Може ли Западът да се откъсне от китайските вериги за доставки на мед?
Металът е критичен компонент в нововъзникващи технологии като възобновяемата енергия, нейното съхранение и електрическите превозни средства
Според Wood Mackenzie западните държави, които се стремят да се диверсифицират от доминиращата позиция на Китай в производството на мед, биха могли да забавят енергийния си преход и да повишат разходите си. В същото време пълното откъсване е „неосъществимо“.
Китай е водещ в света в ключови сегменти от веригата за доставка на мед. Металът е критичен компонент в нововъзникващи технологии като възобновяемата енергия, нейното съхранение и електрическите превозни средства.
Тъй като САЩ, Канада, Австралия и европейските държави се стремят да изместят влиянието на страната върху медта чрез субсидии и инвестиции, Wood Mackenzie предупреждава, че двойните цели за декарбонизация и намаляване на зависимостта от Пекин са в противоречие една с друга.
„Стотици милиарди долари в нови мощности за преработка и производство на мед ще са необходими, за да се замени Китай“, обясняват от компанията в нов доклад, цитиран от CNBC, като се добавя, че търсенето на метала може да нарасне със 75% до 56 млн. тона до 2050 г.
„Това би довело до неефективност, която ще означава значително по-високи цени на крайните продукти и увеличаване на разходите и времето за енергийния преход“, казват още анализаторите.
Според Международната агенция по енергетика съществуващите мини и проектите, които са в процес на изграждане, ще задоволят едва 80% от нуждите от мед до 2030 г., което показва потенциален недостиг на метала.
Wood Mackenzie изчислява, че по-голямата част от първоначалния добив на суровини в света се извършва предимно в Северна и Южна Америка и Африка, като вътрешният добив в Китай съставлява едва 8% от световното производство. Въпреки че този дял се увеличава до близо 20% след отчитане на чуждестранните минни активи, страната все още ще трябва да осигури допълнителни доставки, за да посрещне нуждите си. Това означава, че останалата част от света разполага с достатъчно първични минни запаси, за да отговори на настоящите нужди.
Веригата за доставка на мед обаче се състои от няколко ключови етапа, включително добив, топене и рафиниране, производство и създаване на крайни продукти. Според доклада това, което останалата част от света има в медните мини, не е достатъчно за да се наруши доминиращата роля на Китай в преработката и производството надолу по веригата.
„Тъй като правителствата и производителите се стремят да се диверсифицират от Китай, от решаващо значение е да се разгледа цялата верига на доставки, а не само минните дейности“, казва Ник Пикенс, директор на отдела за изследвания в областта на световния добив на полезни изкопаеми в Wood Mackenzie. „Макар че рисковете за доставките на мед могат да бъдат намалени и в различни държави е започнало известно ребалансиране, мащабът на китайското господство във веригата за доставки означава, че пълната му замяна е неосъществима.“
В доклада се изтъква, че при 80% от добива на мед се произвежда меден концентрат, който трябва да бъде преработен в топилници и рафинерии за производство на меден катод. След това производителите използват този материал, за да създават медни компоненти, които се използват в крайните продукти. От 2000 г. насам Китай е отговорен за 75% от ръста на капацитета на металургичните заводи в света, сочат данните на Wood Mackenzie.
„Сценарий без Китай за веригата за доставки на мед би изисквал значително увеличаване на капацитета за преработка, за да се постигнат целите на енергийния преход“, казва Пикенс.
В доклада се посочва още, че понастоящем няма планове за нови мощности за първично топене на мед в Северна Америка или Европа. Вместо това САЩ са се съсредоточили върху вторичните пазари и рециклирането на метала, като наскоро създадоха първия си металургичен завод за рециклиране на много метали в страната.
На Китай също така се дължат около 80% от увеличенията на капацитета за производство на мед и медни сплави в световен мащаб от 2019 г. насам, като сега той разполага с половината от световния капацитет за производство.
Законодателства като Закона за намаляване на инфлацията (IRA) в САЩ имат за цел да субсидират инвестиции в критични минерали. По отношение на медта обаче тези усилия срещат пречки в САЩ и Европа заради фактори като високи оперативни разходи и екологични разпоредби.
„Прагматизмът и компромисът ще бъдат от съществено значение за постигане на целите за нулева нетни емисии, без да се налагат прекомерни разходи на данъкоплатците. Облекчаването на ограниченията в световната търговия може да бъде една от необходимите отстъпки“, акцентира Пикенс.