Новият „ретро интернет“ на Райли Уолц - човекът зад най-носталгичните сайтове

Райли Уолц изпитва изключителна носталгия по „стария интернет“, въпреки че „златните години“ на Web 2.0 са били в разгара си, когато той все още е бил дете.

В гимназията Уолц успява да привлече вниманието на медиите, създавайки фалшив профил на конгресмен в Twitter, който дори е верифициран. Тогава историята е отразена от CNN.

По-рано тази есен Уолц отново се превърна в интернет сензация с проекта си Bop Spotter – монтирана на висок стълб кутия в квартал Мишън в Сан Франциско, в която телефон с активиран 24/7 Shazam улавя звуците и вибрациите наоколо. Проектът се захранва от слънчева енергия, а постоянна емисия на звуците от квартала се появява в реално време на създадения за целта уебсайт.

Винаги подобрявайте, рушете правилата и още 3 извода от изтеклия HR документ на MrBeast

Уолц, който осъзнава, че все още е бил ученик по време на Web 2.0, споделя пред Wired, че намира вдъхновение в старите концепции за генериране на нови идеи.

Според него връщането към корените на интернет не е просто поглед назад, а потенциален начин за създаване на иновации в бъдещето.

Сред последните му хитови разработки е и уебсайтът IMG_0001 - своеобразна машина на времето, която отвежда потребителите в началото на първото десетилетие на новото хилядолетие, когато интернет беше по-прост, а съдържанието – по-автентично.

В случая вдъхновението идва от функция в ранните модели на iPhone, позволяваща на потребителите директно да качват видеа в YouTube чрез функцията „Send to YouTube“.

Райли осъзнава, че когато използваме YouTube търсачката, виждаме само най-популярното съдържание – това с най-много гледания. Но какво се случва с видеата, които никой никога не е гледал? Или тези, които са имали само по няколко гледания?

„Беше вълнуващо да мисля, че мога да бъда вторият човек в света, който някога вижда дадено видео.“

Той ни даде WWW. Сега създава перфектния дигитален портфейл

С помощта на YouTube API Уолц успява да намери над 5 милиона видеа и създава платформа, която позволява на потребителите да откриват тези забравени във времето съкровища.

Уебсайтът показва клипове с по-малко от 150 гледания, качени между 2007 г. и 2015 г., а продължителността им е между 5 и 150 секунди.

„Този период носи едно специфично усещане“, обяснява Уолц. „Това са видеа от една друга епоха, когато хората не се тревожеха дали нещо ще стане вайръл или ще бъде видяно от хиляди непознати.“

Тези клипове показват неподправени моменти – приятели, които се забавляват, семейства, които документират обикновени събития, хора, които просто пробват камерата на своя нов телефон.

Защо за тийнейджърите е вредно да гледат определени фитнес клипове

„Сега, ако насочиш камера към някого, той моментално започва да мисли как изглежда и дали не го снимат за социалните мрежи“, казва Райли. „Тогава хората бяха много по-естествени, защото не предполагаха, че тези клипове ще бъдат видени от някого.“

Точно това ги прави толкова специални – те предлагат прозорец към една ера на интернет, която вече не съществува.

„Видеата са чисти и неподправени. Такъв тип съдържание вече не се създава – затова ми е толкова интересно да ги гледам“, споделя още инженерът пред Wired.

В зората на YouTube никой не мисли за договори със спонсори или за милиони гледания. Първото качено видео – „Me at the zoo“ – е просто кратък клип, в който човек разказва за слонове.

„Тези видеа са толкова истински,“ разказва Райли. „Хората танцуват, говорят, живеят – във всяко видео има нещо интересно.“

Според него всяко кратко клипче крие своя малка история.

Едно от любимите му открития е 10-секундно видео, което показва момче и неговата приятелка на абитуриентския им бал.

Майка му снима, а той ѝ казва: „Мамо, по-спокойно с тези снимки.“ „Само за десет секунди разбираш цялата история“, коментира Райли.

Така неговата платформа IMG_0001, макар и създадена за забавление, връща чувството за общност, което интернет някога е създавал.

„Хората ми пишат в X, споделят видеа, които са ги развълнували – някои забавни, други тъжни. Всеки намира по нещо за себе си“, разказва още Райли.

YouTube остава ключов играч в Netflix ерата, но успехът му не е гарантиран

Относно проекта Bop Spotter с нонстоп активираното приложение Shazam, инженерът казва, че няма претенцията събираните чрез него данни да показват музикалните тенденции на конкретното място. „Някои хора може да го нарекат изследване, но за мен това е просто любов към музиката“, обяснява той.

Устройството за Bop Spotter е сглобено само за един уикенд.

„Купих части за около 100 долара от Amazon – телефон, микрофон, кутия и някои други неща“, разказва Райли.

Много хора се питат къде точно е поставено устройството от Bop Spotter, но това остава загадка.

„Не съм споделял точната локация или снимка на устройството онлайн“, признава Уолц. „Искам да избегна прекалено лесното му намиране, ако някой от общината реши да го премахне.“

Въпреки това, той предполага, че за местните жители е очевидно. „Просто помислете за най-хаотичното място в квартала. Вероятно е там.“

След успеха на Bop Spotter и IMG_0001 Райли вече има идея за следващия си проект – Citi Bike Shocker.

Планът е да проследява в реално време движението на всеки велосипед в системата на Citi Bike. „Искам сайт, където можеш да въведеш номер на колело и да видиш маршрута му за деня – откъде е тръгнало, през кои райони е минало“, обяснява Райли. „Ще бъде интересно да се види кой велосипед е изминал най-голямо разстояние или кой стои неизползван от най-дълго време.“

Защо тези проекти са от такова значение за обществото?

В свят, доминиран от алгоритми, те предлагат нещо по-различно – автентичност и връзка с миналото.

Проектите на Уолц показват, че в дигиталната епоха все още има място за човешка връзка, радост от малките неща и откриване на магията в забравената информация.