Китай е похарчил около 15 млрд. долара, или 7% от бюджета си за отбрана, за учения в западната част на Тихия океан през 2023 г., според непубликувана досега тайванска оценка, която показва инвестициите на Пекин във военна дейност около Тайван и съседните му държави.

Вътрешното изследване на тайванските въоръжени сили, цитирано от Reuters, предлага рядък поглед към част от разходите за отбрана на Китай и показва, че Пекин увеличава военното си присъствие на фона на нарастващото напрежение в региона.

Китай претендира, че Тайван е негова собственост и никога не се е отказвал от използването на сила, за да постави демократично управлявания остров под свой контрол въпреки силните възражения на Тайпе. Той също така е въвлечен в спорове с няколко държави за суверенитета на големи части от Южнокитайско море и Източнокитайско море.

„Това разкрива логиката на разпределение на техните ресурси“, коментира пред информационната агенция високопоставен тайвански служител. „Те изразходват огромно количество ресурси, опитвайки се да придобият контрол над западната част на Първата островна верига.“

Първата островна верига е съвкупност от архипелази, които се простират приблизително от Индонезия в дъга на североизток до Япония, като обхващат Южнокитайско и Източнокитайско море.

Далекобойната ракета AIM-174B на САЩ променя военния баланс в Южнокитайско море

„Огромните военни инвестиции на Китайската комунистическа партия през последните години оказват отрицателно въздействие върху мира и стабилността в региона, което не е благоприятно за глобалния просперитет и развитие“, добавя събеседникът на Reuters.

Джан Юся, заместник-председател на Централната военна комисия и вторият най-високопоставен военен в Китай, заяви през април, че морето не трябва да бъде арена, на която държавите могат да "разгръщат своите мускули".

Осъществяването на „морско сдържане, обкръжаване и островни блокади само ще потопи света във вихър от разделение и турбулентност“, добави тогава той, очевидно визирайки САЩ и техните съюзници.

Тайванското министерство на отбраната е съставило цитирания доклад през май въз основа на своите наблюдения и разузнавателни данни за китайската военна дейност в Бохайско море край североизточен Китай, Източнокитайско море, Тайванския проток, Южнокитайско море и западната част на Тихия океан. В него се изброяват военноморските и въздушните мисии на Китай там през 2023 г., след което се изчислява колко гориво и други консумативи е струвал всеки час дейност. Общата сума възлиза на 110 млрд. юана (15,3 млрд. долара), което включва поддръжка, ремонти и заплати.

Целта на изследването е била да помогне на тайванските ръководители да разберат как Китай разпределя военните ресурси по региони, както и да прецени „разминаването“ между намеренията на Пекин и неговите възможности.

Сумата от 110 млрд. юана възлиза на около 85% от бюджета за отбрана на Тайван за 2023 г., показват изчисления на Reuters. В същото време тя е около 7% от отчетените военни разходи на Китай за 2023 г. в размер на 1,55 трилиона юана, въпреки че дипломати и експерти твърдят, че публикуваните цифри често не са напълно изчерпателни. През март Китай обяви 7,2% увеличение на разходите за отбрана за тази година - до 1,67 трлн. юана.

Пекин поставя под натиск ангажиментите на Вашингтон в Южнокитайско море

„Това е като черна дупка“, казва пенсионираният командир на тайванските военноморски сили лейтенант Лу Ли-ши, като отбелязва, че отделните разходни програми не са разбити в бюджета за отбрана на Китай. „Можете да прецените тенденцията, но не можете да кажете какви са отделните позиции.“

1,7 милиона часа в морето

Както Вашингтон, така и Пекин значително увеличиха обема на военните учения в Азия на фона на бушуващото напрежение през последните години, въпреки че ученията на Китай все още изостават по мащаб и сложност.

Подкрепяният от китайската държава вестник Global Times обяви миналата година, че изпращането на групи самолетоносачи във водите на западната част на Тихия океан не е само с цел да се покажат мускули около Тайван и че китайските военноморски сили трябва да свикнат да действат далеч от бреговете на страната.

„Китайската бойна група на самолетоносачите се сблъсква не само с тайванските власти, но и с намесата на външни сили“, коментира пред вестника военният експерт Сун Чжунпин.

Според експертите е много трудно да се направят преки сравнения на разходите за военни учения, тъй като няма данни например колко са похарчили Съединените щати за такива дейности през 2023 г. Все пак се знае, че Министерството на отбраната на САЩ смята да похарчи 9,9 млрд. долара през следващата година за Тихоокеанската инициатива за възпиране, създадена, за да се противопостави на военното укрепване на Китай.

Китай засили военните си учения в близост до Тайван в последните години. През 2023 г. китайски самолети, включително изтребители J-10, бомбардировачи H-6 и безпилотни летателни апарати, са извършили повече от 9200 полета в региона, което възлиза на около 29 000 часа във въздуха.

Китайските военноморски сили, включително самолетоносачи и разрушители, са извършили повече от 70 000 плавания, което възлиза на общо време в морето от над 1,7 милиона часа. Приблизително 40% от пътуванията на китайския флот са били осъществени в силно оспорваното Южнокитайско море, около 20% са били в Източнокитайско море, граничещо с Япония и Южна Корея, а близо 15% са били в чувствителния Тайвански проток, показва докладът.

Индийският океан – ахилесовата пета на Китай при война за Тайван

Тайван съобщи, че досега през тази година около 1700 китайски военни самолета са прелетели в неговата зона за идентификация на въздушната отбрана, което е малко повече от общия брой за цялата 2023 г., според данни, събрани от базирания във Вашингтон мозъчен тръст Център за стратегически и международни изследвания.

През май 2024 г. Китай започна и „наказателни“ учения около Тайван, като изпрати тежко въоръжени военни самолети и организира имитационни атаки малко след встъпването в длъжност на тайванския президент Лай Чинг-те, когото Пекин смята за сепаратист.

Според друг вътрешен доклад на тайванската отбрана по време на двудневните военни игри „Joint Sword - 2024A“ през същия месец китайските военновъздушни и военноморски сили са похарчили около 13,17 млн. долара за гориво и консумативи. Финансовата оценка на това учение не включва разходите за персонал и поддръжка, които обикновено са около три пъти по-големи от тези за гориво и консумативи.

Китайските военни самолети са извършили повече от 100 полета и са прекарали около 300 часа във въздуха по време на тези учения, а китайските военни кораби и лодки на бреговата охрана са извършили около 90 пътувания.

Чие Чун, изследовател в базирания в Тайпе мозъчен тръст Асоциация за стратегическо прогнозиране, акцентира, че тази дейност показва, че китайските военни изграждат бойна готовност.

„Комунистическата армия засилва подготовката си за инвазия в Тайван“, смята той. „Повече самолети и пилоти вече са способни да изпълняват такива мисии.“