Microsoft твърди, че Европейският съюз е виновен за най-големия ИТ срив в света в петък след проблем с актуализация на киберсигурността.

Споразумение от 2009 г., сключено по настояване на Европейската комисия, е довело до това, че Microsoft не е могла да направи промени в сигурността, които биха блокирали актуализацията от компанията за киберсигурност Crowdstrike, която предизвика повреда на около 8,5 милиона компютъра, заяви технологичният гигант пред Wall Street Journal.

Хиляди полети закъсняха или бяха отменени, като пътниците останаха блокирани на летищата в цял свят, засегнати бяха услугите на Националната здравна служба на Обединеното кралство, а безконтактните плащания не функционираха.

Проблемът е предизвикан от дефектна актуализация за системата Falcon на CrowdStrike, която е предназначена за предотвратяване на кибератаки. Тя има привилегирован достъп до ключова част от компютъра, известна като ядро.

Microsoft разполага с Windows Defender, своя вътрешна алтернатива на CrowdStrike, но поради споразумението от 2009 г., сключено с цел избягване на европейско разследване на конкуренцията, е позволила на множество доставчици на сигурност да инсталират софтуер на ниво ядро, допълва Euronews.

От началото на 2000 г. Европейската комисия обвинява Microsoft, че има несправедливо предимство пред други компании заради популярния си софтуер Windows.

Основният конкурент на Microsoft, Apple, през 2020 г. блокира достъпа до ядрото на своите компютри Mac с аргумента, че това ще подобри сигурността и надеждността.

Пред Wall Street Journal говорител на Microsoft заяви, че компанията не може да направи подобна промяна заради споразумението с ЕС.

Microsoft потвърди, че прекъсването е засегнало до 8,5 милиона устройства с Windows, като заяви, че това е по-малко от 1% от всички, използващи софтуера. Въпреки това, е имало сериозни последици, тъй като CrowdStrike се използва широко от бизнеса.

CrowdStrike от своя страна заяви, че „значителен брой“ от засегнатите компютри са отново онлайн и се извини за случилото се.

В началото на месеца отношенията между технологичния гигант и европейските регулатори отново ескалираха след като бившият еврокомисар на ЕК за политиката в областта на конкуренцията Маргрете Вестагер обяви, че ще изпрати на Microsoft и OpenAI последващи въпроси съгласно антитръстовите правила, "за да разбере дали някои клаузи за изключителност биха могли да имат отрицателен ефект върху конкурентите им", съобщава Mobile World Live.

Запитан за коментар, представител на Microsoft заяви, че компанията е "готова да отговори на всички допълнителни въпроси, които Европейската комисия може да има".

През април ЕК стигна до заключението, че инвестицията на Microsoft в OpenAI на стойност 13 млрд. долара не нарушава правилата на Европейския съюз за сливанията, тъй като първата компания не е придобила контрол над втората.

"Оценяваме задълбочения преглед на ЕК и нейното заключение, че инвестицията и партньорството на Microsoft с OpenAI не дава на Microsoft контрол върху компанията", заявиха тогава от технологичния гигант.

По думите на Вестагер, сега обаче ЕК "ще продължи да следи отношенията между всички ключови играчи в този бързо развиващ се сектор, включително Microsoft и OpenAI". Тя акцентира, че ЕК е загрижена, че партньорствата на големите технологични компании в областта на AI могат да затруднят достъпа на по-малките разработчици до потребителите.

В резултат, от Microsoft последва ответна реакция, като компанията обяви, че се отказва от мястото на наблюдател в борда на OpenAI.

Тя зае място в борда на OpenAI без право на глас през ноември миналата година в опит да потуши някои от въпросите за интереса към стартъпа след бурния период, през който главният изпълнителен директор Сам Алтман беше уволнен, а след това бързо възстановен на поста.

Microsoft е вложила милиарди долари в стартъпа, като общата инвестиция до момента е набъбнала до 13 млрд. долара. Технологичният гигант на практика се превърна в лидер в стремежа към създаване на AI модели, като се има предвид инвестицията и партньорството му с OpenAI.