Защо "слонът в стаята" се притеснява от новия съюз между Пхенян и Москва
Задълбочаването на връзките между КНДР и Русия рискува да създаде нова несигурност за Китай, който се нуждае от мир и стабилност в Североизточна Азия
Когато миналата седмица руският президент Владимир Путин премина по улиците на Пхенян в луксозен Mercedes-Benz заедно със своя севернокорейски домакин Ким Чен Ун, най-важният партньор на двамата автократи наблюдаваше отстрани. На стотици километри в Пекин. Преди пет години Си Дзинпин получи същото предложение за разходка заедно с Ким, когато стана първият китайски лидер, посетил Пхенян от 14 години насам. Тогава двамата лидери си обещаха да укрепят връзките и да задълбочат сътрудничеството, но езикът бледнееше в сравнение с "пробивното" ново партньорство, описано от Ким и Путин.
В широкообхватен договор, включващ политическото, търговското, инвестиционното сътрудничество и такова в областта на сигурността, Северна Корея и Русия се ангажираха да използват всички налични средства, за да предоставят незабавна военна помощ в случай на нападение срещу другата страна. Путин заяви, че Русия и Северна Корея са издигнали връзките си на "ново ниво", а Ким нарече новия "съюз" "преломен момент" в двустранните отношения.
Новият знаков отбранителен пакт, договорен от двата ядрени режима, разтревожи Съединените щати и техните азиатски съюзници. Япония изрази "сериозна загриженост" относно обещанието на Путин да не изключва сътрудничество с Пхенян в областта на военните технологии. В отговор Южна Корея дори свика извънредно заседание по въпросите на националната сигурност и заяви, че ще обмисли изпращането на оръжия на Украйна.
За разлика от реакциите на Запада и неговите съюзници, тази на Китай, който е основният политически и икономически покровител както на Русия, така и на Северна Корея, беше почти беззвучна. Говорител на китайското външно министерство отказа да коментира договора, като го нарече двустранен въпрос между Русия и Северна Корея.
Според анализатори обаче Пекин наблюдава с повишено внимание въпреки официалната сдържаност.
Китай се стреми да контролира ситуацията
Задълбочаването на връзките между двамата автократи рискува да създаде нова несигурност за Си, който се нуждае от мир и стабилност в Североизточна Азия, докато се бори с редица вътрешни предизвикателства, особено със забавянето на икономиката.
“Пекин се опасява, че помощта на Москва за Пхенян - особено по отношение на военните технологии - ще даде допълнителна възможност и ще окуражи нестабилния режим на Ким, който драстично ускори изграждането на ядрени оръжия и ракетни програми”, казва Лиу Доншу, доцент, занимаващ се с китайска политика в City University of Hong Kong. "Когато става въпрос за Северна Корея, Китай се стреми да контролира ситуацията и да предотврати ескалация, но също така не иска Пхенян да се срине напълно - сценарий, който, както се опасява Пекин, би позволил на САЩ да разширят контрола си чак до прага на страната му”.
Преди това Русия до голяма степен беше съгласна с Китай по този въпрос, но отчаяната ѝ нужда от Северна Корея, за да подкрепи войната си в Украйна, рискува да подкопае деликатния баланс. Според изявление на САЩ от февруари насам Русия е получила от Северна Корея повече от 10 000 контейнера - еквивалент на 260 000 метрични тона - боеприпаси или материали, свързани с тях. Както Русия, така и Северна Корея отхвърлят това твърдение. А докато САЩ обвиняват Китай, че предоставя на Русия стоки с двойна употреба, които подпомагат военнопромишления комплекс на воюващата страна, Пекин се въздържа да предлага пряка военна помощ на Путин, както и на ядрената и ракетната програма на Ким.
"Ако Путин окаже по-голяма подкрепа на Северна Корея по ядрените въпроси, включително и известна техническа помощ, за Китай ще стане по-трудно да контролира ситуацията на Корейския полуостров", каза Лиу.
Подписаният от Ким и Путин пакт за взаимна отбрана препраща към договора от 1961 г. между Северна Корея и Съветския съюз по време на Студената война. Това споразумение беше заменено с такова, което предлагаше много по-слаби гаранции за сигурност след разпадането на СССР.
Договорът за взаимна отбрана на Северна Корея с Китай, също подписан през 1961 г., пък остава в сила след многократни подновявания. Китайско-севернокорейският договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ е единственият официален договор за военен съюз, който Китай е подписал с друга държава, въпреки че Пекин не го признава като такъв и умишлено запазва неяснота относно това дали е длъжен автоматично да се притече на помощ на Северна Корея, ако избухне война.
По същия начин остава неясно какво Русия и Северна Корея са готови - и способни - да направят една за друга по силата на новия отбранителен пакт.
Той беше сключен на фона на засиленото напрежение на Корейския полуостров, където Ким задълбочи нападателната си реторика и се отказа от дългогодишната си политика да се стреми към мирно обединение с Южна Корея. След края на Корейската война през 1953 г. между двете страни така и не беше подписан официален мирен договор, което ги остави технически в състояние на война. Но политическото послание на пакта е ясно и категорично. Водени от обща враждебност към САЩ и техните съюзници, двете автократични държави се стремят да подкопаят и създадат алтернатива на ръководения от Запада световен ред - цел, която се споделя от Китай.
Говорейки след срещата си с Ким, Путин се обяви против това, което нарече "империалистическата политика на Съединените щати и техните сателити". Преди месец той и Си отправиха подобна закана към САЩ по време на посещението на руския лидер в Пекин. В обширно съвместно изявление двамата "стари приятели" се прицелиха в това, което определиха като глобална система за сигурност, определена от подкрепяни от САЩ военни съюзи - и обещаха да работят заедно, за да й противодействат.
Западните наблюдатели предупредиха за слабата, но все по-силна координация на интересите на Китай, Русия, Северна Корея и Иран - нещо, което един от висшите военни командири на САЩ наскоро оприличи на нова "ос на злото".
“Тъй като Москва и Пхенян задълбочават съюза си, Пекин ще бъде принуден да запази дистанция”, казва Лиу и добавя, че "Китай със сигурност не иска да бъде разглеждан като част от нова ос".
Но въпреки отсъствието на Си, Китай е слонът в стаята по време на срещата на Путин и Ким.
"Всяка подобна среща ще включва и обсъждане на Китай", казва Едуард Хауел, преподавател по политика в University of Oxford, който се фокусира върху Корейския полуостров. "Русия ще знае много добре, че Китай не иска да бъде изключен от каквито и да било съществени преговори, включващи Северна Корея, не на последно място, защото Пекин е много по-важен - в сравнение с Русия - за Северна Корея."
Юн Сун, директор на китайската програма във вашингтонския мозъчен тръст Stimson Center, коментира пред CNN, че Китай не смята, че може да контролира темпото и степента на задълбочаване на ангажимента между Русия и Северна Корея.
"Но те знаят, че Пекин играе незаменима роля както за Русия, така и за Северна Корея", казва тя.
Китай продължава да бъде най-големият търговски партньор както на Русия, така и на Северна Корея, осигурявайки жизненоважна линия за двете икономики, които са подложени на тежки санкции. Пекин също така им оказва значителна политическа подкрепа и дипломатическо прикритие.
"Китай не смята, че един съюз между Русия и Северна Корея би бил предателство", каза Лиу. "Нито една от двете страни няма капацитет да го предаде. Те все още трябва да разчитат на него въпреки съюза си".