Когато френските прокурори взеха на прицел шефа на Telegram Павел Дуров, те разполагаха с коз - строг нов закон без международен еквивалент, който криминализира технологични титани, чиито платформи позволяват незаконни дейности.

Така нареченият LOPMI, влязъл в сила през януари 2023 г., поставя Франция в челните редици на група държави, които заемат по-строга позиция по отношение на платформите, свързани с престъпността. Но законът е толкова нов, че прокурорите все още не са произнесли присъда, отбелязва Reuters.

Тъй като законът все още не е тестван в съда, новаторският стремеж на Франция да преследва фигури като Дуров може да се обърне срещу нея, ако съдиите се противопоставят на санкционирането на технологични лидери за предполагаема престъпност на техните платформи.

Миналия месец френски съдия започна официално разследване срещу Дуров, като му повдигна обвинения за различни престъпления, включително и за престъпление от 2023 г: „Съучастие в администрирането на онлайн платформа, позволяваща извършването на незаконна транзакция, в организирана група“, за което се предвижда максимална присъда от 10 години и глоба от 500 000 евро.

Това, че се води официално разследване, не означава вина и не води непременно до съдебен процес, но показва, че съдиите смятат, че има достатъчно доказателства, за да продължат с проверката. Разследванията могат да продължат с години, преди да бъдат изпратени на съд или прекратени.

Платформата заяви, че „спазва законите на ЕС“ и че е „абсурдно да се твърди, че тя или нейният собственик са отговорни за злоупотреби“.

В радиоинтервю миналата седмица прокурорът на Париж Лаура Бекуо приветства закона от 2023 г. като мощен инструмент за борба с организираните престъпни групи, които все по-често действат онлайн.

Законът изглежда е уникален по рода си. На този фон осем различни адвокати и академици казват пред Reuters, че не им е известно да има друга държава с подобен закон.

„В американското законодателство няма престъпление, което да е пряко аналогично на това, и такова не ми е известно в западния свят“, казва Адам Хики, бивш заместник-помощник главен прокурор на САЩ, който създава програмата за национална сигурност в киберпространството на Министерството на правосъдието на САЩ.

Хики, който понастоящем работи в американската кантора Mayer Brown, посочва, че американските прокурори могат да обвинят технологичен бос като „съучастник или помагач в престъпления, извършени от потребителите“, но само ако има доказателства, че „операторът възнамерява потребителите му да участват в престъпни дейности и умишлено ги улеснява“.

По-строги закони

Законът от 2023 г. води началото си от бяла книга на френското вътрешно министерство от 2020 г., в която се призовава за големи инвестиции в технологии за справяне с нарастващите киберзаплахи.

Това беше последвано от подобен закон през ноември 2023 г., който включва мярка за геолокация в реално време на хора, заподозрени в тежки престъпления, чрез дистанционно активиране на техните устройства. Предложението за включване на камерите на устройствата им, така че разследващите да могат да ги наблюдават или подслушват, е отхвърлено от Конституционния съвет на Франция.

Тези нови закони дадоха на Франция едни от най-строгите инструменти в света за борба с киберпрестъпността, като доказателство за това е арестът на Дуров на френска земя, казва пред Reuters Садри Порлон, френски адвокат, специализиран в правото на комуникационните технологии.

Въоръжено с нови законодателни правомощия, амбициозното звено за киберпрестъпност J3 към парижката прокуратура, което наблюдава разследването на Дуров, вече участва в някои от най-значимите случаи във Франция.

През юни звеното закри Coco - анонимен чат форум, цитиран в над 23 000 съдебни производства от 2021 г. насам за престъпления, включително проституция, изнасилване и убийство.

Това играе централна роля и в текущ съдебен процес, който шокира Франция.

71-годишният Доминик Пелико е обвинен, че е вербувал десетки мъже в Coco, за да изнасилят съпругата му, която той е упоил с наркотици. Във вторник Пелико даде показания пред съда, като призна вината си и помоли семейството си за прошка. Междувременно 50 други мъже също са подсъдими за изнасилване.

Собственикът на Coco, Исаак Щайдел, е заподозрян в подобно престъпление като това на Дуров: „Предоставяне на онлайн платформа, която да позволи извършването на незаконна сделка от организирана банда“.