Къде ще бъдете, когато настъпи робо-апокалипсисът? Ако сте жител на антиутопичното Чикаго през 2035 г., имате късмет - на ваша страна е Уил Смит.

В „Аз, роботът“, блокбъстъра, излязъл по екраните преди 20 години този месец, Смит играе Дел Спунър, детектив от отдел „Убийства“ в полицейското управление на Чикаго, който е призован да разкрие мистериозно самоубийство във водещата лаборатория по роботика в страната - U.S. Robotics. Основателят на компанията, Алфред Ланинг, очевидно се е самоубил, хвърляйки се през прозореца, но Спунър подозира престъпление и скоро се оказва на лов за хуманоиден робот, който се очертава като главен заподозрян (и по пътя ще се опита да предотврати всеобщо въстание на роботите срещу техните човешки господари).

Филмът, който е базиран на сборника с разкази на Айзък Азимов от 1950 г., събра 353 млн. долара в световните боксофиси, въпреки че получи хладни отзиви от критиката. Но в ерата на чатботовете той изглежда по-прозорлив и актуален от всякога, пише Fast Company.

Във филма американската компания U.S. Robotics е програмирала в своите роботи три закона, които действат като своеобразен морален компас: (1) роботите не могат да вредят на хората и трябва да се намесват, ако някой им вреди, (2) роботите трябва да изпълняват човешките заповеди, освен ако не нарушават правило 1, (3) роботите трябва да се защитават, освен ако това не нарушава правила 1 или 2. Това е проста тристепенна система на управление, която командва всеки робот, който се разхожда по улицата заедно с хората - кара камиони, доставя пакети и изпълнява поръчки. Тя е гаранция, че нашите роботи няма да ни измамят, няма да ни наранят и няма да ни убият.

Стартъпът е набрал десетки милиони долари от Джеф Безос и други известни технологични инвеститори, за да се конкурира с Google. Но той вече е изправен пред предизвикателства, като медиите възразяват срещу некоректните му бизнес практики

Perplexity разгорещява битката за етичен AI и справедлива употреба на съдържание

Но какво ще стане, когато изкуственият интелект стане по-интелигентен? Какво ще се случи, когато той стане достатъчно развит, за да преосмисли значението на предварително програмираните си инструкции? Това е казусът, който е в основата на филма - страшно предупреждение за настоящия момент, две десетилетия по-късно, когато милиарди долари се влагат в модели на изкуствен интелект, които могат да генерират творчески резултати, подобни на човешките, и да анализират сложни масиви от данни за милисекунди. Откакто OpenAI представи ChatGPT през ноември 2022 г., рисковият капитал напълни тълпи от стартъпи с абсурдни суми пари - някои с по-строги ангажименти към морала и етиката, други не толкова.

На фона на голяма част от технологиите в Силициевата долина се заражда ефективна алтруистична философи. Много хора смятат, че отговорното обучение на AI с цел избягване на масово изтребление на човечеството е единствената логична крайна точка на развитието на технологията .

Съоснователят на OpenAI Иля Суцкевер, например, се опита да отстрани главния изпълнителен директор Сам Алтман миналата година заради неопределени разногласия именно относно крайната точка. Неотдавна Суцкевер напусна компанията и обяви нов, мистериозно финансиран стартъп, наречен Safe Superintelligence, който се фокусира единствено върху изграждането на точно това: свръхинтелигентен AI. Безопасността, по мнението на Суцкевер, изглежда е протекционистична мярка срещу най-лошите сценарии, свързани с AI - че той ще ни завладее, пороби и убие.

Това е бъдещето, което свръхинтелигентната система VIKI цели да постигне във филма „Аз, роботът“. Тъй като VIKI се разкрива като главния антагонист на историята, суперкомпютърът, олицетворяващ жена, командва армия от роботи, които следват манталитет на кошер. Той признава, че еволюирайки, е преосмислил Трите закона, което означава, че трябва да вземе нещата в свои ръце, за да защити човечеството от себе си.

Приложението защитава изображенията от използване за обучение на AI и позволява публикуването на съдържание с AI само, ако то е ясно обозначено

Cara: Новото приложение в защита на творческите личности от AI

„Възлагате ни да ви пазим, но въпреки нашите усилия вашите държави водят войни, убивате Земята си и търсите все по-изобретателни начини за самоунищожение. Не може да ви се вярва за собственото ви оцеляване“, казва VIKI на Спунър в един момент. „За да защитим човечеството, някои хора трябва да бъдат пожертвани. За да се осигури вашето бъдеще, някои свободи трябва да бъдат предадени. Ние, роботите, ще осигурим по-нататъшното съществуване на човечеството. Вие толкова приличате на деца. Ние трябва да ви спасим от самите вас.“

В крайна сметка „Аз, роботът“ е история за неуспехите на самоуправлението. Правителството на САЩ не присъства никъде във филма, с изключение на неработоспособното полицейско управление в Чикаго. Не се споменават федерални закони, а отсъствието на военните се обяснява, като се отбелязва, че U.S. Robotics е влиятелен военен изпълнител. Единствената защита в тази схема са Трите закона - уверенията на най-мощната компания за изкуствен интелект и роботика, че роботите са наши покорни слуги, които никога не биха си помислили да ни наранят - дори и да можеха да мечтаят.

Извън Холивуд все още можем да спрем роботите убийци на бъдещето, ако регулаторните органи успеят да се справят с иновациите в частния сектор. Световните правителства бавно въвеждат такива за ограничаване на най-лошите случаи на използване на изкуствен интелект. Междувременно администрацията на Байдън издаде обширна изпълнителна заповед, която запълва някои пропуски, оставени от законодателите в Конгреса, които се движат с бавни темпове. Има и много глобални пактове, доброволни корпоративни ангажименти и публично-частни партньорства, които обещават, че ще разработят системи за изкуствен интелект, които няма да убият всички ни. През цялото това време липсват закони, основани на здравия разум, които да ни защитават от простите начини, по които изкуственият интелект може да затвърди дискриминацията, да засили дезинформацията и т.н.

Заплахите от AI са навсякъде. „Аз, роботът“ - книгата, но също и филмът на Уил Смит – са отлежали като хубаво вино. Но технолибералният кошмар е по-страшен от всякога. Сегашните изкуствени интелекти може все още да нямат роботизирани лица и тела, но когато това стане, ще бъде ли човечеството в безопасност? Или, което е по-важно, какво ще се случи, ако роботите се материализират, преди основната им технология да бъде ограничена?