В Брюксел и Лондон има големи надежди, че току-що назначеното правителство на Обединеното кралство на Киър Стармър е напът да се заеме с пренастройване на отношенията с Европейския съюз.

Стармър не губи време, за да положи основите на обещаното „презареждане“: срещите на върха на НАТО и на Европейската политическа общност (ЕПК) през юли дадоха възможност на новия британски премиер да се срещне с колегите си от ЕС и оттогава министрите му обикалят континента, за да рестартират двустранните отношения.

Посланието му, че Обединеното кралство иска да възстанови обтегнатите си връзки с ЕС, беше перфектно предадено в селфито с германските и испанските му колеги Олаф Шолц и Педро Санчес през юли по време на сблъсъка на Англия с Испания на финала на Евро 2024 в Берлин. Но макар че настроението като цяло се промени, същността на плановете на Стармър за промяна на рамките, които определят сътрудничеството между двете страни, остава несигурна.

По време на предизборната си кампания той обеща да предоговори това, което определи като „провалената“ сделка за Брекзит на Борис Джонсън, но категорично изключи възможността за повторно присъединяване към единния пазар или митническия съюз на блока, както и за възстановяване на свободното движение на хора през границата между ЕС и Обединеното кралство. Мерките за рационализиране на търговските отношения и амбициозният пакт за сигурност вече са на масата и от двете страни на Ламанша има политическа воля да се пристъпи към работа.

„Представителите на ЕС влязоха в много бърз контакт с новия британски министър-председател“, коментира пред Euronews дипломат на ЕС. „И не става въпрос само за сигурността и отбраната, имаме много въпроси на масата за разговор.“

Премахване на търговските търкания

Един от първите приоритети на правителството на Стармър ще бъде да облекчи някои от търговските търкания след Брекзит, които натоварват британския бизнес. Той обеща да договори ново споразумение за санитарна и фитосанитарна защита, известно още като ветеринарно споразумение, което ще намали проверките и бариерите пред търговията със селскостопански продукти. Откакто Обединеното кралство официално напусна блока през декември 2020 г., ЕС прилага пълен граничен контрол върху британския внос на селскостопански храни, като изисква цялостни проверки и подпис на ветеринарен лекар, за да се гарантира спазването на стандартите на блока. Обединеното кралство отвърна на удара с подобни проверки на вноса от ЕС през януари тази година.

Предишното правителство на Обединеното кралство изчисли, че проверките на вноса на животни и растения са стрували на предприятията 390 млн. евро годишно, а според самите тях те са възлизали на 3,5 млрд. евро. Следователно едно ново споразумение на това поле би могло да донесе икономически ползи за хранително-вкусовия сектор и на двете страни, като успокои все още нарастващото недоволство на европейските земеделски производители, но и намали разходите на потребителите.

ЕК вероятно ще изиска от Обединеното кралство да се приведе в пълно съответствие, сега и в бъдеще, със съответните разпоредби за селскостопанските и хранителните продукти на единния пазар – процес, известен като „динамично привеждане в съответствие“. Готовността на Обединеното кралство да направи това, което би означавало да приеме водещата роля на Съда на Европейския съюз, може да бъде пробив, който да предизвика по-тясно сътрудничество в редица други области.

„Лейбъристите не изключват роля на Съда на Европейския съюз и се изказват много положително - не само в областта на ветеринарната медицина, но и например в химическата промишленост - за ползата за националната индустрия от привеждането в съответствие с правилата на ЕС“, обяснява пред Euronews Луиджи Скациери, старши научен сътрудник в Центъра за европейска реформа. „Това е нещо, което Обединеното кралство вече прави спонтанно, така че защо да не го формализира, за да улесни своите предприятия, когато изнасят на пазара на блока?“.

Други по-малки искания, които лейбъристите изложиха в манифеста си, включват споразумение за облекчаване на административните изисквания към изпълнителите, които правят турнета в ЕС и Обединеното кралство, както и взаимно признаване на професионалните квалификации. Макар и незначителни по своето икономическо значение, те биха могли да осигурят малки победи за партията на Стармър, която си е поставила за цел да изглади препятствията пред широкообхватните икономически отношения между двете страни.

Неизпълнени ангажименти

Брюксел обаче няма да иска да позволи на Обединеното кралство да си проправи път към по-добри отношения, докато не бъдат решени текущите проблеми, произтекли от Брекзит.

Обединеното кралство все още не е въвело изцяло някои гранични проверки на стоки, внасяни от ЕС, които са заложени в Споразумението за търговия и сътрудничество между Лондон и Брюксел, както и изискванията за етикетиране на продуктите съгласно рамката от Уиндзор. Докато не го направи, ново споразумение вероятно няма да бъде обсъждано.

Брюксел вероятно ще иска също така да изглади продължаващите проблеми с правата на гражданите на ЕС, живеещи в Обединеното кралство, хиляди от които срещат трудности при кандидатстването за статут на уседналост, който гарантира, че правата им ще останат непроменени след Брекзит. Договореностите за Гибралтар също остават проблемни.

„Предишното правителство предпочете да се измъкне и да избегне някои от тези въпроси, защото те са трудни, и прие цената, която беше статични отношения“, коментира Джоел Реланд, научен сътрудник в академичния мозъчен тръст UK in a changing Europe. „Ако лейбъристите искат действително да придвижат отношенията напред, те трябва да се справят с тези въпроси. Колкото и да е хубаво да покажеш, че си много по-приятелски настроен към ЕС, Комисията няма да е склонна да разглежда много форми на ново сътрудничество, докато не бъдат уредени съществуващите задължения“.

Той допълва, че друго искане, което е стои високо в списъка на Брюксел, е споразумение за мобилност на младите хора, което би улеснило младите британци и европейци да преминават границата между Обединеното кралство и ЕС, за да учат, работят и живеят.

Европейската комисия предложи започването на преговори за споразумение за мобилност на младите хора през април тази година, но лейбъристите многократно отхвърлиха тази перспектива в предизборната си кампания от страх, че тя ще бъде изтълкувана погрешно като връщане към свободното движение - нещо, което все още се смята за неприемливо за голяма част от британските избиратели.

Реланд смята, че сега лейбъристите са изправени пред дилема, тъй като трябва да решат дали да се противопоставят на схемата, както правеха по време на кампанията, или да се опитат да сключат смекчена сделка, която да е приемлива както за Комисията, така и за скептичната към ЕС част от вътрешната им аудитория.

„Привилегирован“ партньор в областта на сигурността

Дипломатите от ЕС казват, че в един по-опасен и геополитически нестабилен свят и при все още очертаващата се перспектива за завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, едно правителство в Лондон, което е по-отворено към близки отношения в областта на сигурността и отбраната, е добре дошло.

„Очевидно е, че Обединеното кралство трябва да бъде за нас привилегирован партньор в областта на външната политика и отбраната“, категорични са те.

Макар че предишното консервативно правителство, ръководено от Риши Сунак, също се разглеждаше като конструктивен партньор в областта на сигурността, представителите на ЕС виждат възможност за формализиране на партньорството под ръководството на Стармър с пакт за сигурност между ЕС и Обединеното кралство.

„Макар че предишното правителство на Обединеното кралство не беше неконструктивно, новото не идва с багажа на Консервативната партия и като цяло има много по-проевропейска насоченост“, казва Луиджи Скациери. „Този пакт за сигурност не е напълно конкретизиран, но от думите на външния министър на Обединеното кралство Дейвид Лами става ясно, че идеята е да се разшири обхватът на пакта и да има набор от договорености, които да позволят на Лондон и Брюксел да си сътрудничат по-тясно, като се започне от външната политика и се стигне до области като миграцията, енергийната сигурност, здравната сигурност и критичните суровини“.

Засиленото участие във военни и граждански мисии на ЕС в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и по-тясното сътрудничество по въпроси като незаконната миграция, граничния контрол и тероризма вероятно ще бъдат част от бързите резултати на новата рамка.

Но Скациери смята, че Брюксел вероятно ще ограничи амбициите в областта на сигурността, които имат „икономически аспект“, поради опасения, че това може да бъде „начин за заобикаляне на споразумението за търговия и сътрудничество“.

Това може да означава, че Обединеното кралство няма да се стреми да се асоциира със схеми, ръководени от новия комисар по отбраната, който се очаква да бъде назначен от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през следващите седмици и ще има за задача да рационализира националните отбранителни индустрии на блока, за да бъдат по-ефективни и оперативно съвместими.

„Това ще изисква Обединеното кралство да прави финансови вноски в програмите на ЕС, за което подозирам, че има голям отпор в Лондон“, акцентира Скациери.