Миналата седмица пасажерското пристанище в Ротердам обяви, че до края на тази година за круизните кораби ще бъде осигурено захранване от сушата, използващо вятърна и слънчева енергия.

То е само едно от многото, които инсталират подобна инфраструктурата, тъй като пристанищата работят за спазване на регулаторния срок на ЕС за осигуряване на наземно захранване на корабите до 2030 г.

Тази технология, въведена от круизната индустрия преди повече от 20 години, може значително да намали емисиите, като позволи на корабите да изключват двигателите си и да се включват към източник на енергия на сушата, за да поддържат услугите на борда. Днес около 50% от всички круизни кораби разполагат с технологията, необходима за включване към мрежата в малкия процент пристанища, които понастоящем разполагат с такава инфраструктура. До 2028 г. обаче повече от 80% от тях ще имат възможност да се включат, докато са в локации, където е налично наземно захранване.

Това е един видим пример как се променят круизните пътувания като част от колективните усилия за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. В преследването на тази важна цел круизните кораби също се развиват – и то не само по отношение на размера. Въпросът за размера също е на дневен ред, но повечето от тях, които плават днес (около 70% от световния флот), са малки и средни кораби (3000 пътници или по-малко) и се очаква това съотношение да остане същото и в обозримото бъдеще.

Какво е новото при круизните кораби?

Това, което се развива, са иновациите. Все по-голям брой плавателни съдове се модернизират, а новите, които се пускат на вода, разполагат с най-съвременни технологии, спомагащи за превръщането им в най-енергийно ефективните и екологично ориентирани кораби в историята, независимо от размера им.

Круизните линии инвестират милиарди в нови плавателни съдове и технологии за двигатели, които ще позволят използването на горива с ниско или нулево изпускане на парникови газове. Провеждат се тестове, за да се разбере до каква степен горивните клетки и батериите могат да захранват съоръженията на борда.

Множество пилотни проекти и морски изпитания, ръководени от компании за пътнически превози, тестват нови видове горива, включително усъвършенствани биогорива и синтетични такива. Вече се пускат на вода и съдове, които могат да се захранват с екологичен метанол.

В съвместна инициатива с индустрията в University of Genoa например изследователите, работещи върху горивни клетки за улавяне на емисии и генериране на енергия, тестват различни материали и конфигурации за промишлено производство. В резултат на тези усилия корабите, опериращи в Европа, са намалили средно с 16% емисиите на CO2.

С пълна скорост към екологично бъдеще

Наличието и мащабируемостта на устойчиви корабни горива наистина е предизвикателство. Круизните линии, корабостроителниците, пристанищата, академичните институции, доставчиците на горива, производителите на двигатели и цялата верига за доставки са запретнали ръкави, за да се справят с него, и постигат напредък.

Много неправителствени организации призовават правителствата да подкрепят тези усилия и да помогнат за ускоряване на прехода към следващото поколение устойчиви горива чрез увеличаване на стимулите за тяхното разработване и производство.

Многобройните ползи от иновациите на круизните кораби обхващат и местните общности - през миналата година една круизна линия е произвела на борда си близо 7 милиона кубически метра, или 89% от общото ѝ потребление на прясна вода. Технологиите и практиките, които правят това възможно, са неразделна част от дейността и на други круизни линии, което означава, че те вече не трябва да разчитат на външни доставки на вода.

Самодостатъчността е пренебрегван аспект в концепцията за устойчиво развитие, но може да предложи полезен модел за ваканционни курорти и други форми на туризъм. Подобни постижения и сътрудничества подпомагат иновациите, необходими за създаването на устойчиво бъдеще.

Примери за устойчиви туристически практики се срещат и в много градове, които са част от круизните маршрути. Програмата Respect the city на Дубровник е пример за това.

Хърватският град инициира програмата, за да се справи с предизвикателствата на свръхтуризма и да насърчи отговорните туристически практики. Тя има за цел да образова посетителите за подходящото поведение в историческите части на града, които са признати за обекти на ЮНЕСКО за световно наследство. Програмата се фокусира върху балансирането на нуждите на туристите и местните жители, като също така работи за подобряване на обществения транспорт, за да облекчи проблемите с трафика около Стария град.

Инициативата включва и сътрудничество с местни заинтересовани страни, включително предприятия и жители, за да се гарантира, че туризмът е от полза за общността. Това включва регулиране на нивата на шум от кафенетата и ресторантите, за да се поддържа приятна среда както за местните жители, така и за посетителите.