Председателят на Федералният резерв на САЩ Джером Пауъл сигнализира, че е готов да намали лихвените проценти през септември, предупреждавайки, че „рисковете за влошаване“ на пазара на труда са се увеличили.

„Дойде време политиката да се коригира“, заяви Пауъл в горещо очакваната си реч в Джаксън Хоул, Уайоминг, предава Financial Times.

„Посоката на движение е ясна, а времето и темпът на намаляване на лихвените проценти ще зависят от постъпващите данни, развиващите се перспективи и баланса на рисковете.“

Пауъл обяви, че Фед ще направи „всичко възможно, за да подкрепи силния пазар на труда, докато постигаме по-нататъшен напредък към ценова стабилност“, добавяйки, че „възходящите рискове за инфлацията са намалели, а низходящите рискове за заетостта са се увеличили“.

Изказванията на годишния симпозиум на Фед в Канзас Сити са най-силния досега сигнал на председателя, че централната банка на САЩ скоро ще намали лихвените проценти от сегашния им 23-годишен връх от 5,25-5,5%.

Следващото гласуване на Фед ще се проведе в средата на септември, шест седмици преди президентските избори в САЩ. Икономиката, инфлацията и високите разходи по заемите са сред основните проблеми, които тревожат американските избиратели, и вредят на рейтинга на президента Джо Байдън.

Републиканският кандидат за президент Доналд Тръмп наскоро предупреди Пауъл да не намалява лихвите преди гласуването. Но някои икономисти и депутати от Демократическата партия вече обвиниха Фед, че действа твърде бавно, което повишава рисковете от рецесия.

Намаляването на лихвените проценти би изравнило централната банка на САЩ с много от нейните колеги, които също облекчиха паричните условия, тъй като инфлацията в развитите икономики спада.

Европейската централна банка понижи основния си лихвен процент по депозитите с четвърт пункт през юни до 3,75% - първото намаление от почти пет години насам - преди да го задържи през юли. През тази година се очакват още две облекчения с четвърт пункт.

При гласуване на нож през август Bank of England също намали основния си лихвен процент, въпреки че управителят Андрю Бейли отхвърли идеята за последователна поредица от намаления.

На този фон Пауъл заяви, че инфлацията е намаляла „значително“ след неочакваното ѝ разрастване в началото на годината, добавяйки че „увереността му относно постигането на целта от 2%, е нараснала”.

Ценовият натиск е отслабнал, без да се стигне до рязко увеличаване на броя на загубите на работни места, опровергавайки прогнозите на много икономисти за срив в най-голямата икономика в света.

Пауъл каза, че Фед „не търси и не приветства по-нататъшно охлаждане на условията на пазара на труда“, който според него е „значително охладен от предишното си прегрято състояние“.

Той изрази увереност, че централната банка може да доведе до меко приземяване, като постигне целта си за инфлация, без да причини ненужна икономическа вреда.

Други представители на Фед сигнализираха, че биха предпочели да намалят лихвите постепенно, с четвърт пункт, вместо по-агресивните движения с половин. Въпреки това те предположиха, че ако пазарът на труда отслабне драстично, може да последва по-голямо намаление.

Пауъл заяви, че Фед разполага с „достатъчно пространство да реагира на всички рискове, пред които може да се изправим, включително този от нежелано по-нататъшно отслабване на условията на пазара на труда“.