На заседанието си през юли представителите на Федералния резерв са се приближили до дългоочакваното намаляване на лихвения процент, но са се разбрали да спрат да акцентират, че възможността това да се случи през септември става все по-голяма. Това показва протокола от срещата, публикуван в сряда.

„Голямото мнозинство“ от участниците в заседанието на 30-31 юли „отбелязаха, че ако данните продължат да се представят приблизително според очакванията, вероятно ще бъде уместно да се облекчи политиката на следващото заседание“, се казва в резюмето.

Пазарите напълно допускат намаление на лихвените проценти през септември, което ще бъде първото след извънредното облекчаване в първите дни на кризата с COVID-19.

Макар че всички членове на Федералния комитет по операциите на открития пазар гласуваха за запазване на референтните лихвени проценти, сред известен брой длъжностни лица се е забелязала склонност да започнат облекчаване още на заседанието през юли, вместо да чакат до септември, акцентира CNBC.

Решението, с което основният лихвен процент се запазва на равнище от 3,75%, беше широко очаквано на фона на продължаващата загриженост за инфлационния натиск, особено от пазара на труда

ЕЦБ остави лихвените проценти без промяна заради висок ценови натиск

В документа се посочва, че „няколко участници в заседанието отбелязаха, че неотдавнашният напредък по отношение на инфлацията и повишаването на равнището на безработица са предоставили правдоподобни аргументи за намаляване на целевия диапазон с 25 базисни точки на това заседание или че биха могли да подкрепят такова решение“.

Един базисен пункт е 0,01 процентна точка, така че намалението с 25 базисни пункта би било равностойно на четвърт процентен пункт.

На езика, който Фед използва в протоколите си, където не се споменават имена, нито се уточнява колко от членовете на комитета са били на определено мнение, понятието „няколко“ описва сравнително малък брой. Въпреки това от резюмето става ясно, че длъжностните лица са уверени в посоката на инфлацията и са готови да започнат да облекчават политиката, ако данните продължат да вървят в желаната посока.

Настроенията в края на юли са били разнопосочни: инфлационните маркери показаха значително отслабване на ценовия натиск, но някои членове на Федералния комитет са изразили загриженост за пазара на труда, както и трудностите, които домакинствата, особено тези в долната част на спектъра на доходите, изпитват в настоящата среда.

Ръстът на европейската валута от над 2,5% през август я постави пред най-добрия ѝ месец от ноември насам

Еврото е големият победител от пазарните сътресения

„Що се отнася до перспективите за инфлацията, участниците прецениха, че последните данни са увеличили увереността им, че тя се движи устойчиво към 2%“, се посочва в протокола. „Почти всички участници отбелязаха, че факторите, които са допринесли за неотдавнашната дезинфлация, вероятно ще продължат да оказват натиск върху инфлацията през следващите месеци.“

Що се отнася до пазара на труда, „много“ представители са отбелязали, че „отчетеният ръст на заплатите може да е надценен“.

По-рано в сряда Бюрото по трудова статистика на САЩ съобщи, че при предварителна ревизия на данните за заплатите в неселскостопанския сектор от април 2023 г. до март 2024 г. е възможно прирастът да е бил надценен с над 800 000.

„Мнозинството от участниците отбелязаха, че рисковете пред целта за заетостта са се увеличили, а много от тях - че тези пред целта за инфлацията са намалели“, се казва в протокола. „Някои участници отбелязаха риска, че по-нататъшното постепенно облекчаване на условията на пазара на труда може да премине в по-сериозно влошаване.“

Ветеранът инвеститор Дейвид Рош посочва три ключови фактора, които ще определят хода на пазарните тенденции

Мечият пазар ще настъпи през 2025 г., но Фед ще се намеси, преди да стане „драконовски“

В изявлението си след заседанието комитетът отбеляза, че прирастът на работните места е умерен и че инфлацията също е „отслабнала“. Въпреки това той предпочете да задържи линията си по отношение на основния лихвен процент по фондовете, който понастоящем е насочен в диапазона 5,25%-5,50%, най-високия от 23 години насам.

Пазарите се повишиха в деня на заседанието на Фед, но се сринаха в следващите сесии заради опасенията, че централната банка се движи твърде бавно в облекчаването на паричната политика.

В деня след заседанието Министерството на труда на САЩ отчете неочакван скок на молбите за помощи при безработица, а отделен индикатор показа, че производственият сектор се е свил повече от очакваното. Нещата се влошиха още повече, когато докладът за работните заплати извън селското стопанство за юли показа създаване на едва 114 000 нови работни места и още едно покачване на равнището на безработица до 4,3%. Това засили призивите към Фед за бързо намаляване на лихвите, като някои дори предложиха централната банка да направи междинен ход, за да предотврати опасенията, че икономиката потъва бързо.

Паниката обаче беше краткотрайна. Последвалите данни показаха, че молбите за помощи при безработица се понижават до нормалните исторически нива, а инфлационните показатели регистрираха отслабване на ценовия натиск. Данните за продажбите на дребно също бяха по-добри от очакваното, което успокои опасенията по отношение на потребителите.

По-новите показатели обаче сочат напрежение на пазара на труда и трейдърите до голяма степен очакват Фед да започне да намалява лихвените проценти през септември.