Застрашава ли успехът на крайнодясната политика европейската икономика и нейната привлекателност за международните инвеститори?

Това е въпросът, който инвеститорите си задават след съкрушителната победа на крайнодясната Национална асамблея на Марин Льо Пен на европейските избори, изненадващия призив на френския президент Макрон за предсрочни избори и шокиращата новина за малко вероятен съюз между партиите на френската левица.

След обявяването на изборите индексът Cac 40 се срина до най-лошата си седмица от две години и заличи голяма част от печалбите за годината, докато доходността на облигациите скочи, пише в анализ за Financial Times Силвия Мърлър, ръководител на отдела за политически изследвания в Algebris Investments.

Спредът между доходността на френските и германските облигации се разшири до нива, които не са наблюдавани през последните 7 години. Междувременно френският министър на финансите предупреди, че страната се е запътила към финансова криза

Би било крайно да се заключи, че Франция е на прага на икономическа катастрофа и би било грешно да се предположи, че ще има сериозни последици за целия континент.

Въпреки това съществуват рискове както на национално ниво, така и на ниво ЕС, които могат да имат дългосрочни последици за компаниите и пазарите.

Непосредствено след изненадващото политическо решение, инвеститорите във Франция преминаха към режим на намаляване на риска, докато осмислят последиците.

Ако обаче изборите покажат силно представяне на левицата, вероятно ще станем свидетели на повече разпродажби на френски активи.

И крайнодясната, и крайнолявата платформа призовават за отмяна на реформите на Макрон и съдържат популистки обещания, които трудно могат да се съчетаят с фискалните правила на ЕС.

Една силна левица също така би сигнализирала за особено тревожна евроскептична промяна, насочена срещу бизнеса и растежа. Именно тук се крият истинските рискове за Франция.

След резултатите от европейските избори мнозина правят паралели между Франция и Италия при управлението на министър-председателя Джорджа Мелони, като твърдят, че нейната дясна партия не е била прекалено негативна за италианския бизнес и икономика.

И все пак, това не е най-подходящото сравнение.

Ситуацията е по-аналогична с Италия през 2018 г., когато изборите донесоха малко вероятна коалиция от две популистки партии.

Италианското правителство от 2018 г. се крепеше на взаимна неприязън към Брюксел и се разпадна само след година. И все пак, живя достатъчно, за да започне спор с Европейската комисия относно националния бюджет, което доведе до увеличаване на спреда по италианския държавен дълг.

Финансовите пазари са ефективни в ролята си на съдия, жури и екзекутор на правителства с необмислени планове за разходи и могат да ги спрат, допълва анализаторът.

Друг чудесен пример за това е Обединеното кралство под ръководството на министър-председателя Лиз Тръс, а движенията на пазарите през последната седмица показват, че инвеститорите може би започват да оценяват риска от подобен сценарий във Франция.

На равнище ЕС рискът от евроскептична Франция се увеличава от риска от слаба Германия.

Неубедителният изборен резултат на канцлера Олаф Шолц ще отслаби германското правителство до края на мандата му както в страната, така и на европейската сцена.

Поради това мощният "френско-германски двигател" на интеграцията може да изгуби пара, оставяйки място на десницата да определя дневния ред.

Макар че десницата се отказа от призивите за излизане от блока след Брекзит, нейната представа за Европа е различна. Проучванията показват, че политиките в областта на климата не са приоритетни за десните избиратели, които предпочитат да се съсредоточат върху отбраната.

Една окуражена европейска десница може да се възползва от възможността за преразглеждане на клаузите в Зелената сделка, за да забави или смекчи някои разпоредби. Освен че това очевидно е вредно за планетата, може да направи Европа по-малко привлекателна като дестинация за зелени инвестиции.

От гледна точка на инвеститорите ключовите борби, които трябва да се наблюдават в краткосрочен план, ще бъдат за следващия бюджет на ЕС, включително пренасочването на плана за разходи на ЕС от "следващо поколение", и за собствените ресурси на ЕС.

Предвид тази несигурност глобалните инвеститори може да са по-малко склонни да поемат европейски риск.

Неслучайно, малко преди европейските избори френският президент Макрон предупреди, че Европа е смъртна и нейното оцеляване зависи от нашия избор.

Досегашният му избор постави Франция под натиск. Едва ли обаче възходът на популизма непременно представлява смъртоносна икономическа заплаха за ЕС и за Франция, макар че историята показва, че обещава нестабилност и може да обезкуражи инвестициите.

Рискът за Европа е по-незабележим.

Изборите за Европейски парламент съживиха сюжета за раздробена Европа, в която социално-икономическите възгледи се променят в разрез с обявените политически приоритети на ЕС.

Изборът, който Европа ще направи, за да преодолее този по-дълбок разрив и да се справи с основната причина за успеха на крайната десница, ще определи нейното бъдеще, завършва анализът.