Тази година коледните чорапи може да крият повече изненади от обикновено. Може би децата ще отварят подаръци, които могат да им отговорят. Производители на играчки в Китай обявяват 2025-а за годината на изкуствения интелект и създават роботи и плюшени мечета, които могат да учат, играят и разказват истории. По-големите деца пък са запленени от AI видеа и игри. В училище мнозина вече учат с материали, създадени чрез инструменти като ChatGPT. Някои дори се обучават заедно с чатбот-„учители“.

В работата и играта AI прекроява детството. Той обещава на всяко дете възпитание, което досега беше достъпно само за богатите – с лични учители, персонализирани програми и специално създадени развлечения. Децата могат да слушат песни, написани за тях, да четат истории с тях като главни герои, да играят игри, които се адаптират към уменията им, и да имат цяло обкръжение от чатбот „приятели“, които ги насърчават. Благодарение на изкуствения интелект детство, достойно за кралски престолонаследник, може да стане универсално, отбелязва The Economist. 

Това е бъдеще, изпълнено с възможности, но и с прикрити капани. Както самите кралски особи често откриват, персонализираното възпитание може да бъде самотно и изолиращо. А както поданиците често разбират, то може да създаде възрастни, неподготвени за реалния живот. Докато изкуствения интелект пренаписва правилата на детството, обществото трябва да преосмисли какво всъщност означава да пораснеш.

Китайският гигант Tencent разработва едни от най-добрите 3D модели в света. Напредъкът му може да повлияе на редица сфери извън гейминга

Триизмерният AI – революция, която започва от игрите

Технологичните компании вече демонстрират как AI може да подобри ученето особено  на места, където липсват учители и материали. Първоначалните изпитвания показват подобрение в грамотността и езиковото обучение. Крайната цел е създаването на персонализиран AI учител, който “избавя” децата от часове, фокусирани върху средно ниво знания. В такава среда умните се отегчават, а изоставащите напълно отпадат от системата. Изкуственият интелект обаче предоставя безкрайни възможности за адаптация на даден учебен материал – превод на хинди, създаване на комикс или дори песен. 

Технологиите създават и нови форми на забавление. Холивуд негодува срещу AI съдържанието, но децата го намират за интригуващо. Старите играчки се преправят – AI  версията на настолната игра Trivial Pursuit може да задава въпроси на всякаква тема. Видеоигрите създават нови преживявания, като разговор с Дарт Вейдър във Fortnite. Всяко дете може да срещне любимите си герои (и да ги „застреля“).

Разбира се, изкуственият интелект има и своя отрицателна страна. Съществуват добре документирани рискове при оставянето на деца насаме с напредналата технология.

AI учители могат да „халюцинират“ грешни отговори. Понякога умните играчки излизат извън контрол: родителите са предупредени да проверят плюшено AI мече, след като то започна да включва неподходящи теми в разговорите си. 

Децата могат лесно да злоупотребят с изкуствения интелект, като мамят в домашните си работи или тормозят съученици чрез „дипфейк“ видеа. Чатботи могат да подтикват уязвими тийнейджъри да се нараняват. Технологичните фирми настояват, че всички тези проблеми могат да бъдат разрешени – все пак ChatGPT е само на три години.

Но най-радикалната промяна на детството настъпва, когато изкуственият интелект работи „както трябва“.

Рисковият инвеститор Марк Андрийсън твърди, че AI инструментите могат да действат като „най-добрия в света треньор, ментор, терапевт, съветник, член на борд“ за всеки, който задава правилните въпроси

„Научи ме как да те използвам“: Техники от Силициевата долина за максимални резултати от АI

 Технологията бързо научава какво харесва потребителят и му показва повече от това. Социалните мрежи вече са създали т.нар. „ехо камери“, където хората виждат само мнения, с които са съгласни (или с които обичат да спорят). AI заплашва да усили тези ефекти и да заключи децата в тях още от ранна възраст. Дете, което обича футбол, може да получава футболни истории от мечето си и футболни примери от своя AI учител. Това не просто унищожава идеята за обща култура, но прави детето нетърпимо към всичко ново, различно и непривично. 

Едностранните отношения с чатботи носят същия риск.

AI „приятели“, които никога не критикуват и не изразяват чувствата си, са лоша подготовка за реалния живот. Една трета от американските тийнейджъри казват, че разговорите с изкуствения интелект са поне толкова удовлетворяващи, колкото тези с приятели и със сигурност са по-лесни от комуникацията с родителите. Прекалено угодническите чатботове могат да създадат деца, които не умеят да чакат реда си, които порастват и се превръщат в онзи колега, неспособен на компромис или партньора, който не разбира да допринася за отношенията. 

Сривът на раждаемостта означава, че малко деца израстват с братя и сестри, които да изглаждат характерите им. Все повече млади хора решават, че романтичните връзки не си заслужават усилията. Дистанционната работа позволява на хора, израснали в персонализиран, асоциален свят, да изпълняват работа, при която общуването става само чрез екрани –  задача, която скоро може да бъде делегирана на AI.

Необходими са някои спешни мерки, подчертава The Economist. Родителите трябва да помислят два пъти, преди да поверят на детето си интерактивни играчки. Чатботите трябва да имат възрастови ограничения, които да се прилагат реално. Правителствата не бива да дават на AI компаниите свободата, която дадоха на социалните мрежи, които едва сега биват притискани да въведат възрастови бариери. Учителите се заблуждават, ако смятат, че домашните работи вече могат да бъдат надеждно оценявани. В ерата на изкуствения интелект повече изпитване в училище е от особено значение. 

Пречки остават, но Китай има силни причини да накара дигиталното здравеопазване да работи: бързо застаряващото население ще донесе вълна от хронични заболявания, с които настоящата система трудно би се справила

Когато болницата е далеч, а лекарите не достигат: Китай залага на AI

По-дългосрочното предизвикателство е да се помисли сериозно как да се запази социализацията, която AI може да изтрие от живота на децата. Училищата – основното място, където протича детството – са най-подходящи за това. Те трябва да използват персонализираното обучение там, където доказано работи. Но и да удвоят усилията да преподават неща, които роботите не могат – да спориш, да не се съгласяваш и да общуваш, а може би и да цениш хора, които не са толкова угоднически като чатботовете.

Училищата трябва да засилят и ролята си като места за откриване. Ако AI дава на децата точно това, което искат, то училищата трябва да наблегнат още повече на възможностите за общуване, запознаване с нови идеи и креативност. Персонализацията чрез алгоритми може да стане мощна пречка за социалната адаптация, ако „заключва“ децата в една единствена пътека. Неравенствата могат да се задълбочат, ако бедните и недоразвити училища прибегнат до използване на чатботи като евтина алтернатива на учители.  

Изкуственият интелект има несъмнен потенциал да подобри образованието и да обогати развлеченията. С негова помощ всяко дете може да се превърне в принц или принцеса. Но може би истински привилегированите ще са онези, чиито родители и учители знаят кога да изключат компютъра.