Във Франция се провежда първи тур на предсрочните избори, свикани от президента Еманюел Макрон след съкрушителната загуба за партията му на изборите за Европарламент на 9 юни.

Вторият тур е на 7 юли и резултатът може да доведе до твърдо ляво или твърдо дясно правителство, а Макрон ще трябва да назначи премиер от опозиционна партия – споразумение, известно като "съжителство", което обаче може да го принуди да прави компромиси през остатъка от президентския си мандат.

Ето защо този вот е с най-голям залог за последните няколко години, а в трите седмици преди него, улиците и площадите на Франция бяха покрити с плакати, стикери и листовки, мобилизиращи гражданите да гласуват, разказва Euronews.

Един от плакатите в цялото море агитационни материали обаче несъмнено привлича внимание. Надписът му гласи:

B(ard)ella Ciao, Ciao, Ciao,

а "ard" в "Bardella" е подчертано с бяло, така че да се отличава и да се чете като "Bella Ciao, Ciao, Ciao".

Гениално.

Какво всъщност означава заигравката в остроумния плакат?

Става дума за Жордан Бардела, 28-годишният лидер на крайнодясното Национално обединение (RN). Той беше избран за надпреварата от самата Марин Льо Пен, вечната опонентка на Макрон и е на път да стане най-младият министър-председател в Европа от повече от два века, ако победи на изборите.

Но плакатът има още едно послание – той е пряка асоциация към италианската класика "Bella ciao", записана на много езици и изпълнявана безброй пъти от музиканти като италианско-френския певец и актьор Ив Монтан, музикалната легенда Том Уейтс, EDM звездата Стив Аоки и великия Ману Чао.

От фолклор до пънк, от танци до електро – тази мелодия буквално е навсякъде. Тя дори влезе сериала на Netflix La Casa de Papel (Money Heist), а най-краткото определение, с което е известна по света е химн на съпротивата. Малко хора обаче знаят подробности за произхода й.

Оказва се, че "Bella ciao" има много по-богата история и не се е родила като партизански химн, пише Euronews.

Датираща от XIX в., първоначално тя е италианска протестна народна песен, оплакваща тежките условия на труд на работещите в оризовите полета в Северна Италия. Авторът на песента е неизвестен.

Оригиналният текст е променен през 40-те години на ХХ век, за да разкаже историята на млад мъж, който си взема сбогом с любимата, за да се присъедини към италианските партизани - като "bella" вече представлява не само образ на най-скъпата жена на сърцето му, но и приемане на надвисналата опасност от врага и приближаващата смърт.

Скоро песента е приета за химн на партизаните от италианската съпротива, които се борят срещу окупационните войски на нацистка Германия и колаборационистките фашистки сили.

Всяка година на 25 април "Bella ciao" се пее в цяла Италия за Празника на освобождението, с който се отбелязва освобождението на страната от германската окупация в края на Втората световна война.

Точно както "Bella ciao" се превръща от протестна песен на работниците в оризовите полета в химн на антифашистките партизани, тя се използва с различни текстове като вик за съпротива и химн на свободата в много страни по цял свят.

В Гърция тя беше химнът по време на народните протести през 2015 г. Беше химн на каталунското движение за независимост в Барселона, както и на движението на жълтите жилетки във Франция. Превърна се и във феминистки химн на гнева срещу патриархата и особено срещу забраненото право на аборт.

В Аржентина през 2018 г. активисти я скандираха пред Конгреса, който трябваше да гласува законопроект за легализиране на абортите след години на политическа борба от движението за права на абортите. Те пееха в мелодията на "Bella Ciao": "Este sistema que nos oprime / caerá, caerá, caerá" ("Тази система, която ни потиска / ще падне, ще падне, ще падне").

През 2020 г. полски тълпи протестираха срещу Конституционния трибунал, който забрани правото на аборт, пеейки: "Pewnego czwartku polski trybunał próbował przejąć moje ciało, twoje ciało, ciało, ciało, ciało, ciało" ("Един четвъртък полският трибунал се опита да завладее моето тяло, твоето тяло, тялото, тялото, тялото, тялото").

Звучи парадаксолано, но "Bella Ciao" се превръща дори в песен на солидарността по време на COVID-19 в Италия и Германия.

Неотдавна тя стана и химн на съпротивата в Украйна и често се използва като протестна мелодия в Иран в отговор на репресиите на Ислямската република срещу протести и демонстрации.

Едва ли има друга такава емблематична песен, изпълнявана с цел привличане на вниманието към различни каузи, която да е била възприета и адаптирана от толкова много хора по целия свят.

Дали френските граждани ще си припяват "Bella ciao", докато отиват към урните днес, остава загадка.

Едно е ясно – тази песен винаги ще бъде мелодията на противопоставяне срещу тиранията, застрашените права и смелостта да се оплъчиш пред смъртта, за да защитиш свободата си.

Защото силата на музиката предава спомени от най-мрачните исторически моменти, от върховете и паденията на народите в неумолимия ход на времето.

Сега моментът е настъпил за Франция.

Bella, ciao, ciao, ciao.