Когато по-рано този месец някой се опита - и не успя - да подпали автобусен гараж в Прага, неуспешният палеж не привлече голямо внимание. До момента, в който чешкият министър-председател Петр Фиала разкри, че е "много вероятно" зад него да стои Москва.

Обвинението предизвика тревога сред служителите по сигурността и правителствата в западните държави, тъй като през последните месеци в Европа се случиха няколко подобни инцидента. Музеят на окупацията в Рига стана мишена на палеж през февруари. През март изгоря склад в Лондон, а през май пламна търговски център във Варшава. През април полицията в Германия арестува няколко души, заподозрени в планиране на експлозии и палежи, а френските власти започнаха антитерористично разследване, след като задържаха заподозрян за производство на бомби, който беше ранен при неуспешен взрив по-рано този месец.

В различни европейски държави бяха регистрирани множество хакерски атаки и шпионски инциденти. В същото време Европейският съюз обвини Русия и Беларус, че въоръжават миграцията, като изтласкват към границите му лица, търсещи убежище от трети държави. Имаше и няколко подозрителни нападения срещу отделни лица: руски дезертьор беше намерен застрелян в Испания, а опозиционер в изгнание в Литва беше брутално нападнат с чук.

На пръв поглед случайните нападения имат една обща черта: според местни служители всички те са свързани с Русия. И макар да изглеждат незначителни поотделно, взети заедно, тези инциденти представляват това, което според експертите по сигурността е хибридната война на Русия срещу Запада.

"Заплашени сме от нещо, което не е пълноценна военна атака, а хибридна заплаха. Това включва всичко – от намеса в нашите политически процеси, подкопаване на доверието в нашите политически институции и дезинформация до кибератаки и саботажни действия срещу критичната инфраструктура", заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг по време на събитие в Канада миналата седмица, цитиран от CNN.

Род Торнтън, старши преподавател по отбранителни изследвания в King’s College London, коментира, че е налице модел на атаки, свързани с Русия.

EЦБ предупреди банките за възможна руска хакерска атака

"През последните няколко месеца определено се наблюдава увеличение на тези конкретни видове операции. Това е нещо, което руснаците засилват", казва той.

Москва не е поела отговорност за нито едно от нападенията и не е отговорила на молбата на CNN за коментар, но руският президент Владимир Путин даде ясно да се разбере, че разглежда войната в Украйна като част от по-широк конфликт с НАТО и че неговият режим разглежда правителството в Киев като марионетка на Запада. И с всяко увеличаване на западната помощ за Украйна - било то чрез нови доставки на оръжие или налагане на нови санкции на Русия - Кремъл засилва своите атаки на тихия фронт.

Според Торнтън Москва прибягва до кампания за саботажи като алтернатива на реална война с НАТО, която би била катастрофална за нея.

"Отдавна част от руската военна доктрина е да се опитва да избягва сблъсъка с НАТО на бойното поле, защото знае, че ще загуби", акцентира той. "Това, което те правят, е да предприемат действия, които са под прага на въоръжен конфликт, така че не предизвикват отговор по член 5 от страна на алианса".

Член 5 е основополагащият принцип, според който нападение срещу един член на НАТО е нападение срещу всички членове. Той е бил задействан само веднъж - след терористичните атаки на Ал Кайда срещу Съединените щати на 11 септември.

Торнтън смята, че като умишлено държи нападенията под прага на въоръжен конфликт, Русия се надява да посее повече разделение в алианса, защото няма ясен план как да се действа.

"НАТО работи само когато всички държави членки действат в унисон. Няма да е добре, ако САЩ, Обединеното кралство и Франция кажат: Нека направим това срещу Русия, а другите държави отговорят: Ами, знаете ли, ние не искаме да го правим, трябва да изчакаме с това."

Безсилие срещу дезинформацията: Telegram е платформата, която разделя Европа

Никол Волков, изследовател на Русия в базирания в САЩ Институт за изследване на войната, на свой ред, посочва, че основната цел на Русия в момента е да прекъсне потоците от западна военна помощ за Украйна.

"Тези хибридни операции са част от военните усилия на Русия да отслаби решимостта на Запада да подкрепя Украйна и да подкопае единството му", казва тя и предупреждава, че в дългосрочен план Русия може би се подготвя за по-пряка конфронтация.

"Русия провежда, и то още отпреди войната, тези хибридни операции срещу НАТО, Запада, ЕС, успоредно с опитите си да подобри конвенционалните си военни способности за потенциален бъдещ конфликт с алианса", акцентира тя пред CNN.

Години на подготовка

Според руски наблюдатели Москва от години укрепва своите части за хибридна война. Според тях най-очевидният знак за това е повишаването на известния шпионски командир Андрей Аверянов във висшия ешелон на ГРУ през 2020 г.

Твърди се, че Аверянов е ръководил отравянето с нервнопаралитичното вещество "Новичок" на Сергей и Юлия Скрипал в английския град Солсбъри през 2018 г., както и взрива в склад за боеприпаси в Чехия през 2014 г., при който загинаха двама души. Сега той е заместник-началник на ГРУ и се издирва в Чешката република заради ролята му във взрива в град Врбетице. Русия многократно е отричала участието си в двете събития.

"Преди това той е бил ръководител на подразделение 29155, което е известно с участието си в нападението в Солсбъри, опитали са се да организират онзи държавен преврат в Черна гора, имали са операции за дестабилизиране на Молдова и Македония", казва Олександър Данилюк, асоцииран сътрудник в Кралския институт на обединените служби, британски мозъчен тръст в областта на отбраната и сигурността, и бивш служител на украинското отбранително и външно разузнаване. "Повишението му и създаването на нов отдел за специални дейности, който има нови правомощия за набиране на собствени средства е много силен индикатор, че Русия се опитва да разшири възможностите си на това поле“.

Пригожин е мъртъв, но тролските му ферми са живи и разпространяват дезинформация

Чешката полиция съобщи, че заподозреният за подпалването при неотдавнашния инцидент на автогарата е 26-годишен чужденец, който е пристигнал в Чешката република само пет дни по-рано. Премиерът Фиала твърди, че на мъжа е било платено за действията му. А аматьорският характер на нападението в Прага - извършителят не е успял да причини значителни щети и е бил заловен - отговаря на схемата.

"В момента повечето от тези хора са просто пълномощници, на които се плаща от ГРУ, те не са обучени да извършват такъв тип операции, те могат да се разглеждат като механизъм за тестване, провеждан от руснаците, за да видят къде са слабите места на западната критична национална инфраструктура", казва Данилюк.

Във връзка с подпалването в Лондон са повдигнати обвинения на петима души - четирима от тях са на възраст около 20 години, а поне един е обвинен, че е получил пари за нападението. Службата на германския федерален прокурор пък заяви, че хората, които са били арестувани по подозрение, че са планирали палежи и експлозии от името на Русия, са били "в контакт" с руски служители по сигурността, без те самите да са шпиони. В Полша мъжът, арестуван за шпионаж и планиране на убийството на украинския президент Володимир Зеленски, също е бил местен гражданин.

Данилюк коментира, че руският апарат за сигурност не се притеснява да използва престъпници за мръсната си работа, разчитайки на връзките си с международната организирана престъпност.

"Това, което всъщност е супер опасно и обезпокоително, е, че те използват тези мрежи, плюс много потенциално насилствени организации, радикални крайнодесни и крайнолеви групи", смята той.

Киберпрестъпност и дезинформация

Повечето от разкритите досега атаки са сравнително незначителни, което предполага, че целта на Русия не е толкова да нанесе възможно най-големи щети, колкото да сплаши местното население.

"Целта е да се сломи волята на гражданите и да се прекъсне подкрепата за Украйна. Ако живеете мирно в страната си и изведнъж получите серия от терористични атаки и всичко това се приписва на факта, че страната ви подкрепя Украйна, това оказва натиск върху подкрепата ви", казва Олга Лаутман, изследовател в областта на сигурността, която специализира в пресичането на организираната престъпност и разузнавателните операции в Русия.

Много от нападенията са придружени от кампания за дезинформация, целяща да отклони вината от Русия, казват изследователите.

Социалните медии през 2024: В окото на перфектната буря от дезинформация

Точно това се е случило след неуспешния палеж в Прага, според изследванията на група активисти доброволци, които наблюдават, анализират и се борят с кампаниите за дезинформация в чешкото интернет пространство. Групата е категорична, че наблюдаваните от нея кампании за дезинформация са се опитали да омаловажат нападенията и да дискредитират чешкото правителство. Една от тях се опитва да представи обвинението на Фиала, че Русия стои зад подпалването, като опит да се отклони вниманието от слабото представяне на правителството на изборите за Европейски парламент. Други се подиграват с фактите, като твърдят, че нападението е засегнало "само" няколко автобуса.

"Имате тези терористични атаки и в същото време дезинформационните операции обвиняват отговорните политици, като казват, че затова Германия, Полша или САЩ не трябва да участват в подкрепата за Украйна, защото това не е тяхната война", казва Лаутман.

Кампаниите за дезинформация изглежда вървят ръка за ръка с кибератаките. През последните месеци множество държави в Европа пострадаха от големи хакерски кампании. Властите във Финландия и Естония например заявиха, че GPS сигналът там редовно се заглушава, което води до проблеми в полетите.

През февруари няколко френски държавни служби пострадаха от това, което французите определиха като "масивна кибератака", а по-рано този месец лаборатория за кръвни изследвания, обслужваща множество болници в Англия, стана обект на атака с цел получаване на откуп.

А Торнтън смята, че тези инциденти вероятно са само началото.

"Това, което руските кибероператори правят в момента, е да тестват слабости в системите за киберсигурност, да подхвърлят зловреден софтуер, да откриват къде и как да атакуват, без да го правят сега", казва той. "Те ще изчакат големия ден, когато ще имат нужда от него".

Вълна от кибератаки с цел откуп залива западните държави

Подценяване на Русия

От месеци НАТО предупреждава за неконвенционалните атаки на Русия срещу Запада, като твърди, че Москва използва шпионаж, кибератаки, намеса в избори, дезинформация и саботаж, опитвайки се да дестабилизира блока и да отслаби решимостта му да помогне на Украйна. Но доскоро европейските лидери не бяха склонни да посочват директно Кремъл. Според Лаутман през последните години Москва се е окуражила, тъй като рядко е била подвеждана под отговорност.

През 2014 г. САЩ и някои европейски държави наложиха ограничени санкции на Русия заради действията ѝ в Украйна. Но едва когато Москва започна пълномащабното си нахлуване през февруари 2022 г., Западът наистина задейства санкционните си мускули срещу нея.

Лаутман, който е нерезидентен старши научен сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика, смята, че омаловажаването на руските атаки датира поне от убийството на Александър Литвиненко в Лондон през 2006 г. Бившият руски агент, превърнал се в критик на Кремъл, беше отровен с рядък радиоактивен изотоп, полоний-210, в рамките на атака, която според Европейския съд по правата на човека е била спонсорирана от Русия. Кремъл винаги е отричал обвинението.

"Те се измъкнаха от отговорност. Всички знаеха, че е виновна Русия. Искам да кажа, че предполагаемият убиец Андрей Луговой беше повишен и включен в Думата", припомня Лаутман и добавя: "А със Скрипал никога няма да забравя, че министър-председателят Тереза Мей постави на Русия ултиматум да даде отговори. И те донесоха още един труп в рамките на 48 часа - Николай Глушков."

Глушков, критик на Путин, живееше в Обединеното кралство, след като получи политическо убежище. Той беше намерен мъртъв в дома си в Лондон седмица след отравянето в Солсбъри. Говорител на столичната полиция тогава посочи пред CNN, че аутопсията е установила, че той е бил удушен и че разследването на убийството, водено от детективи от контратерористичното командване на Метрополитен, продължава. Не са извършени арести и не е установен мотив.

Торнтън казва, че алиансът не е склонен да обвини за отравянето на Скрипал директно Путин и руската държава заради риска от ескалация и тласкане на Русия към ролята на "пълноценен противник".

Макар че за много от по-значимите атаки - например отравянията на Литвиненко и Скрипал - се смята, че са одобрени или дори наредени директно от Путин, желанието да се навреди на Запада е силно изразено в руската политическа върхушка, твърдят анализатори.

Подкрепяни от Кремъл хакери пробиха облачната инфраструктура на HPE

Хората, познати като силоваци - най-влиятелните мъже в Русия (те са почти само мъже), които са се издигнали до властта в редиците на съветските и руските служби за сигурност – смятат, че Русия може да бъде силна само ако Западът и НАТО са слаби.

"Русия винаги е била антагонистично настроена към Запада", казва Торнтън. "Още от царските времена съществува идеята, че Западът е заплаха, че Западът иска да унищожи Русия, да я превърне в по-малка, слаба държава. Така че, когото и да поставите на власт в Кремъл, все ще има тази нагласа, че Западът по същество е враг."

Лаутман се съгласява, като добавя, че омразата на сегашния истаблишмънт към Запада се дължи отчасти на събитията след разпадането на Съветския съюз в началото на 90-те години на ХХ век, когато се наложи Западът да спасява Русия, след като икономиката ѝ се срина.

Идеята, че руската агресия ще приключи с евентуалната кончина на Путин, е "най-голямата грешка на Запада", предупреждава тя и прогнозира, че следващите лидери в Кремъл ще продължат да гледат на Запада като на враг, докато страната не се откаже от идеята за руския империализъм - което няма да стане лесно.

"И Европа, и цялата международна общност, която иска глобална стабилност, трябва да разберат, че Русия воюва с нас и че ситуацията ще продължи да ескалира, ако не започнем да действаме", предупреждава в заключение Лаутман.