Как изглежда обичайната сутрин на съвременния човек? Събужда се и още преди да е изпил кафето си е засипан със съобщения или нотификации от всякакъв вид – от социални мрежи, имейли, напомняния от календара и т.н. После се качва на някакъв транспорт и докато пътува към офиса е обграден от други хора, зяпнали съсредоточено в телефоните си. Те вероятно се борят със същите съобщения или може би просто са облъчени от безкрайния фийд на социалните си мрежи и неизбежните реклами там.

Колкото и да се опитваш да откъснеш очи от екрана, това е доста трудна задача. Дори когато човек си налага умишлено ограничения на т.нар. екранно време.

Времето за фокусиране върху съдържание е спаднало от две минути и половина до 47 секунди в периода 2004-2021 г., казва д-р Глория Марк, преподавател по информатика в университета в Ървайн, Калифорния, автор на книгата Attention Span: A Groundbreaking Way to Restore Balance, Happiness and Productivity.

На практика това означава, че хората бавно, но сигурно губят способността да задържат вниманието си върху едно нещо, което с времето се превръща в сериозен проблем. Още през 2008 г. научни изследвания на SIGCHI (Special Interest Group on Computer–Human Interaction) улавят този проблем, но и едно притеснително следствие от него – честото скачане от тема в тема и пренасочване на вниманието има връзка с високите нива на стрес.

Не може да се твърди, че загубата на фокус е личен провал на всеки отделен човек. Но пък се знае, че има какво да се направи, за може суперсилата, наречена внимание, да се върне отново, пише CNN.

Човешкият фокус е икономически фактор.

Това казва Д. Греъм Бърнет, ръководител на организацията Institute for Sustained Attention и създател на „училище по внимание“ – Strother School of Radical Attention в Ню Йорк. Един прост пример – задачата на всяка реклама е да грабне (открадне) вниманието на потребителя. В този смисъл алгоритмите на социалните мрежи и начинът, по който предлагат съдържание, са от изключително значение.

„От нашето внимание се печелят пари както никога досега. Преживяваме нещо като нова златна треска, гигантска, технологично интензивна, финансова експлоатация на една от основните човешки способности – да обръщаме внимание“, казва Бърнет.

Според него конкуренцията в тази област може да се нарече „токсична“. Той допълва, че хората са непрекъснато „бомбардирани“, за да бъдат дестабилизирани.

Ето защо, посочва Бърнет, алгоритмите стават все по-сложни и умни, следят зорко поведението на всеки и му предлагат съдържание на база личните му предпочитания.

Това е нов феномен – масово наблюдение, родено от капитализма, посочва преподавателят в бизнес училището на Харвард в Бостън проф. Шошана Зубов.

„Ако кликна върху чифт ботуши, за да ги разгледам, те започват да ме преследват. Виждам ги във фейсбук, виждам ги и в новинарския сайт“, отбелязва тя.

Бързата смяна на вниманието води до промени в неочаквани области като киното и телевизията например. От филми и сериали се премахват паузи и се орязват диалози от страх, че на зрителя може да му омръзне и да потърси нещо друго. Това обаче променя и самия него – прави го нетърпелив, което се отразява и в общуването му с други хора. В социалните мрежи пък потребителите са свикнали да задържат вниманието си за все по-кратко и да скролват непрекъснато. Засега технологичните компании нямат причина да променят този модел.

Върху вниманието влияят не само технологиите, казва Йохан Хари, автор на книгата Stolen Focus: Why You Can’t Pay Attention — and How To Think Deeply Again. Според него има още 11 фактора, сред които работна среда, въздух, обстановка в помещението и дори диета.

Докато пише книгата си Хари се среща с хора на високи позиции в технологични компании от Силициевата долина. Според него те са наясно, че това, което са създали, е допринесло много до загубата на способност за фокусиране.

„Най-много ме впечатли тяхното чувство за вина“, посочва той.

И така, големият въпрос е как може един човек да си върне способността да се концентрира и да задържа вниманието си за повече от няколко секунди?

Може и да не е нужно да изтривате всичките си социални мрежи. По-важен е разумният баланс. Все пак хората са социални същества и имат нужда да общуват, да получават и да отговарят на съобщения.

Д-р Глория Марк предлага няколко техники, които могат да помогнат:

Осъзнайте, че често действате по инерция. Кое е първото нещо, което правите щом вземете телефона в ръка? Проверявате социалните мрежи?

Подгответе си стратегия за почивки. Нека те да са в ключови моменти от деня, когато сте най-уморени, за да избегнете бърнаута. Може да е разходка, може да е четене. Уморените хора са много по-податливи на разсейване.

Опознайте себе си. Покрай работата си Марк се е научила, че що се отнася до задържане на внимание всеки има личен ритъм и тази способност може да се увеличава или намалява през деня. Затова е добре да сте наясно със себе си и да подреждате задачите си. Всеки има определен ресурс и след изчерпването му, дългото съсредоточаване е много трудна задача.

Заключете телефона. Може и да не е буквално, а може и да е, както го прави Хари. Той оставя устройството за по три часа всеки ден в заключена кутия, за да може да работи по-ефективно. Ако можете да се справите без помощта на тези окови за телефон, още по-добре.

Но дори и всичко това да бъде прецизно изпълнено в глобален план проблемът няма да се реши, убедени са експертите по темата. Затова вече се появяват и компании, които се опитват да печелят от човешката необходимост за съсредоточаване. Д-р Марк разказва, че е присъствала на конференция, на която били представени нов тип смартфони – по-трудни за използване.

„Иронично е, че хората осъзнават, че трябва да пазят вниманието си. Сега чрез иновации трябва да направим използването на устройства по-трудно“, казва тя.

И в момента някои хора променят настройките на светлината на телефона си с идеята, че това ще го направи по-малко привлекателен. Друг пък има специални приложения за заключване на социалните мрежи. Важното е да се направи стъпка в правилната посока.

„Човешкото внимание е в основата на всички постижения. Нито един спортист не си носи телефона, за да провери нотификациите по средата на олимпийско състезание. Когато си върнеш вниманието, означава, че си връщаш суперсилата“, казва Йохан Хари.