Не беше толкова отдавна, когато кандидатите за Белия дом се опитваха да спечелят избирателите с плановете си да намалят бюджетния дефицит или, още по-добре, да оставят страната без никакъв дефицит.

Но сега, когато опасностите от нарастващия дефицит и увеличаващия се дълг се увеличават, бившият президент Доналд Тръмп и вицепрезидентът Камала Харис не полагат особени усилия да се справят с тези предизвикателства. Точно обратното: И двете програми за икономическа политика, ако бъдат приети, ще увеличат непрекъснато растящия дефицит, сочат прогнозите на анализаторите.

Това е сериозен проблем и американците не могат да си позволят да имат президент, който да подхожда несериозно към него, тъй като на карта е поставено всичко - от възможността им да си позволят закупуването на жилище до тази на правителството да се справя с извънредни ситуации като пандемията.

Бюджетен дефицит се получава, когато разходите на една държава надвишават приходите, които тя събира, най-вече чрез данъци. Правителството компенсира разликата, като взема пари назаем чрез продажба на ценни книжа, като например съкровищни облигации. Очаква се дефицитът на САЩ да се увеличи при сегашното положение, а може и да се влоши още повече при предложенията на Харис и Тръмп, ако бъдат приети. САЩ вече са затънали до шия в дългове. Публичният федерален дълг, възлизащ на 28 трилиона долара, е на стойност почти колкото цялата икономика на страната.

Дори председателят на Федералния резерв Джером Пауъл, който рядко се произнася по въпроса какво трябва да правят стопаните на Белия дом, е загрижен.

„Вероятно е време, или вече е минало времето, да се върнем към разговор между избраните длъжностни лица за връщането на федералното правителство на устойчив фискален път“, коментира той пред CNN по-рано тази година.

Стратегът на JPMorgan Джейми Даймън има план, но той ще удари финансите на най-богатите американци

Дълг за $35 трилиона: Може ли „Правилото на Бъфет“ да спаси икономиката на САЩ

По време на президентския дебат между Тръмп и Харис по-рано този месец бюджетният дефицит беше споменат само два пъти, когато Харис подсети Тръмп за неговите предложения, които се очаква да увеличат дефицита значително повече от нейните. Нито тя, нито той обаче говориха за опити за намаляване на дефицита, а модераторите на дебата не попитаха за това.

„Без значение кой ще спечели президентските избори, ще има мандат за влошаване на нещата, освен ако нещо не се промени“, казва Мая Макгийнъс, президент на организацията Committee for a Responsible Federal Budget. „Вноските за дълга, които плановете на двамата кандидати предлагат, ще подкопаят всяка част от програмите им за подпомагане на американските семейства“.

Невинаги е било така

По време на третия президентски дебат, предшестващ изборите през 2008 г., тогавашният сенатор Барак Обама заявява: „Няма съмнение, че сме живели над възможностите си и ще трябва да направим някои корекции. Аз съм силен привърженик на принципа „плащай, колкото имаш“. За всеки долар, който съм предложил да се похарчи, съм предложил допълнително съкращение, така че да съответства на разходите.“

Към онзи момент американското правителство току-що е приключило фискалната си година с дефицит от 450 млрд. долара, без да се отчита инфлацията. Все пак това е една четвърт от дефицита в размер на 1,9 трилиона долара, който страната има за фискалната 2024.

От Франция до Япония – списъкът с проблемните държави от гледна точка на дълга притеснява инвеститорите

Държавният дълг на Г-7: Следващата гореща точка за пазара?

Докато Обама е устремен към втори мандат, сегашният сенатор Мит Ромни, тогава кандидат за президент на Републиканската партия, е категоричен по време на един от дебатите им: „Моят принцип номер едно е, че няма да има намаляване на данъците, което да увеличава дефицита.“

По друг начин казано, Обама и Ромни прекарват голяма част от дебата в пререкания за това чий план ще бъде по-добър за дефицита.

През фискалната 2017 г., когато Обама напусна Белия дом, дефицитът на страната възлиза на 670 млрд. долара, което е приблизително два пъти по-малко, отколкото при неговото влизане през 2009 г. Но това се дължи главно на преминаването през Голямата рецесия, което означава, че правителството не е харчило толкова много за програми за социална сигурност и са изразходвани много по-малко средства за подпомагане на финансовите институции.