Технологичните компании в САЩ се насочват към енергийни активи, притежавани от добиващите Bitcoin, тъй като се надпреварват да си гарантират намаляващите доставки на електроенергия за своите бързо разрастващи се центрове за данни за изкуствен интелект и облачни изчисления.

Въпросните центрове за данни са двигател на най-бързия ръст на търсенето на електроенергия в САЩ от началото на хилядолетието, като изпреварват разширяването на мрежата и принуждават гигантски технологични компании като Amazon и Microsoft да търсят огромни количества ток.

Това разтърсва енергоемката индустрия за добив на криптовалути. Някои „миньори“ реализират огромни печалби, като отдават на лизинг или продават свързаната си с електрозахранване инфраструктура и обекти на технологични компании, докато други губят достъп до източници, необходими за продължаване на дейността.

„Битката за господство в изкуствения интелект се води от най-големите и най-добре капитализирани компании в света. Те се държат така, сякаш животът им зависи от това да спечелят“, казва пред Reuters Грег Биърд, главен изпълнителен директор на Stronghold Digital Mining, публично търгувана компания за добив на Bitcoin. „Загрижени ли са за това какво плащат за енергия? Вероятно не.“

Центровете за данни се очаква да използват до 9% от общото количество електроенергия, произведена в САЩ, до края на десетилетието, което е повече от два пъти над сегашното им потребление, тъй като технологичните компании влагат средства в разширяването на изчислителните си центрове, изчисли през май Институтът за изследване на електроенергията.

Понастоящем на центровете за данни се падат около 1-1,3% от световното потребление на електроенергия, докато на криптодобива - около 0,4%, според Международната агенция по енергетика. Очаква се това несъответствие да се увеличи. Анализаторите прогнозират, че 20% от капацитета на мощностите за добив на Bitcoin ще се насочат към изкуствения интелект до края на 2027 г.

През последната година добиващите Bitcoin и собствениците на центрове за данни за AI все по-често се борят за едни и същи енергийни активи и договори, обясняват пред информационната агенция ръководители на над половин дузина публично търгувани американски компании за добив на криптовалути.

Marathon Digital Holdings, най-големият публично търгуван „миньор“ в света, е сред тези, които наблюдават ситуацията около център за данни с ядрена мощност, собственост на Talen Energy в Пенсилвания.

„Винаги сме готови да разговаряме с всеки, който иска да продаде център за данни“, заявяват от компанията.

Amazon, чиято пазарна капитализация е над 350 пъти по-голяма от тази на Marathon, обаче купува въпросния център в сделка, обявена през март, и си осигурява достатъчно електроенергия, за да захранва почти всички домове в Ню Мексико.

Повишаващ се интерес

Много от големите „миньори“, които притежават земя и енергийни разклонения, променят стратегиите си от пълен фокус върху криптодобива към предлагане на имоти и енергийни услуги за бизнеса с изкуствен интелект и облачни изчисления.

„Получихме голям интерес от всички - от Amazon до Google“, казва Кери Ланглес, главен стратегически директор на Bitcoin „миньора“ TeraWulf, който има обект в щата Ню Йорк, произвеждащ до 770 мегавата (MW).

Тази тенденция започва през юни, когато криптоминьорът Core Scientific - току-що излязъл от фалит - стана първият, който обяви голямо споразумение за отдаване под наем на своите съоръжения, свързани с електрозахранването, на подкрепената от Nvidia CoreWeave. Сделката беше оценена на над 6,7 млрд. долара за 12 години.

Оттогава насам няколко добиващи компании са заявили, че ще наемат или ще действат като подизпълнители за разработване на центрове за данни на AI. Новите центрове, които обикновено са с мощност около 20 MW, днес се изграждат с мощности до 1000 MW. Но свързването на нови електрозахранвания в САЩ може да отнеме няколко години.

За „миньорите“ с големи енергийни активи пренасочването на дейността към AI и облачните изчисления може да направи съоръженията им до пет пъти по-ценни, показва проучване на Morgan Stanley.

Закупуването или наемането на пространство в подобен обект с капацитет от поне 100 MW може да съкрати времето за изчакване за стартиране на център за данни с около 3,5 години, спестявайки на технологичните компании милиарди, казват от компанията.

Труден преход

Все пак предаването на доставките на електроенергия и инфраструктурата на технологичните компании от добиващите криптовалути няма да бъде безпроблемно за повечето, ако изобщо е възможно, обясняват източници от индустрията.

„Повечето „миньори“ на Bitcoin, които казват, че ще се занимават с изкуствен интелект, всъщност не знаят в какво се забъркват“, предупреждава главният изпълнителен директор на CleanSpark Зак Брадфорд, добавяйки, че компанията му ще се придържа към криптодобива като основен бизнес. „Около 90% от локациите за добив на Bitcoin в страната могат да бъдат изградени за шест до 12 месеца, в сравнение с поне три години за по-сложен център за данни“.

По думите му центровете за добив на криптовалути ще трябва да бъдат преустроени, за да включват специализирани структури за охлаждане и друга инфраструктура, която да се използва за изкуствен интелект или облачни изчисления.

„Високите разходи за изграждане на центрове за данни с изкуствен интелект ще бъдат пречка за много криптоминьори, които до голяма степен нямат достъп до капитал след срива на цената на криптовалута №1 през 2022 г.“, казва Сергей Герасимович, главен изпълнителен директор на EZ Blockchain, доставчик на оборудване и услуги за криптодобив.