Живеем във време, в което сме непрекъснато бомбардирани с послания да преследваме щастие, духовно израстване и добро благосъстояние. Затова не е изненадващо, че средностатистическият работещ човек често се чувства виновен, ако не успява да отговори на подобни позитивни послания.

На този фон много компании опитват да повишат настроението на своите екипи, като по данни на LinkedIn поне 4000 компании са назначили мениджъри по щастие или по благосъстояние.

Става въпрос както за големи работодатели, така и за по-малки компании, които, срещат трудности в предоставянето на положително настроение на работното място или усещане за принадлежност.

Защо обаче прекомерният фокус върху щастието може да бъде проблем?

В книгата си The Antidote: Happiness for People Who Can’t Stand Positive Thinking британският автор Оливър Бъркман пише:

„Именно опитите да бъдем щастливи често са причината да сме нещастни. Постоянните усилия да бъдем стабилни, да не се проваляме или да не изпитваме тъга ни правят още по-несигурни, тревожни и нещастни.“

Това съответства на т. нар. „закон на обратите“ на английския философ Алън Уотс, който казва:

„Когато се опитваш да останеш на повърхността на водата, потъваш; но когато се опитваш да потънеш, изплуваш. Несигурността е резултат от опитите да бъдем сигурни.“

Нашата способност да бъдем щастливи или удовлетворени до голяма степен се определя от личността ни.

Както се различаваме по ръст или тегло, така се различаваме и по своята склонност да изпитваме положителни или негативни емоции. Тези разлики са заложени дълбоко в темперамента ни, като са формирани от генетиката и ранните ни преживявания.

Затова е толкова нелепо – и дори дискриминиращо – да очакваме хората, които са естествено склонни към негативни емоции, като тъга, тревога или самокритичност, просто да „се развеселят“ и да се почувстват щастливи.

Ако този човек е ваш приятел или партньор, може да изпитвате желание да му помогнете, но трябва да разберете, че игнорирането на хората заради техния меланхоличен или песимистичен поглед към света е равносилно на потискане на техните емоции.

Това е пренебрежително към богатството на емоционалното и когнитивно разнообразие, което всъщност прави всеки човек уникален.

Целта трябва да бъде създаване на приобщаваща култура, където хората с по-мрачен характер се чувстват също толкова приети, колкото и онези, които са естествено оптимистични.

Използването на това психологическо разнообразие за изграждане на балансирани екипи, които могат да виждат, мислят и усещат нещата по различни начини, е далеч по-ефективно от стремежа към създаване на еднообразна група веселяци.

В крайна сметка различните гледни точки правят екипите по-силни и адаптивни към различни ситуации.

Щастието на работното място и връзката с продуктивността

Когато става въпрос за работа, шефовете и работодателите рядко се интересуват дали сте щастливи – основната им цел е вашата продуктивност.

Ако щастието беше от първостепенно значение за тях, то щеше да ви носи бонуси, повишения или увеличение на заплатата само заради доброто ви настроение. Вие също не бихте си дали следната оценка: „Не постигнах очакваните резултати, но винаги бях в добро настроение и щастлив, че съм част от екипа.“

Според академични изследвания, цитирани от Fast Company, ефектът на щастието върху производителността е около 9%.

Това означава, че много хора може да са щастливи на работа, но това не гарантира по-добри резултати. В същото време, най-успешните служители често са мотивирани от други фактори, включително чувство на недоволство, разчитайки най-вече на таланта и способностите си.

Проучванията показват, че миналото представяне е по-добър индикатор за бъдещи резултати, отколкото текущото удовлетворение. С други думи, добрата работа води до по-голямо удовлетворение, а не обратното.

Освен това не трябва да забравяме, че за много хора смисълът на живота е извън офиса.

Според Pew Research една трета от хората виждат работата си като централна част от своята идентичност, друга една трета я смятат за донякъде значима, а останалите я възприемат като напълно незначителна за своята същност.

Ключът към щастието често е в това да понижим очакванията си

Икономистите Манел Бауселс и Ракеш Сарин формулират проста формула за щастието:

щастие = реалност – очаквания.

Когато реалността надхвърли очакванията, щастието се увеличава. Обратното също е вярно – високите очаквания водят до разочарование, ако реалността не ги оправдае.

Тази формула обяснява защо въпреки подобренията в условията на труд през последните 100 години хората често се чувстват по-неудовлетворени. С всяко подобрение на стандартите, очакванията също нарастват, което оставя повече място за недоволство.

„Има само две трагедии в живота: едната е да не получиш това, което искаш, а другата – да го получиш“, казва Оскар Уайлд.

Не е необходимо да напускате работата си, само защото тя не ви прави щастливи. И има много причини да не се доверявате на твърденията на работодатели, които твърдят, че искат да ви направят по-щастливи.

Не всеки има нужда от постоянен позитивизъм - и това е напълно нормално - все пак работният екип не е просто приятелска група, а инструмент за постигане на резултати. Освен това екип, в който всички са изключително щастливи, вероятно ще избягва конструктивни дебати или промени. Затова и несъгласните със статуквото са едни от най-ценните служители и лидери.

Недоволството може да бъде мощен двигател за развитие, защото ни кара да преосмислим решенията си, да предприемаме действия и да търсим промяна към по-добро.