Икономиката на еврозоната нараства с 0,3% през второто тримесечие
Данните от вторник посочват, че германската икономика повлича след себе си останалата част от блока, като през второто тримесечие производството в най-голямата европейска икономика е спаднало с 0,1%
Икономиката на еврозоната е нараснала с повече от очакваното до 0,3% през второто тримесечие, което разсейва опасенията, че зараждащото се възстановяване в блока може да се забави.
Данните от вторник за ръста на брутния вътрешен продукт са с подобрение от 0,3% през първото тримесечие и надхвърлят прогнозите на икономистите, анкетирани от Reuters, които очакваха растежът да се забави леко до 0,2%.
През юни Европейската централна банка стана първата голяма финансова институция, която започна да намалява лихвените проценти. Тя прогнозира, че търсенето в блока ще се възстановява стабилно през тази година, тъй като инфлацията се забавя, заплатите продължават да растат, а световната търговия се активизира.
Последните бизнес проучвания обаче показват, че икономиката на еврозоната е засегната от геополитическото напрежение, по-слабия глобален растеж и крехкото потребителско доверие.
Данните от вторник посочват, че германската икономика повлича след себе си останалата част от блока, като през второто тримесечие производството в най-голямата европейска икономика е спаднало с 0,1%.
Федералната статистическа агенция заяви, че спадът е отражение на по-малките инвестиции в оборудване и сгради.
Италианската икономика също се забавя до 0,2%, докато по-високите резултати в сферата на услугите компенсират слабостта в промишлеността и селското стопанство.
Френската икономика обаче нараства малко по-бързо от очакваното - с 0,3% през трите месеца до юни, главно поради стимулиране на външната търговия.
Испанската икономика продължава да определя ритъма на растежа, като през трите месеца до юни се засилва с по-бърз от прогнозирания темп от 0,8% благодарение на силните потребителски разходи и износа.
Анализаторите се опасяват, че неубедителните парламентарни избори във Франция ще създадат политически вакуум в сърцето на Европа. По-конкретно, че това ще попречи на усилията за намаляване на високите нива на дълга и дефицита, ще подкопае доверието на потребителите и ще натежи на бизнес инвестициите.
В информацията на Евростат няма представени данни за България.