Президентът Владимир Путин обяви, че Западът ще влезе в пряк сблъсък с Русия, ако позволи на Украйна да нанася удари по руска територия със западни ракети с далечен обсег - ход, който според него ще промени характера и обхвата на конфликта.

Украинският президент Володимир Зеленски от месеци моли съюзниците на Киев да позволят на страната му да изстрелва западни ракети, включително американски такива с голям обсег на действие ATACMS и британски Storm Shadows, дълбоко в руска територия, за да ограничи възможността на Москва да извършва нападения.

В едни от най-ястребовите си коментари по темата досега Путин е категоричен, че подобен ход би въвлякъл страните, които снабдяват Киев, директно във войната, тъй като сателитните данни за насочване и действителното програмиране на траекториите на полета на ракетите ще трябва да се извършват от военнослужещи на НАТО.

„Така че въпросът не е да се позволи на украинския режим да удари Русия с тези оръжия или не. Това е въпрос на решение дали страните от НАТО да бъдат пряко въвлечени във военен конфликт или не“, категоричен беше Путин пред руската държавна телевизия, цитиран от Reuters. „Ако това решение бъде взето, то няма да означава нищо друго освен пряко участие на страните от НАТО, САЩ и Европа във войната в Украйна. Това ще бъде тяхно пряко участие, а това, разбира се, значително ще промени самата същност, самия характер на конфликта“.

По думите му при подобно развитие Русия ще бъде принудена да вземе „адекватни решения“ въз основа на новите заплахи.

Кремъл отново сигнализира, че официалната ѝ позиция относно използването на ядрени оръжия е на път да се промени, обвинявайки Запада в „ескалация“

„Жив инструмент, който може да бъде променен“: Въпросът за ядрената доктрина на Русия се изостря

Руският президент не уточни какви биха могли да бъдат тези мерки, но в миналото е говорил за възможността да въоръжи враговете на Запада с руски оръжия, които да нанасят удари по западни цели в чужбина, а през юни заговори за разполагането на конвенционални ракети, които могат да достигнат Съединените щати и европейските им съюзници.

Русия, най-голямата ядрена сила в света, също така е в процес на преразглеждане на ядрената си доктрина - обстоятелствата, при които Москва би използвала ядрени оръжия. Путин е притискан да я промени, за да заяви готовността на Русия да използва ядрени оръжия срещу държави, които „подкрепят агресията на НАТО в Украйна“.

В момента Русия провежда големи военноморски учения с Китай и обмисля ограничаване на износа на основни стоки.

Западът задълбочи дискусията си около това дали трябва да позволи на Киев да използва оръжията си с далечен обсег на действие за удари в Русия като част от отговора на ескалацията на войната от страна на Москва. Според западните разузнавания Москва е получила балистични ракети от Иран, въпреки че Техеран определя тези твърдения като „грозна пропаганда“.

Путин представя войната в Украйна като част от екзистенциална битка с упадъчния и декадентски Запад, който според него е унизил Русия след падането на Берлинската стена през 1989 г., като е навлязъл в това, което той смята за сфера на влияние на Москва, включително Украйна.

Западът и Украйна, от своя страна, описват инвазията като заграбване на земя в имперски стил и са се зарекли да победят Русия на бойното поле. Русия контролира над 18% от територията на Украйна.

Запазването на Курск би било полезна разменна монета, но това може да струва скъпо при по-силен и организиран отговор от страна на Русия

Окупация или отстъпление - Киев е изправен пред жизненоважно решение

Полша подкрепи използването на западни оръжия срещу руска територия

В четвъртък Полша се присъедини към призивите да се позволи на Украйна да изстрелва ракети, доставяни от Запада, дълбоко в Русия, след като прие държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен за разговори във Варшава.

„Трябва да продължим да доставяме модерни системи за противовъздушна отбрана на Украйна и да отменим ограниченията за използване на оръжия с голям обсег“, заяви полският външен министър Радослав Сикорски на съвместна пресконференция с Блинкен.

„Това, което научихме от нашите украински партньори, ще послужи за основа на дискусиите, които ще проведем с други съюзници и партньори през следващите дни и седмици, докато работим и мислим по темата“, заяви, на свой ред, държавният секретар на САЩ.

Отношенията между Полша и Русия рязко се влошиха, след като Москва изпрати десетки хиляди войници в съседна Украйна на 24 февруари 2022 г. В отговор Варшава увеличи разходите за отбрана, като се очаква те да достигнат рекордни нива през 2025 г. - 186,6 млрд. злоти (47,95 млрд. долара).

Варшава неведнъж е обвинявала Москва, че се опитва да дестабилизира Полша заради ролята ѝ в доставките на военна помощ за съседна Украйна - твърдения, които Русия отхвърля.

Полша обвинява Русия, че организира кампания от палежи, саботажи и кибератаки. Тя също така обвинява Москва и нейния съюзник Беларус, че организират мигрантската криза на източната ѝ граница.