Политическият вакуум във Франция и Германия, двата най-големи и влиятелни играчи в ЕС, и водещи икономики на блока, предвещава проблеми за и без това затруднената европейска икономика.

Френският парламент гласува вот на недоверие на правителството, с което Мишел Барние се превърна в най-кратко служилия премиер в рамките на Петата република.

Сега президентът Еманюел Макрон ще бъде подложен на натиск да назначи негов наследник на поста и дори е изправен пред призиви сам да подаде оставка, припомня Euronews.

Мишел Барние е министър-председателят с най-кратък мандат в историята на съвременната френска република, което поставя на амбразурата самия президент

Откат: Сривът на френското правителство изправя Макрон лице в лице с проблемите

Политическият спор, който изхвърли Барние на ръба, засягаше годишния бюджет за 2025 г. о предполага, че сега ще бъде още по-трудно Франция да се справи с икономическите проблеми. С дефицит от 6,2% от БВП тя вече има най-големия бюджетен дисбаланс в еврозоната.

Планът на Барние целеше да преодолее това, използвайки максималния седемгодишен срок, който позволяват новите фискални правила на ЕС. Който и да сформира новото правителство сега, ще има големи трудности при прокарването на предложения за данъци и разходи.

Нови избори не могат да се проведат до средата на следващата година, а нито един от трите политически блока в Националното събрание не събира мнозинство.

Администрацията на Барние ще бъде най-краткотрайната в Петата френска република, започнала през 1958 г.

Френското правителство е свалено след вота на недоверие, внесен от опозицията

Мнозина от левицата призоваха да се отменят по-широките реформи на пенсионната система, които бяха централна част от либералната програма на Макрон; в непосредствен план крайнодясната Марин льо Пен призоваваше за скъпоструваща политика на индексиране на пенсиите в съответствие с инфлацията.

Още по-лошото е, че кризата в Париж е съпътствана от сходн ситуация и в другата икономическа и политическа сила на ЕС - Германия.

Най-големият член на блока догодина ще бъде и икономически най-зле представящият се. ЕК прогнозира, че Германия ще отбележи ръст от едва 0,7% през 2025 г., а тази година ще се свие.

Автомобилните и стоманодобивни работници са подложени на съкращения, профсъюзите заплашват с мащабни стачки, а политиците се опитват да намерят отговори, които всички очакват

Кървавата баня в промишлеността разпалва гнева на бизнеса в Германия

Берлин е изправен и пред свои политически проблеми. Управляващата трипартийна коалиция се разпадна през ноември след разногласия по отношение на фискалната политика между лидера Олаф Шолц и неговия либерален финансов министър Кристиан Линднер.

Канцлерът свика предсрочни избори през февруари.

По време на настъпилия управленски хаос Берлин не изпрати на ЕС никакъв план за това как ще се справи с дефицита си през следващите години - въпреки че оглави политическия призив на Брюксел да има строги фискални правила.

Страната ще проведе предсрочни избори на 23 февруари съгласно нов план, договорен във вторник между социалдемократите на канцлера Олаф Шолц и дясноцентристката опозиция

Амок, хаос и предсрочни избори: 23-ти февруари е новата решаваща дата за Германия

Мрачната икономическа картина в Европа едва ли ще стане по-розова.

Отношенията с основния търговски партньор Китай се очертават като все по-неблагоприятни, тъй като ЕС се стреми да се „откъсне“ от силния геополитически враг.

Обещанието на президента на САЩ Доналд Тръмп от предизборната кампания да наложи 10% мита върху европейските стоки ще създаде допълнително главоболие, налагайки както преки икономически разходи на износителите от ЕС, така и труден избор за националните лидери относно начина на ответните мерки.

Намаляването на играчите в полето на телекомуникационния пазар е една от най-конфликтните точки, които държавите от ЕС не приемат

Отстъпи, Марио! Националните правителства имат проблем с доклада на Драги

Заплахата от руска агресия и евентуалното отдръпване на САЩ от НАТО ще означава, че Европа ще трябва „да бръкне в джоба си“, за да инвестира в отбрана.

Политическият вакуум в двете водещи сили заплашва да попречи и на по-широките усилия за справяне с бавната икономика. През последните месеци двамата бивши италиански премиери Марио Драги и Енрико Лета отправиха мрачни предупреждения за европейската конкурентоспособност, която далеч изостава зад тази на САЩ.

Но при слаби насоки от Париж и Берлин - двете столици, смятани за двигатели на европейския проект, не е ясно дали предложените в докладите на двамата икономисти решения ще бъдат взети под внимание.

Европа може да извлече фискални поуки от Обединеното кралство за това как да постигне целите си, смята бившият президент на ЕЦБ и автор на новия доклад за конкурентоспособността в ЕС

Марио Драги: Координираната програма за реформи е решаваща, ако ЕС иска да е лидер и геополитически играч

Драги и Лета предложиха някои политически трудни идеи: заеми чрез еврооблигации, изграждане на капиталови пазари или нов паневропейски инвестиционен фонд, който да съответства на огромните субсидии за зелени технологии в САЩ.

На практика тези идеи биха могли да включват споделяне на риска с други правителства, увеличаване на финансовите вноски в Брюксел, по-нататъшна реформа на пенсионните системи или премахване на националните финансови надзорни органи.

Това е токсична политическа комбинация за всяко национално правителство, а още по-малко за фатално отслабено управление, допълва Euronews.