Амбициозната програма на ВВС на САЩ за изтребители от следващо поколение, замислена като революционен технологичен скок, може да стане по-малко амбициозна, тъй като бюджетният натиск, конкурентните приоритети и променящите се цели налагат преосмисляне, казват представители на отбранителната индустрия и ръководители на предприятия пред Reuters.

Първоначално замислена като „семейство от системи“, съсредоточено около изтребител от шесто поколение, програмата NGAD (Next Generation Air Dominance) е предназначена да замени F-22 Raptor и да предостави на САЩ най-мощното оръжие в небето до средата на 21-ви век.

Когато беше предложен за първи път този тип самолет, очакванията бяха големи, включително несравнима способност за скриване, която да го държи невидим дори за най-усъвършенстваните радари и лазерни оръжия. Той трябваше да разполага и с бордови изкуствен интелект за обработка на масивите от данни, идващи от най-новите сензорни технологии.

Според източници обаче сегашният бюджет за разработка от 28,5 млрд. долара за пет години, които приключват през 2029 г., може да бъде разпределен за повече време или намален, тъй като Пентагонът търси икономически ефективно решение. Източници, запознати с вътрешните обсъждания на бюджета на ВВС, посочват, че очакваните инвестиции в NGAD за 2026 фискална година в размер на 3,1 млрд. долара ще бъдат намалени, тъй като финансирането се свива. Намаляващите средства биха могли да удължат разработката с още две години.

Макар да не е ясно колко ще струва цялата програма, в крайна сметка тя може да надхвърли 100 млрд. долара, ако бъдат произведени 200 самолета, като в сумата влизат първоначалните разходи, поддръжката и модернизацията с течение на времето. В момента на въоръжение са 185 F-22 - самолетът, който NGAD трябва да замени.

Военновъздушните сили на САЩ също така преразглеждат самата концепция за самолета. Експертите очакват проектът да премине към по-голям еднодвигателен вариант (първоначано се говореше за двудвигателен), или дори повечето средства да се пренасочат към по-евтин безпилотен модел, за да се отговори най-добре на бъдещите нужди от въздушно превъзходство, като се имат предвид потенциалните бюджетни съкращения.

„NGAD беше замислен преди редица нови фактори да станат факт: преди заплахата да стане толкова сериозна, преди в уравнението да бъде въведена CCA (програма за безпилотни самолети) и преди да имаме някои проблеми с цените, с които се сблъскваме в момента“, коментира шефът на ВВС Франк Кендал в събота по време на най-голямото военно авиошоу в света - Royal International Air Tattoo, което се провежда във Великобритания. „Преди да се ангажираме с бюджета за 2026 г., искаме да сме сигурни, че сме на прав път“.

Промяната във фокуса идва в момент, когато ВВС на САЩ се сблъскват със значително превишаване на разходите по няколко жизненоважни и скъпи програми. Например програмата за междуконтинентални балистични ракети Sentinel, която трябва да замени остаряващите ракети Minuteman III, е надхвърлила бюджета си с 81% до около 141 млрд. долара.

Натискът върху финансирането принуди военновъздушните сили на САЩ да преоценят приоритетите на разходите си за различни усилия за модернизация, които включват и увеличаване на производството на новия бомбардировач B-21, произвеждан от Northrop Grumman.

Макар че американските отбранителни компании не се оплакват от липса на поръчки, тъй като конфликтите в Украйна и Израел вече стимулират голямото търсене, NGAD е една от няколкото потенциално гигантски програми, за които мнозина се надяват, че ще осигурят печалба през следващите години.

Говорител на Военновъздушните сили разкрива пред Reuters, че в момента министерството изготвя бюджета си за фискалната 2026 г., който ще бъде публикуван в началото на следващата година.

„Частта, която изглежда се бави и преоценява, е самото въздушно превозно средство, централната платформа“, казва Джей Джей Гертлер, старши анализатор в компанията за аерокосмически и отбранителни анализи Teal Group, визирайки програмата за нов изтребител. „ВВС в момента обмислят какво искат в действителност и евентуално могат да променят мнението си“.

Както стана ясно, възможните нови конфигурации могат да включват един двигател за самолета, за да се спестят първоначалните разходи и дългосрочната поддръжка. Двудвигателните модели са много по-скъпи за закупуване и експлоатация, но са по-надеждни и по-бързи, следователно по-смъртоносни в бой с еднодвигателни съперници.

Друг ключов аспект, който се очертава в резултат на това преструктуриране, е възможността за пренасочване на средства към безпилотния изтребител, известен като Collaborative Combat Aircraft.

Разработването на по-евтините безпилотни платформи, предназначени да действат заедно с основния реактивен самолет, не е заплашено от бюджетни промени.