ханлън, адвокат, специалист по космическо право и основател на организацията For All Moonkind. Той допълва:

„Можем да стигаме до Луната и започваме да злоупотребваме с това“.

Какво се случва с космическите амбиции на Европа?

Но колкото и частни компанни да има в този сектор, все пак големите играчи си остават държавите. Всяка частна организация трябва да получи разрешение за полет от правителство, а и е ограничена в действията си от международното право.

Да си част от онези, които са кацали на Луната, е все едно да те приемат в елитен клуб. Това носи голям престиж, а след успешните си полети страни като Индия и Япония вече могат да претендират, че са космически сили. Това може да даде и сериозен икономически тласък, ако се наблегне на индустрията в тази посока, т.е. откриване на предприятия и работни места.

Но голямата награда е друга – ресурсите, които може би крие Луната. Макар теренът ѝ да изглежда пустинен, там има елементи като желязо и титан, а също и хелий, който има широко приложение. С какво точно разполага Луната не е ясно и вероятно затова оценките варират от милиарди до още по-големи стойности. Така вече става ясно защо някои хора гледат на нея като на възможност за бизнес и печалба.

Тази идея не е нова. Още през 1979 г. е въведен международен договор, според който ресурсите на Луната са общи. Проблемът обаче е, че към него са се присъединили едва 17 държави. Онези, които са кацали на Луната - като САЩ - не са го подписали. Именно там през 2015 г. година бе приет закон, който позволява на гражданите да добиват и продават космически материали.

„Това предизвика ужас сред международната общност. Но след това и други държави сториха същото“, казва Ханлън.

Сред тях са Япония, Индия, Люксембург, ОАЕ. Но металите и другите елементи не са сред най-търсените. За най-ценна е смятана водата.

„Преди да бъдат изследвани първите камъни от Луната, донесени от астронавтите от „Аполо“, се смяташе, че те би трябвало да са сухи. Но преди десет години се случи нещо като революция – бяха открити малки следи от вода в тях“, казва Сара Ръсел, преподавател по планетарни науки и част от екипа на лондонския природонаучен музей.

Космическите стартъпи потриват ръце: NASA ще предостави мисията за Марс на свободния пазар

Предполага се, че на Луната има много по-големи запаси вода под формата на лед. Тя би могла да се използва по много начини, включително и от астронавтите.

Сега в САЩ вече мислят за нови правила за експлоатация на лунните ресурси. Това не е в противоречие със споразумението от 1967 г., което казва, че изследванията трябва да се правят съгласно неговите разпоредби, но допуска разработването на насоки от различните държави.

Може ли достъпът до тези ресурси да доведе до конфликт между държави?

Макар че лунната повърхност е голяма, всички искат онези зони, близки до кратери, за които се смята, че са пълни с лед. Какво ще се случи, ако изведнъж всички се втурнат към такова място и всеки заяви, че иска база?

„Мисля, че ще има известна прилика с Антарктика. Вероятно изследователските бази на Луната ще се създават на същия принцип“, прогнозира Джил Стюарт, която изследва космическото право в Лондонското училище по икономика.

НАСА ще строи железопътна транспортна система на Луната

Може обаче да се окаже, че решението кой да има база на определено място ще зависи от това кой е стигнал пръв до него. Това ще включва и определяне на площта, в която ще се работи, както и други детайли.

„Ако успеете да стигнете там първи, можете да се разположите. Това не означава, че владеете това място, но може просто да си седите там“, казва Стюарт.

Най-вероятно първите заселници на Луната ще бъдат от САЩ или Китай. Което пък може да доведе засилване на напрежението в така или иначе изострените им отношения. Нов международен договор, който да регулира допълнително космическата материя, едва ли ще има, смятат експертите по темата. Така че вероятно ще се подходи по метода „кой превари, той завари“.

Залогът всъщност е огромен. Човечеството трябва да се замисли дали иска да превърне Луната в следващата арена на земните си конфликти.