Kняз Фердинанд I (който след това става цар) обявява независимостта на България на 22 септември (5-ти октомври нов стил) 1908 г. – момент, който 30 години по-късно затваря исторически период в нашата история, започнал с появата на Третата българска държава на европейската карта през 1878 г. С този акт, възползвайки се от избухналата Младотурска революция в Османската империя, българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост, наложена ѝ от великите сили с Берлинския договор.

Подписаният през 1878 г. договор определя Княжество България като васално на Османската империя, което се отразява негативно на стопанското развитие на страната и ограничава нейните възможности в международните отношения. Едновременно с това мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулацията, наложен от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и ограничава развитието на българското вътрешно производство. Именно с това са свързани и част от мотивите на българския политически елит след успешното Съединение на Източна Румелия с Княжество България да се насочи към обявяване на независимост.

В крайна сметка това е постигнато през април 1909 г., като напрежението между Царство България и Османската империя е потушено след подписването на българо-руски, руско-турски и българо-турски протоколи. Според тези споразумения Русия опрощава османските задължения, останали от войната от 1877 – 1878 г., Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към доскорошното княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в срок от 75 години.

Тази огромна сума логично извежда на преден план въпроса как е изглеждала българската икономика 30 години след Освобождението и 23 години след Съединението.

Българската икономика в нови условия

„Крехката българска икономика попада в нова среда, в която трудно може да се адаптира, без решаващата роля на държавата. До края на ХІХ в. световното стопанство се намира в криза, едно от основните огнища на която е аграрният сектор, който е преобладаващ в българското стопанство. От началото на ХХ в. конкуренцията на световния пазар става особено остра. Протекционизмът, стигащ до измеренията на стопански национализъм, е основна характерна черта на икономическата политика на държавите. „Слабоконкурентното българско производство трябва да се бори за място на външните пазари“, посочва най-общото състояние и предизвикателствата пред българската икономика след Освобождението Марко Димитров, доктор по история, доцент в катедра „Политическа икономия”, секция „Стопанска история” в УНСС, в своята студия „Държавата и икономическото развитие на България от Освобождението до Балканските войни (1879-1912) – в търсене на ефективна политика“.

Той описва и глобалната обстановка, в която трябва да се включи младата българска икономика:

„Остротата на противопоставянето между работниците и собствениците на индустриални предприятия поражда нуждата от регулация на социалните отношения. Правителствата в развитите европейски държави и САЩ, където в началото на ХХ в. се формира значителен слой от работници и остри социални конфликти, са принудени да използват все по-често съществуващите механизми на държавната машина и да създават нови такива чрез законодателството, за да решават все по-изострящите се социални проблеми“.

В същия момент след Освобождението социално-политическата система на Княжество България е частната собственост и свободно функциониращите пазари, но страната на практика не води системна стопанска политика заради бавното развитие на капиталистическите отношения, липса на оформена буржоазия, проблеми, идващи от нерешения към онзи момент национален въпрос, което разбива единния български пазар и разрушава връзките между производители и търговци, суровинни и производствени центрове. Трансформацията на българската икономика започва след успешното Съединение на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. Тя преминава от дребностоковото и манифактурно промишлено стопанство към изграждане на капитализъм от западен тип.

Провежданата от държавата политика на протекционизъм и промишленото и гражданско строителство дават силен тласък на развитието на индустрията, транспорта, вътрешната и външна политика. Обединената държава приема икономическите идеи на Фридрик Лист – един от първите теоретици на икономическия национализъм. До края на века, въпреки откъсването на значителни национални територии по силата на Берлинския договор, икономическият потенциал на страната нараства повече от пет пъти, като се увеличава размерът на националните капитали, българските стоки излизат извън рамките на балканския пазар и се включват в общоевропейската търговия.

Бум на българската икономика

В началото на XX в. в България се радва на ускорено развитие на промишлеността, нараснали темповете на производство, както и на броя на предприятията – четири пъти повече в сравнение с предишния период. Увеличава се и броят на насърчаваните от държавата промишлени предприятия, в резултат от което местни производители вече осигуряват 43% от консумацията на индустриални стоки. По този начин постигнатото в годините до края на XIX в. разширяване на протекционизма и все по активната роля на държавата като стопанско организиращ фактор се превръща в един от главните фактори за ускорените темпове, с които продължават да се изграждат индустрията, транспорта, банковото дело, селското стопанство.

През този период в българската икономика се проявяват и някои явления, характерни за високоразвитите държави. Възникват монополистични форми в производството и кредита, започва сливането на банковия с индустриалния капитал, което пък води до възникването на финансов капитал.

Като цяло бързото икономическо развитие в началото на XX в. се дължи на няколко фактора – разширен е вътрешният пазар, нараства броят на населението, започва строителство на железопътни линии, пристанища, мостове, административни сгради и т.н. Едновременно с това със Закон за нова обща митническа тарифа от 12 ноември 1904 г. се повишават и вносните мита на чуждите промишлени стоки.

Постепеннпо в българската промишленост започва да навлиза и чуждият капитал, като в началото на века са основани редица промишлени предприятия с чужди инвестиции. До 1912 г. те са 27.

Наред с промишлеността, ускорено развитие в началото на XX в. получава и селското стопанство, макар че това не се дължи на модернизацията, а на разширяването на обработваемата земя. Водещи в този отрасъл са дребните и средните собственици.

През 1890 г. в България е поставено началото на кооперативното движение и към навечерието на обявяването на независимостта броят на кооперативните сдружения в селата достига 400, като 300 от тях вече са кредитирани от Българската земеделска банка.

Ускореното развитие на промишлеността и търговията се превръщат в предпоставки и за развитието и на банковото дело. В един момент Българска народна банка, Българска търговска банка и Българската кредитна банка “Гирдап” се оказват недостатъчни да задоволяват нуждите на развиващите се отрасли. До 1911 г. в България вече има 61 клона на различни банкови институции с местни и чужди капитали. Сред банките с чуждестранен капитал, основани в началото на века, са Търговска банка, Кредитна банка, Българска лотарийна банка, Балканска банка, Българска ипотекарна банка и др.

До 1911 г. вътрешният стокообмен в Царство България нараства 3 пъти, което създава условия за бързо развитие на транспорта и съобщенията. До 1912 г. железопътната мрежа в страната достигна 2 000 км., пътната мрежа до 1911 г. - 9 000 км. Изградени са Бургаското, Варненското и Русенското пристанище, а през 1901 г. е пусната първата електрическа трамвайна линия в София. Разраства се и дейността на пощенските и телеграфните услуги, като започва изграждането на градски телефонни мрежи и се разширяват междуградските телефонни възможности.

В този период външната търговия на България се ориентира главно към западноевропейските държави и Турция. Износът на селскостопанска продукция, насочен главно към Турция, достига около 1/5 от общата произведена у нас. Главен вносител на промишлени стоки за Царство България е Австро-Унгария.

Първото десетилетие на XX в. е и време на ускорено проникване на чужди капитали в икономиката на България. Основен канал за това са държавните заеми. Към 1912 г. българската държава има 638 млн. лв. дългове към западни банки, предимно френски и белгийски.

В резултат на това бурно икономическо развитие, ако до 1900 г. в България са регистрирани 283 предприятия, то в навечерието на Балканската война, техният брой вече достига 820. В рамките на първото десетилетиe на XX век България натрупва три пъти повече икономически потенциал, отколкото за всички години след Освобождението, показателен за което е вложеният капитал. От близо 11 млн. лв. до края на века, в навечерието на войната капиталовложенията надминават 87 млн. лв.

За периода 1900-1911 г. броят на акционерните дружества в индустрия се увеличава три пъти.

По този начин България, малко повече от 30 години след освобождението си, е готова да посрещне бурите на XX век с една развиваща се икономика, насочена предимно към водещите западни държави, които също не крият интереса си към новото независимо царство.

Какво щеше да се случи, ако XX век не беше преминал така, както премина? Какво щеше да се случи, ако Австро-Унгария също не беше нарушила Берлинския договор веднага след България, анексирайки османските провинции Босна и Херцеговина? Само можем да предполагаме.

Но едно е ясно, в рамките на тези бурни години между Освобождението и Независимостта на България народът ни показва не само, че е готов да пише сам своята история, но и да влезе в тон с водещите икономики за изключително кратко време. На един дъх.

Така че, честит празник!

*В материала са използвани данни от научната студия „Държавата и икономическото развитие на България от Освобождението до Балканските войни (1879-1912) – в търсене на ефективна политика“ на Марко Димитров, доктор по история, доцент в катедра „Политическа икономия”, секция „Стопанска история” в УНСС, както и информация от помагала за кандидатстудентски изпити по история за български университети.