Млекопроизводителите в Дания са изправени пред необходимостта да плащат годишен данък в размер на 672 крони (96 долара) на крава за емисиите, които генерират. Коалиционното правителство на страната се съгласи тази седмица да въведе първия в света данък върху въглеродните емисии в селското стопанство. Това означава, че от 2030 г. ще се налагат нови налози върху добитъка.

Дания е основен износител на млечни продукти и свинско месо, а селското стопанство е най-големият източник на емисии в страната. Коалиционното споразумение, което включва и инвестиране на 40 млрд. крони (3,7 млрд. долара) в мерки като залесяване и създаване на влажни зони, има за цел да помогне на страната да постигне целите си в областта на климата.

"С днешното споразумение инвестираме милиарди в най-голямата трансформация на датския ландшафт в последно време", коментира външният министър Ларс Локе Расмусен, цитиран от CNN. "В същото време ще бъдем първата страна в света с въглероден данък върху селското стопанство."

Датската млечна промишленост като цяло приветства споразумението и неговите цели, но то разгневи някои фермери.

Този ход идва само няколко месеца след като фермерите организираха протести в цяла Европа, блокираха пътища с трактори и обсипаха Европейския парламент с яйца заради дълъг списък от оплаквания, включително такива от екологичното регулиране и прекомерната бюрокрация. Но световната хранителна система има огромен принос за климатичната криза, тъй като произвежда около една трета от емисиите на парникови газове.

Страните от ЕС одобриха закона за намаляване на CO2 емисиите от камионите

Животновъдството има особено голямо въздействие, като според Организацията по прехрана и земеделие на ООН през 2015 г. то е причинило около 12% от световните емисии. Част от това замърсяване идва от метана - газ, който силно затопля планетата и който се отделя от кравите и някои други животни чрез техните оригвания и тор.

Намаляване на емисиите от животновъдството

Данъкът, който се очаква да бъде одобрен от датския парламент по-късно тази година, ще възлиза на 300 крони (43 долара) на тон (1,1 тона) емисии на CO2, еквивалентни на емисиите от животновъдството, от 2030 г. нататък, като през 2035 г. ще нарасне до 750 крони (107 долара).

Ще се прилага 60% данъчно облекчение, което означава, че от 2030 г. фермерите на практика ще плащат по 120 крони (17 долара) на тон емисии от животновъдството годишно, като през 2035 г. те ще нараснат до 300 крони (43 долара).

Според Concito, зелен мозъчен тръст в Дания, датските млечни крави, които представляват голяма част от популацията на едрия рогат добитък, отделят средно по 5,6 тона CO2 еквивалент годишно. Използването на по-ниската данъчна ставка от 120 крони води до такса от 672 крони на крава, или 96 долара.

Кои са най-големите замърсители с CO2 в света?

С въвеждането на данъчното облекчение тази такса ще нарасне до 1680 крони на крава през 2035 г. (241 долара). През първите две години постъпленията от данъка ще бъдат използвани за подпомагане на прехода към екологично земеделие, след което ще бъдат преоценени.

"Цялата цел на данъка е да накара сектора да потърси решения за намаляване на емисиите", коментира главният икономист на Concito Торстен Хасфорт пред CNN. Например земеделските стопани могат да променят фуражите, които използват.

Но групата на датските фермери Bæredygtigt Landbrug е категорична, че мерките са равносилни на "страшен експеримент".

"Смятаме, че споразумението е чиста бюрокрация", казва председателят Петер Кяер. "Признаваме, че има проблем с климата. Но не вярваме, че това споразумение ще реши проблемите, защото ще сложи прът в колелото на зелените инвестиции в селското стопанство."

Педер Туборг, главен изпълнителен директор на Arla Foods, най-голямата млекопреработваща група в Европа, от своя страна, казва, че споразумението е "положително", но че земеделските производители, които "наистина правят всичко възможно, за да намалят емисиите", не трябва да бъдат облагани с данък.

"От съществено значение е данъчната основа на данъка (върху въглеродните емисии) да се основава единствено на емисиите, за които има средства за премахването им", добавя той.

Кристиан Хундебол, главен изпълнителен директор на DLG Group, един от най-големите земеделски бизнеси в Европа и кооператив, собственост на 25 000 датски фермери, пък посочва, че е "от решаващо значение за конкурентоспособността" данъкът да бъде "закрепен" в законодателството на Европейския съюз.

"Нито климатът, нито селското стопанство, нито съпътстващите отрасли имат полза от едностранните действия на Дания", категоричен е той.