Повече от седмица след изненадващото нахлуване на Украйна в руския регион Курск постигнатите успехи вероятно са надминали и най-смелите очаквания на Киев. Украинските сили вече заемат повече от 1000 кв. км руска територия и са превзели 74 населени места, съобщи във вторник пред украинския президент Володимир Зеленски висшият военен командир на Украйна Олександър Сирски.

В сряда президентът заяви, че украинските сили са навлезли още по-навътре в Русия, като от началото на деня са постигнали напредък от 1-2 километра и са пленили повече от 100 руски войници.

Изглежда, че Украйна се е възползвала максимално от новопридобитата си настъпателна инерция, като в четвъртък извърши най-голямата досега атака с безпилотни самолети срещу руски военни летища, унищожавайки руски самолет Су-34, използван за изстрелване на плаващи бомби по украинските фронтови позиции и градове, съобщи Генералният щаб на Украйна.

Русия е разтревожена от нахлуването, което доведе до появата на първата чужда армия на руска земя след Втората световна война. Тя твърди, че нахлуването има за цел да спре разгръщащата се офанзива в Източна Украйна и да дестабилизира страната. Официални лица в Москва също така използват нахлуването, за да атакуват допълнително западните поддръжници на Украйна. Президентът Владимир Путин с мрачно лице обеща „достоен“ ответен удар на това, което първоначално определи като „мащабна провокация“. Но успехите в югозападната област Курск очевидно зашеметиха руското военно командване, което все още не е предприело сериозен отговор.

Геополитически и военни анализатори обаче предупреждават пред CNBC, че отговорът ще дойде, и макар че засега Киев може да се наслаждава на успеха на трансграничната си операция, той трябва да има план какво ще се случи след това. Независимо дали Украйна ще избере да затвърди териториалните си придобивки в Курск, да подсили войските си и да продължи напредването си, или да изтегли силите си, докато все още е възможно, за да изпревари евентуалния яростен руски отговор, решението ще трябва да бъде взето бързо.

„Първоначалната фаза на офанзивата, в която се наблюдаваше бърз напредък на украинските войски и изграждане на отбранителни позиции в района на Курск, изглежда е към своя край“, Андрюс Турса, съветник за Централна и Източна Европа в консултантската компания Teneo. „Макар че първата седмица на офанзивата изглежда успешна за Киев от военна и политическа гледна точка, тя все още крие значителни рискове“.

Украйна ще разчита на дронове с изкуствен интелект, за да победи Русия

Според него е изключително важно да се наблюдава дали украинските сили „ще успеят да задържат окупираната територия и, ако е необходимо, да изтеглят войските и техниката с минимални загуби“.

"Офанзивата се извършва от опитни войници с модерно западно военно оборудване, което изглежда е изтеглено от фронтовата линия в Украйна", каза Турса. "Загубата им ще има негативни последици за отбранителните способности на страната и може да се отрази политически, особено ако резултатът от настъплението се възприеме като недостоен за загубите".

Русия е зашеметена, но не за дълго

Дързостта на украинските трансгранични набези сякаш остави Русия зашеметена миналата седмица, когато няколко хиляди украински войници влязоха в Курск. Руските власти там и в съседния Белгород започнаха програми за евакуация, като мерките засегнаха около 300 000 жители. Двете области също така обявиха извънредно положение.

Руското министерство на отбраната твърди в ежедневните си доклади, че отблъсква и осуетява украинските настъпления, въпреки че признава, че частите на Киев са навлезли до 30 км на руска територия. В сряда министерството съобщи, че няколко сухопътни и въздушни формирования, както и артилерийски и безпилотни удари, „са попречили на вражески мобилни бронирани групи да навлязат в дълбочина на руската територия“.

Изглежда, че за справяне с продължаващото украинско нахлуване Русия до голяма степен разчита на руски наборни войници и на елементи от някои редовни и нередовни военни части, изтеглени от по-малко критични сектори на фронтовата линия в Източна Украйна, коментират анализатори от мозъчния тръст Институт за изследване на войната.

Те обаче предупреждават, че липсата на активен отговор от страна на Москва едва ли ще продължи дълго.

„През следващите дни т.нар. антитерористични сили на Русия - състоящи се от различни подразделения за вътрешна сигурност - вероятно ще активизират усилията си за освобождаване на окупираните територии. Това вероятно ще включва и решаването на дилемата дали Русия трябва да използва тежки оръжия на собствената си територия“, отбелязва Турса от Teneo.

Кампанията за мобилизация в Украйна се засилва въпреки спадащия ентусиазъм

Матю Савил, директор по военни науки в мозъчния тръст Royal United Services Institute, от своя страна, казва, че „поддържането на сили с какъвто и да е размер в Русия и защитата от контраатаки ще бъде трудно, като се имат предвид ограничените резерви, с които разполага Украйна”. Досега това не е довело и до забавяне на напредъка на руснаците около Донбас, където ситуацията около Часив Яр и към Повровск остава трудна.

„Окупация“ или отстъпление?

Украински официални лица и анализатори в областта на отбраната признават, че нахлуването в Русия има за цел да даде на Украйна по-голяма сила при преговорите за евентуални бъдещи мирни инициативи с Русия. Моментът е подходящ, тъй като евентуалният втори мандат на бившия президент Доналд Тръмп носи със себе си вероятността Киев да бъде притиснат или принуден да седне на масата за преговори и евентуално да приеме някои териториални отстъпки, за да се сложи край на войната.

В този смисъл запазването на територията в Курск би било полезна разменна монета, въпреки че това може да струва скъпо в условията на по-силен и организиран отговор от страна на Русия.

Президентът Зеленски загатна за по-дълги по-дълга операция в Курск, като заяви в сряда, че е провел среща относно сигурността и хуманитарната ситуация в Курск и е обсъдил „създаването на военни администрации, ако е необходимо“.

Високопоставен украински служител посочва пред CNBC, че Киев се надява, че „ако всичко мине добре в Курск, присъствието на украинските войски в Русия ще послужи като сила, която ще промени динамиката на войната, и ще увеличи нашата преговорна сила в контекста на възможните мирни инициативи“. По думите му Украйна няма интерес да окупира или анексира част от Русия, но ще се стреми да използва нахлуването си, за да промени динамиката на войната, особено в Източна Украйна.

„Тук не става въпрос за желание на Украйна да завземе руска територия. Убедени сме, че светът разбира, че не става дума за анексиране на части от Русия. Ние не се нуждаем от тази територия. Просто имаме нужда те да се махнат от нашата“, обяснява източникът на CNBC, добавяйки, че Украйна иска да използва сегашната си позиция като „лост“ за „по-бързо постигане на справедлив мир“.

„Окупирането“ на руска територия преди евентуални мирни преговори се разглежда като начин да се постави Украйна в по-силна позиция при преговорите и може да допринесе донякъде за намаляване на позициите на Путин, пише в анализ Тарас Кузио, професор по политически науки в National University Kyiv-Mohyla Academy в Киев.

Той също така отбелязва, че завземането на Курск има и други възможни ползи, тъй като „поясът от окупирана от Украйна земя в Курска и Белгородска област ще предотврати руския артилерийски обстрел срещу Североизточна Украйна (а може би и атаките с дронове) и ще блокира линиите за снабдяване на руските окупационни сили в Донбас“. То също така би могло да осигури на руските опозиционни групи база в Русия.

„Навлизането на Украйна в Русия е смело и рисковано и все пак може да се провали - това е естеството на войната. Но вече е донесло ползи. То показа, че погрешният страх от пресичане на руските „червени линии“, което да доведе до ядрена ескалация, забавило снабдяването на Киев с военно оборудване, е мит и че закалената в битки украинска армия продължава да бъде страховита сила. Както Путин за пореден път откри“, категоричен е Кузио.