Парите се вливат в китайските държавни облигации, което води до рязко покачване на цените им, а доходността пада до рекордно ниски нива, тъй като инвеститорите търсят по-сигурна алтернатива на опустошения пазар на недвижими имоти и нестабилните акции в страната.

Доходността на 10-годишните държавни облигации на Китай, които са еталон за широк спектър от лихвени проценти, достигна 2,18% в понеделник, което е най-ниската стойност от 2002 г. насам, откогато се води статистика. Доходността на 20- и 30-годишните облигации също се движи около исторически ниски нива. Доходността на облигациите, или възвръщаемостта, която се предлага на инвеститорите за притежаването им, спада с повишаването на цените.

По-ниските разходи по заемите би трябвало да са добре дошли за икономиката, която се опитва да се възстанови от срива в сектора на недвижимите имоти, забавените потребителски разходи и слабото бизнес доверие. Но рязкото поскъпване на облигациите предизвиква разговори за балон и остра тревога сред китайските политици, които се опасяват от криза, подобна на срива на Silicon Valley Bank (SVB) миналата година.

От април насам Китайската народна банка (КНБ) е издала над 10 отделни предупреждения за риска от спукване на облигационен балон, който може да дестабилизира финансовите пазари и да провали неравномерното възстановяване на местната икономика. Сега тя прави нещо безпрецедентно - заема облигации, за да ги продаде и да намали цените.

"SVB в САЩ ни научи, че централната банка трябва да наблюдава и оценява ситуацията на финансовия пазар от макропруденциална гледна точка", коментира управителят на КНБ Пан Гуншън на финансов форум в Шанхай в края на миналия месец, цитиран от CNN. "Понастоящем трябва да обърнем специално внимание на падежното несъответствие и лихвените рискове, свързани с големите обеми средносрочни и дългосрочни облигации, притежавани от някои небанкови субекти".

Тези субекти включват застрахователни дружества, инвестиционни фондове и други финансови организации.

Година след срива на SVB: Трудностите за регионалните банки в САЩ продължават

Поуки от САЩ

Банковият фалит на SVB е най-големият в САЩ след световната финансова криза. Корените на нейната несъстоятелност се крият във факта, че тя беше инвестирала милиарди в американски държавни облигации - очевидно сигурен залог, който се оказа неуспешен, когато Федералният резерв започна да повишава лихвените проценти, за да укроти инфлацията. Цените на притежаваните от SVB облигации спаднаха, което влоши финансовото ѝ състояние.

Политиците в Китай се опасяват от риск от подобна криза във втората по големина икономика в света, ако лудостта по облигациите не бъде овладяна. Цените на китайските облигации се покачват бързо от началото на тази година, тъй като инвеститорите се надпреварват за тях заради несигурните икономически перспективи. Предприятията също вземат по-малко заеми, което води до излишни парични средства, които банките трябва да паркират някъде.

"Търсенето на кредити е слабо поради проблемите с недвижимите имоти. В резултат на това банките трябва да купуват повече облигации, тъй като парите са блокирани на междубанковия пазар", коментира Лари Ху, главен икономист за Китай в Macquarie Group, добавяйки, че сред инвеститорите се е наложила и "дефлационна перспектива" за икономиката, което ги е накарало да се насочат към дългосрочните държавни облигации.

Подобно на SVB, китайските финансови институции са инвестирали значителна сума в дългосрочни държавни облигации, което ги прави уязвими към внезапни промени в лихвените проценти. Пекин се опасява, че ако балонът на облигациите се спука, а цените спаднат и доходността се повиши, тези кредитори могат да понесат големи загуби.

"Това, което тревожи политиците, е лихвеният риск, който ще нарасне, след като доминиращата тенденция се промени от дефлация към рефлация", казва Ху от Macquarie.

През първата половина на тази година нетните покупки на държавни облигации от финансови институции, предимно от регионални банки, възлизат на 1,55 трлн. юана (210 млрд. долара), което е с 61% повече спрямо същия период на миналата година, според анализ на данните на централната банка, направен от Zheshang Securities, държавно контролирана брокерска компания.

Официалните лихвени проценти в Китай са ниски след намаленията през последните години от страна на централната банка на страната, целящи да подкрепят икономиката. Дефлационният натиск се запази - през май потребителските цени се повишиха по-малко от очакваното, а производствените цени се понижиха за 20-и пореден месец.

„Но след като външното търсене се забави, Пекин ще трябва да засили стимулите, за да постигне целта си за икономически растеж", казва Ху.

Ако това се случи, доходността на облигациите ще се повиши, тъй като инвеститорите ще се насочат отново към по-рискови акции. Същевременно търсенето на кредити би трябвало да нарасне, банките да започнат да отпускат повече заеми и следователно да намалят притежаваните от тях държавни дългови инструменти.

„Това ще доведе до обръщане на бичия пазар на облигации“, акцентира Ху и отбелязва, че особено уязвими от лихвения риск ще бъдат "около 4000 малки и средни банки" в страната.

Китайският юан стана втората по големина валута за финансиране в търговията

Охлаждане на лудостта

В знак на нарастваща загриженост в понеделник Китайската централна банка заяви, че "за първи път в историята" ще се намеси директно на пазара на облигации, за да охлади лудостта, според държавните медии. Тя ще заеме държавни облигации от търговците на свободния пазар, за да може да ги продаде в опит да понижи цените и да повиши доходността. Решението е взето след "внимателно наблюдение и оценка" и има за цел да "поддържа стабилното функциониране на пазара на облигации".

Китайските държавни медии също бият тревога. Държавният вестник Securities Times предупреди във вторник за рисковете от балон на пазара на облигации, като посочи случая с SVB и японска банка, чиито авоари в американски и европейски държавен дълг загубиха стойността си с нарастването на доходността.

"Балонът, образуван от прилива на средства на пазара на облигации, натрупва лихвени рискове", се казва в редакционна статия на Securities Times. "Спусъците" за фалита на SVB и огромните загуби на японската Norinchukin Bank бяха все лихвени рискове, причинени от прекомерната им зависимост от инвестиции в облигации."

Многократните предупреждения досега не са успели да овладеят рязкото покачване на цените на облигациите. Затова тази седмица Пекин предприе интервенция на пазара.

„Ходът от понеделник демонстрира решимостта на централната банка да охлади ралито чрез продажба на облигации и повишаване на доходността“, посочва Джан Джицян, главен анализатор на пазара на ценни книжа с фиксирана доходност в Huatai Securities. Централната банка иска да избегне криза от типа на SVB".

Накъде вървят двете най-големи азиатски икономики?

Икономически рискове

Бързият спад в доходността на китайските облигации създава и значителни рискове за икономиката.

"Ниската доходност на държавните облигации носи повече вреди, отколкото ползи за икономиката при сегашните обстоятелства", предупреждава, на свой ред, Кен Чунг, директор на отдела за валутни стратегии в Mizuho Securities в Хонконг. „Това е така, защото те биха могли да засилят пазарните очаквания за агресивно намаляване на лихвените проценти от страна на централната банка и за слаб растеж, засилвайки формирането на дефлационна нагласа".

Освен това лудостта на пазара на облигации може да попречи на усилията на Пекин да стимулира икономическата активност и да увеличи паричното предлагане, тъй като насърчава притока на капитали към пазара на облигации, вместо да го насочи към по-рискови активи като акции, имоти и други инвестиции, които стимулират икономическия растеж.

Намаляването на доходността на китайските държавни облигации може да доведе и до разширяване на лихвения спред между САЩ и Китай, което ще стимулира изтичането на пари от втората по големина икономика в света и ще окаже натиск върху юана.

"Изтичането на капитали от Китай през април достигна най-високото си ниво от януари 2016 г. насам, което до голяма степен се дължи на разширяващата се разлика в доходността между САЩ и Китай", казва Ху. "Ето защо Китайската централна банка не иска лихвените проценти да се понижават твърде бързо".