Японската йена традиционно се разглежда като сигурен актив, който предпазва инвеститорите от въздействието на икономическите и пазарните сътресения. Но дали този статут е запазен след дивите колебания на валутата през тази година?

През по-голямата част от 2024 г. тя беше свидетел на рязка волатилност, като отслабна до нива, невиждани от 1986 г. насам, което накара Японската централна банка (BOJ) да се намеси през юли, за да я подкрепи. По-рано банката се намеси, за да подкрепи йената през май, когато тя се обезцени до 160 спрямо щатския долар.

След решението на BOJ през юли да повиши лихвените проценти, японският фондов пазар и валута претърпяха огромни колебания. На 2 август Nikkei отбеляза най-голямата си еднодневна загуба от 1987 г. насам, тъй като местната валута обърна курса си и се засили драстично.

Анализаторите, с които разговаря CNBC, коментира, че статутът на йената на сигурно убежище остава до голяма степен непокътнат благодарение на „предсказуемостта“ ѝ.

„Смятаме, че можем да я наречем „сигурно убежище“ предвид факта, че Япония остава най-големият външен кредитор в света и се наблюдава устойчив излишък по текущата сметка и инфлацията в страната“, казва Рьота Абе, икономист в Sumitomo Mitsui Banking Corporation, добавяйки, че дефицитите обикновено отслабват валутите, докато излишъците ги укрепват.

Хю Чънг, главен инвестиционен консултант в платформата за управление на богатство и фондове Endowus, от своя страна, посочва, че валутата укрепва надеждно, когато доходността на американските облигации и акции спада едновременно, като например катастрофата през 2008 г. и предизвикания от пандемията срив през 2020 г.

От друга страна, йената е склонна да отслабва спрямо долара в периоди на риск, ако доходността на американските облигации се повишава, а акциите падат, добавя Чунг, като цитира развитието през 2020 г., когато Федералният резерв повиши лихвените проценти, за да се бори с инфлацията.

Той отдава рязката колебливост на йената през тази година на голямата разлика в доходността на американските и японските държавни облигации. Доходността на 10-годишните японски държавни облигации възлиза на малко над 1%, докато тази на 10-годишните американски държавни ценни книжа е близо 4%.

Непосредствено преди на 18 март BOJ да се откаже от политиката си за контрол на кривата на доходността, разликата беше още по-голяма, като към 16 март, последния търговски ден преди съобщението на банката, доходността на 10-годишните японски държавни ценни книжа беше 0,796%, а на 10-годишните държавни ценни книжа на САЩ - 4,304%.

Този лихвен диференциал доведе до така наречената „carry trade“, при която инвеститорите заемат евтино в йени, за да инвестират в активи с по-висока доходност.

Когато Японската централна банка повиши лихвените проценти, това накара йената да се засили, като за около три седмици тя спечели над 12% спрямо долара - от нивото от 3 юли 161,99 до 141,66 на 5 август, а инвеститорите се опитаха да прекратят „carry trade“.

Чунг, според когото йената не е загубила характеристиката си да бъде чувствителна към лихвените проценти в САЩ, смята, че тя ще остане сигурен актив.

В САЩ предстои рецесия и „няколко намаления на лихвените проценти“ няма да я предотвратят, смятат анализатори

Какво да очакваме от Джером Пауъл в Джаксън Хоул?

Виновна ли е BOJ?

Абе от SMBC казва, че високата волатилност на йената се дължи по-скоро на промени във външната пазарна среда, отколкото на вътрешни фактори в Япония.

Най-мощният фактор, допринесъл за високата волатилност, наблюдавана през август, беше „прекомерната тревога“, че САЩ вероятно ще изпаднат в рецесия, след като публикуваха по-високи от прогнозираните данни за безработицата и по-нисък от очаквания растеж на работните места, казва той и добавя:

„Разбира се, не изключвам напълно влиянието на изненадващото повишение на лихвените проценти от страна на BOJ през юли, но то беше само с 15 базисни пункта, а първоначалната реакция спрямо решението на BOJ беше доста смесена“.

По думите му ако решението на банката беше причина за волатилността, реакциите на пазара щяха да бъдат много по-силни. Решението на BOJ беше обявено по време на търговската сесия на 31 юли, но йената се промени значително само по време на търговската сесия на 2 и 5 август.

Ръстът на европейската валута от над 2,5% през август я постави пред най-добрия ѝ месец от ноември насам

Еврото е големият победител от пазарните сътресения

Прогноза за йената

Абе прогнозира, че през тази година йената ще се търгува около 145 за долар, а всяко по-нататъшно укрепване ще зависи от темпа на намаляване на лихвите от страна на Фед, което определя като „изключително важно“.

Той очаква валутата да се укрепи до около 138 спрямо долара до края на 2025 г. с „известна висока волатилност“, като добавя, че може да достигне 130.

Тази волатилност може да дойде от стъпките на паричната политика на BOJ, но Абе не предвижда повишаване на лихвените проценти от страна на BOJ „засега“.