Темите за дезинформацията и борбата с нея бяха обсъдени в рамките на четвъртото издание на форума '„Tech Park Talks. Събитието се състоя в „Sofia Tech Park“ четвъртък вечер.

По темата на форума – „Пазителите: Науката и технологиите защитават истината“, говориха специалисти по киберсигурност, информационни и комуникационни технологии, журналисти.

„Когато трябва да анализираш здравето на медиите или на медийната среда, когато трябва да си дадеш един честен отговор какво точно е състоянието им, трябва да видиш симптомите. И едни от първите симптоми беше как се манипулират новините и доколко те се представят професионално. Защото специално за нашия регион професионалното ниво на обработка и работа на информацията е доста компрометирано по ред причини“, каза Антоанета Николова - експерт по комуникации и журналист с опит в областта на международните и европейските въпроси, медийното законодателство и онлайн регулациите.

По време на събитието тя разказа за опита си в рамките на „Инициатива за свободни медии на Балканите". Сред вероятните причините за компрометираното ниво на обработка на информацията тя посочи политически нагласи, натиск, боравенето с „рядък език“, заради който журналистите нямат излаз към големи международни медии, където да се „тестват“.

Проруските групи за дезинформация се възползват от „много, много слабите“ правила на Telegram, докато ЕС не може да направи нищо по въпроса

Безсилие срещу дезинформацията: Telegram е платформата, която разделя Европа

Мултимедийният журналист в New York Times – Николай Николов, представи пред публиката кратки видеа с репортерите от медията, които са заснети във формат, подходящ за социалните мрежи. Тези видеа се опитват да дадат контекст, да се разбере „зад кулисите“ как нашите репортери, фоторепортери вършат своя занаят, каза той.

Според него по този начин потребителите на съдържанието могат да знаят кои са хората зад камерата или компютъра. „Нашите журналисти са изключително смели, защото много голяма част от тях са публични личности, които имат активни социални медии. Много от тях се стараят да водят някакъв тип директен диалог с хората“, допълни Николов.

Дийпфейк видео за видеоразговор между журналистката Надя Обретенова и български политик представи Красимир Коцев - специалист по киберсигурност, т. нар .„бял хакер”, основател и изпълнителен директор на българската компания за киберсигурност SoCyber. „Всички от нас се сблъскват на ежедневна база с фалшива информация, фалшиви снимки, аудио, видео материали. Именно поради тази причина преди няколко месеца с екипа ми решихме да разработим едно видео“, каза той. По думите му целта на видеото е била да покаже на обществото как може в рамките на изключително малко усилия и с много малко ресурси да се копира образа на един български журналист, на известно, познато лице.

Коцев показа четири снимки на Том Круз и отправи предизвикателство към публиката – да познае коя от тях е истинска негова фотография, а не дийпфейк. По-късно обясни, че за две от показаните снимки няма как да се познае дали са легитимни.

Според Владислав Венев - директор „Сигурност на информационни и комуникационни технологии'' в bTV, инструментариумът в борбата с дийпфейковете, използващи образи на журналисти, е много беден. „Единствената реакция е наистина да се сезират органите на МВР, в частност ГДБОП, с молба да свалят тази информация“, каза той.

„В този момент атаката е срещу личности в интернет пространството, неконтролирано от компанията. Тоест, борбата е много по-трудна и неравностойна“, посочи Венев.

Тъй като платформата остава важен играч в онлайн дискурса, опасенията относно нейната роля в дезинформацията продължават да нарастват на фона на силно поляризиран политически климат.

Предизборната дезинформация в X: Как се печели от конспиративни теории?

По думите му е възможно изкуственият интелект да се използва не само за създаване на фалшиви новини, но и за филтриране на дезинформацията. Венев отбеляза, че това може да се случи чрез интегрирането на AI в уеб браузъра.

Поля Александрова - журналист и ПР, ръководител на отдел „Корпоративни комуникации във „Philip Morris Bulgaria“, каза, че в пространството битува митът, че корпорациите създават съдържание, след което го дават на медията, която го публикува едно към едно, без да влага мисъл или да разсъждава върху това, което получава. „Не е така. Нещата се промениха. В момента наистина говорим за равнопоставено партньорство между медиите и корпоративния свят, в който медиите, всъщност, имат думата. Защото, всъщност, истински интересното съдържание зависи от гледната точка на медията, от журналиста, който се занимава с него“, допълни Александрова.

Познавам понятието AI още от 1986 г., като студент, отбеляза д-р Георги Шарков – ръководител на лабораторията по киберсигурност на „Sofia Tech Park", директор на Европейския софтуерен институт – център Източна Европа, и член на Консултативния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Той разказа, че големите езикови модели генерират текст на базата на зададения въпрос, като използват статистика, а не разсъждение. „Всъщност, съвременната война от доста време, се води за съзнанието на хората. Това, което наричаме когнитивна война. Разбира се, тази война се води с много инструменти, тя не е война, започваща днес“, каза той.

Нищо ново няма в дезинформацията, технологиите ни дават по-добра възможност да се създава, смята Доброслав Димитров - председател на консултативния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и председател на Българската работодателска асоциация за иновативни технологии (БРАИТ). Според него факторът, който се обсъжда през цялото време на форума, е човешката природа. Единственият начин да се борим с изкуствения интелект е с естествения, допълни той.