Когато през 1958 г. Сико Мансхолт от Нидерландия става първият европейски комисар по селското стопанство, положението на фермерите на континента е съвсем различно от днешното.

В следвоенния период чиновниците се съсредоточават върху гарантирането на наличността на храни, повишаването на производителността с по-добри торове и пестициди, защитата на доходите на земеделските стопанства с фиксирани цени, за да запазят цената на хляба ниска за потребителите. Създадената през 1962 г. Обща селскостопанска политика (ОСП) на Маншолт успява да направи всичко това и дори повече.

Въпреки това в края на кариерата си той разбира какви екологични и икономически вреди нанася ОСП. Деградацията на почвите, замърсяването на водите и загубата на биоразнообразие унищожават екосистемите, а субсидиите, базирани на производството, пораждат прословутите „езера от вино“ и „планини от масло“ от стоки, които трябва да бъдат унищожени или изнесени на чуждите пазари.

Оттогава много неща се промениха, но и много неща са останали същите, подчертава в свой анализ POLITICO.

Настоящата ОСП е най-благоприятната за климата досега, пълна с екосхеми и екологични правила. Въпреки това тя все още не успява да се справи с нарастващите емисии на парникови газове и намаляването на видовете. Пакетът от 55 млрд. евро годишно обогатява милиардерите и е в ущърб на дребните стопани. В същото време фермерите остаряват, а децата им искат друг живот и оставят мигрантите да работят на полето срещу ниско заплащане.

На фона на тази криза миналата седмица учени от Wageningen University - водещата селскостопанска институция в Европа - представят доклад от 80 страници за основните дилеми, засягащи земеделието и животновъдството в Европейския съюз.

POLITICO публикува четирите основни извода:

Фермата „Санта Клаус“ – обратно към корените с поглед в бъдещето

Самодостатъчността е възможна ...

Въпреки твърденията на лобитата на земеделските производители, че свръхрегулирането на околната среда може да доведе до празни рафтове в супермаркетите, всъщност европейският хранително-вкусов сектор е доста самодостатъчен. Коефициентът му на зависимост - делът на вноса на храни и суровини по стойност - е около 10%, което е доста под нивото на технологиите и транспорта, сочи докладът. Блокът е нетен износител, който изпраща основни продукти като месо, млечни продукти и зърнени храни и внася допълнителни такива като кафе, какао и тропически плодове.

Проблемът не е в наличието на храна, а в нейната достъпност, а той няма да бъде решен с повече производство. По-скоро е необходимо блокът да се справи с прекомерната зависимост от определени производствени ресурси, които са нестабилни по отношение на цените, а именно фуражи, торове и енергия.

Над 80% от соята, която е основен фураж за прасета, пилета и крави, идва от Бразилия и Аржентина. От трите вида торове 30% от азота разчита на чуждестранни изкопаеми горива, над 60% от фосфатите са от Мароко, а почти 90% от калиевия карбонат е от Беларус и Русия.

Брюксел може частично да намали тези зависимости и наистина се опитва да го направи. Предстоящата Стратегия на ЕС за протеините има за цел да повиши отглеждането на соя в Италия и Франция, а председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща през първите 100 дни от втория си мандат да приеме Сделка за чиста промишленост. Наред с други неща, тя ще стимулира производството на зелен азот за производство на азотни торове.

„ЕС би могъл да произвежда достатъчно храна за изхранване на населението си, при условие че се увеличи производството на протеинови култури и маслодайни семена“, се казва в доклада.

Но има една уловка.

Кой ще бъде следващият ръководител на земеделието в ЕС?

... стига да ядем по-малко месо

Популацията на селскостопанските животни намалява с няколко процента годишно. В Европа просто няма достатъчно земя, за да се отглежда цялата нужна храна за поддържането на огромни животновъдни стопанства, се казва в заключението на доклада. От всички растения, произведени в Европа - за храна, фураж, текстил, дървесина, биогорива и биопластмаси - 60% отиват за отглеждане на селскостопански животни.

„Тази летва е огромна. И ако търсите място за маневриране, може би то е там“, казва Хариет Бос, старши изследовател във Wageningen University.

Преживните животни като крави, овце и кози се нуждаят от десетки калории от растителни култури, за да се получи една калория месо. Свинете са малко по-ефективни, но те ядат по-малко трева от преживните животни, което означава, че са много по-интензивни по отношение на соята. Най-добре се справят птиците, които превръщат фуража в месо с много по-малко отпадъци. Това означава, че консумацията на бяло месо може да остане стабилна, но червеното трябва да намалее бързо.

„Необходимо е преминаване към по-устойчиви модели на потребление“, обобщава докладът, като отбелязва, че това е от решаващо значение и от гледна точка на здравето и климата. Гражданите на ЕС консумират средно 40% повече протеини от препоръчителното, което значително повишава риска от сърдечносъдови заболявания и различни видове рак.

Същевременно на животновъдството се падат 85% от селскостопанските емисии в ЕС, чието намаляване през последните години се оказва трудно. Политическото влияние на отрасъла осигури почти пълно освобождаване от целите в областта на климата, като длъжностните лица на ЕС забавиха или отложиха ключови законодателни актове относно устойчивите диети и агрохимикалите след протести на земеделски производители от целия блок.

Електрически и автономни трактори променят земеделието

Диетата не е само индивидуален избор

Миналата седмица Кристоф Хансен, номиниран за комисар по земеделието на ЕС, заявява, че консумацията на месо е индивидуален избор, в който законодателите не трябва да се месят.

„Мисля, че е много трудно да се каже и наложи отгоре надолу кой какво трябва да яде“, казва той по време на изслушването си пред комисията по земеделие на Европейския парламент.

Най-добрите европейски експерти в областта на хранително-вкусовата промишленост не са съгласни с това.

„Колебанието да се намесим в избора на храни е в рязък контраст с общоприетото използване на ценови стратегии за намаляване на търсенето на изкопаеми горива, както и на тютюн и алкохол“, се отбелязва в документа на Wageningen. „Необходими са интервенции, които да подкрепят поведението на потребителите към по-здравословно и устойчиво хранене.“

Разбира се, действията трябва да бъдат целенасочени и ненатрапчиви, като се има предвид, че „общественото насочване на потребителското поведение“ остава „социално и политически деликатен въпрос“. Данъци върху месото, каквито Германия планира, могат да бъдат разумен подход, но да се окажат политически токсични. Ребалансирането на субсидиите е по-изтънчена алтернатива: В момента над 80% от ОСП подпомага животновъдството.

Хаос на границата ни с Турция може да спре износа на живи животни от ЕС

Деиндустриализация на животновъдството

По-голямата част от месото в Европа сега идва от индустриални ферми, които изпускат химикали в почвите и реките, засилват разпространението на болестите и антибиотичната резистентност по животните и нарушават хуманното отношение към тях. Производството на фуражи „ще продължи да се конкурира и с производството на култури, подходящи за консумация от човека“.

Имайки предвид това, изследователите от Wageningen представят „алтернативна визия за животновъдството“. Планът включва много по-малки стада, отглеждани в райони, неподходящи за обработваеми площи (като планините), или в близост до зони с голям поток от отпадъци (като преработвателни, производствени или дистрибуторски предприятия).

„При този по-кръгов подход основната роля на животните ще бъде да преобразуват тези отпадъчни хранителни потоци, като броят на животните в даден регион ще се определя от наличието на тези ресурси“, се казва в доклада.