Месопроизводителите, които станаха веган предприемачи

През 2016 г. Анди Шовъл е изправен през избор. Имал е бизнес с бургери във Великобритания заедно със своя приятел Пийт Шарман, но двамата са го продали. Искат да се захванат с нещо ново, но не са сигурни с какво точно. Обмислят сектора с управление на отпадъци или електрически коли.

Шовъл е бивш служител в McDonald's и почитател на KFC. В неговия опит няма нищо, което да подсказва, че би се насочил към съвсем новия сектор на веган храните. Но изведнъж разговорът с Шарман се насочва в тази посока. Двамата осъзнават, че това е перспективна бизнес ниша, в която хора с опит в хранителната промишленост могат да се реализират, разказва BBC.

Няколко месеца по-късно Шовъл гледа едно брутално видео – записът показва процеса по унищожаване на малки пилета (т.нар. chick culling). Това са птиците, от които производителите на яйца нямат полза, защото са болни и няма да могат да снасят в бъдеще. И тъй като са разход, за компанията е по-добре просто да се отърве от тях. В този момент Шовъл осъзнава, че до момента е живял в „конгнитивен дисонас“, както сам се изразява – обича едновременно и месото, и животните.

„Всъщност това е вид невежество, което си причиняваш сам. Не се интересуваш какво се случва зад кулисите на хранителната промишленост“, казва той.

И така неговият план за нов бизнес се комбинира с коренна промяна в личен план. Той става вегетарианец, а след това и веган.

Двамата с Шарман основават THIS, марка за растителен протеин, която започват да рекламират с хумор, а не назидателно.

Веган инвазия: Taco Bell сменя емблематичен продукт от менюто си

Историята на Шовъл е само един от примерите за хора, които по един или друг начин са били свързани с компании за производство на месо, а след това тръгват в съвсем противоположната посока. Германецът Тимо Рекер идва от семейство с бизнес за преработка на месо, но е основател на компанията TINDLE, производител на пилешко на растителна основа.

The Vegetarian Butcher и Those Vegan Cowboys са създадени от нидерландеца Яп Кортевег, бивш животновъд, който се отказва от отглеждането след епидемиите от свински грип и луда крава.

Част от тези хора, подобно на Шовъл, също се променят в личен план. И макар че те навлизат в що-годе свободна бизнес ниша, се оказва, че не е толкова лесно да успеят с новото си начинание.

„Мисля си, че понякога промяната се случва заради някакво травматично преживяване“, споделя пред BBC Морган Дийни, собственичка на над 3200 декара земя в Тексас.

Тя също трябва да избира след като в семейството ѝ се случват трагични събития. Дийни се отказва от семейния бизнес – отглеждане на крави и няколко десетки хиляди пилета. Заминава за Калифорния, за да учи в университет.

Когато се връща в Тексас през 2019 г., дядо ѝ е починал и бизнесът вече запада. Самата Дийни, макар че е израснала сред пилета и крави, не обича отглеждането. Двете с майка ѝ започват да търсят финансиране за друг бизнес. В крайна сметка създават приют за животни. Освен това започват да отглеждат коноп. Продукцията се суши в някогашните птицеферми, за да се превърне след това в масло. Отглеждат и цветя.

Хотелите през лято 2024: Веган храни, местни атракции, по-малко чатботове

Реализацията на този проект обаче не е никак лесна. Дийни се свързва с организацията Mercy For Animals, която има програма за финансиране на преминаването от животновъдство към друг бизнес. Подобни инциативи има и в други страни. В Швейцария например има програма за фермери, които се отказват от производството на мляко и започват да отглеждат овес. Такива инциативи обаче обикновено са ограничен мащаб и не стигат до много хора.

Досега Mercy For Animals е работила с 12 фермери, казва директорът на програмата за трансформация Тайлър Уитли. Освен всичко останало организацията се опитва и да подготви стопаните за онова, което ги очаква.

„Когато си ръководил един бизнес 20 години и започнеш нещо съвсем ново, си доста изплашен“, казва Уитли.

Предприемачът кардиолог, който е готов за пазара на лабораторното месо

Самото преминаване към различен тип земеделие е сложно. Хората обикновено се отказват от досегашния си бизнес, защото са уморени, натрупали са задължения и искат да живеят по-спокойно. Организацията на Уитли ги информира подробно какво биха могли да правят във вече построените си стопанства. Те дават и грантове от порядъка на 10-20 хил. долара.

Един от големите въпроси, на който бившите животновъди трябва да си отговорят, е за пазара на бъдещата им продукция. Уитли разказва, че всички, с които са работили до момента, печелят от новия си бизнес, но няма нищо сигурно. Освен това, ако трансформацията е свързана с повече от един бизнес, както е в случая с Дийни, нещата стават още по-сложни. Тя все се пак се справя, обяснявайки, че го кара „ден за ден“. Но пък стопанството ѝ вече мирише на цветя, а не на препарати, които се дават на пилетата.

Сочно от лабораторията: В Сан Франциско вече предлагат култивирано пилешко

Кои са ценните уроци?

Шовъл, който от фен на KFC става веган, обяснява, че неговата лична трансформация му е помогнала да разбере по-добре как мислят клиентите му.

Етичният избор на един човек обаче не е достатъчен, за да смени начина, по който си изкарва прехраната. Ето защо Уитли казва, че голяма роля за такива трансформации при щатските фермери играят и големите дългове, които те са трупали с години. Затова започват да търсят някаква алтернатива. Шовъл пък признава, че е видял една бизнес ниша, от която може да печели.

Новият „тих лукс“: Бургери и пържени картофи

Вярно е и друго – веганството, макар и да става все по-популярно, продължава да е ограничен пазар. Т.е. за такива компании има риск никога да не излязат от тези граници. Освен това хората с такива разбирания често са смятани за радикални и са критикувани безмилостно. Както сам разказва Шовъл – понякога се чувства като извънземен.

Именно поради това за хора като него е важно да намерят общност.

Социалният елемент е от изключителна важност, казва експертът по опазване на природата от университета Pace в Ню Йорк Ан Туми. Тя допълва, че едно от най-мощните послания би било „екологичната общност да покаже, че да бъдеш природозащитник означава да си част и от социалната общност“.

Един от начините това да стане е чрез подпомагане на стопаните, които отглеждат такава продукция. Но това не е достатъчно. Според нея хората имат нужда да почувстват, че са част от общност.

„Живеем във времена на фундаментална промяна. Наистина е полезно да търсим повече разбиране помежду си, за да можем да управляваме тази промяна заедно“, казва тя.