Публичните финанси на Франция, които вече са обект на контрол от страна на рейтинговите агенции, финансовите пазари и Брюксел, вероятно ще бъдат подложени на още по-голямо напрежение, независимо от резултата от предсрочните парламентарни избори, започнали с първи тур в неделя. Всички основни партии обещаха нови разходи, но плановете им за тяхното покриване са недостатъчно подробни и не винаги се потвърждават.

Социологическите проучвания сочат, че крайнодясната „Национален сбор“ ще заеме първото място, следвана от левия алианс „Нов народен фронт“, а коалицията около президента Еманюел Макрон остава на трето място.

Отиващото си правителство беше обещало да намали бюджетния дефицит от 5,5% от брутния вътрешен продукт през миналата година до тавана на Европейския съюз от 3% до 2027 г. - цел, която може да се окаже непостижима след вота, който приключва с втори тур на 7 юли.

Крайната десница

Ако състави правителство, „Национален сбор“ иска още през юли да намали данъка добавената стойност (ДДС) върху продажбите на енергия, което според нея ще струва 7 млрд. евро до края на тази година и 12 млрд. евро за цялата 2024. Крайнодясната партия твърди, че това ще бъде финансирано чрез получаване на отстъпка от 2 млрд. евро върху вноската на Франция в бюджета на ЕС, въпреки че бюджетът на блока за 2021-27 г. отдавна е гласуван.

Партията разчита на големи печалби от увеличаването на таксата върху извънредните печалби на производителите на електроенергия и замяната на тонажния данък за корабособствениците с нормален корпоративен данък, въпреки че големите печалби на този сектор от последните години вероятно ще намалеят.

Историческите парламентарни избори във Франция могат да отворят пътя към властта на крайната десница за пръв път след Втората световна война

Неуспешният залог на Еманюел Макрон

„Национален сбор“ също така иска да отмени намаляването на продължителността на обезщетенията за безработица, което трябва да започне през юли - стъпка, която според отиващото си правителство ще струва 4 млрд. евро.

По-нататък партията цели да индексира пенсиите спрямо инфлацията, да намали пенсионната възраст до 60 години за хората, които са започнали работа на 20 години или по-рано, да освободи някои работници под 30-годишна възраст от данък върху доходите и да повиши заплатите на учителите и медицинските сестри. Тя иска също така да продължи с намаляването на местните данъци за бизнеса, което сегашното правителство трябваше да спре, тъй като не можеше да си го позволи.

Партията на Марин Льо Пен ще се откаже и от предвиденото през 2023 г. увеличение на пенсионната възраст от 62 на 64 години, като я замени с по-прогресивна система, която предстои да бъде уточнена. От там заявяват, че ще се придържат към съществуващите планове за намаляване на бюджетния дефицит в съответствие с ангажиментите на Франция към партньорите от ЕС.

Насочвайки се към социалните разходи за чужди граждани и намаляването на бюрокрацията, „Национален сбор“ обещава да излезе напред с 20 млрд. бюджетни икономии през тази и следващата година, които сегашното правителство се затруднява да детайлизира.

Освен това крайнодясната партия иска да предоговори мандата на Европейската централна банка, за да ѝ даде нов акцент върху работните места, производителността и финансирането на дългосрочни проекти.

През по-голямата част от 25-те години, откакто фискалните правила на ЕС са в сила, бюджетният дефицит на страната е по-голям от изискваните 3%

Франция - следващото изпитание за устоите на еврото

Крайната левица

Алиансът "Нов народен фронт" заявява, че първите му стъпки ще включват 10% увеличение на заплатите на държавните служители, осигуряване на безплатен обяд, учебни пособия и транспорт в училищата и същевременно увеличаване на субсидиите за жилища с 10%. Той твърди, че може да покрие разходите, като събере 15 млрд. евро с данък върху свръхпечалбите, който предстои да бъде уточнен, и като възстанови данъка върху финансовите активи, също за 15 млрд. евро.

Освен това групата иска да замрази цените на основните хранителни продукти и енергията, като същевременно увеличи минималната работна заплата с 14% и предостави субсидии на малките компании, които не могат да се справят с тази задача.

След това през 2025 г. алиансът ще наеме повече учители и здравни работници и ще засили субсидиите за социални домовете, увеличавайки публичните разходи с още 100 млрд. евро.

Според алианса разходите ще бъдат покрити чрез премахване на данъчните вратички, въвеждане на по-прогресивен данък върху доходите, възстановяване на данъка върху финансовите активи и определяне на максимален размер на наследството за семействата от 12 млн. евро.

От 2026 г. публичните разходи ще достигнат 150 млрд. евро годишно, по-специално чрез увеличаване на бюджетите на министерствата на културата и спорта до 1% от БВП.

Крайната левица също така ще се откаже от увеличението на пенсионната възраст през 2023 г. и иска в крайна сметка да я намали до 60 години. Тя заявява, че допълнителните разходи ще бъдат финансирани чрез повишаване на данъците и по-силен растеж, но не планира да намали бюджетния дефицит и отхвърля фискалните правила на ЕС.

Германия е най-шокиращият пример, но това се случва и в Португалия, Италия, Швеция, Нидерландия и Франция

Младежите в Европа търсят решение на проблемите си в крайната десница

Центристкият алианс около Макрон

Макар че партията на Макрон се ангажира да намали бюджетния дефицит до 3% от БВП до 2027 г., институциите - от националния одитор до МВФ - имаха сериозни съмнения още преди свикването на предсрочните избори.

Оттогава насам „Ренесанс“ обеща да намали сметките за електроенергия с 15% от 2025 г. и да съобрази увеличението на пенсиите с ръста на инфлацията. Тя също така се кани да повиши заплатите в публичния сектор, но в програмата ѝ не се посочва с колко.

Партията продължава да се ангажира да не повишава данъците и да увеличи сумата, която родителите могат да подаряват на децата си без данъци.