Седемгодишното съперничество между технологичните лидери Илон Мъск и Сам Алтман за това кой да управлява OpenAI и да предотврати „диктатура“ на изкуствения интелект влезе в съдебна фаза. Мъск се опитва да спре продължаващото превръщане на производителя на ChatGPT в търговска компания, чиято цел е печалба.

Той е ранен инвеститор в OpenAI и член на борда на директорите. По рано тази година Мъск подаде иск срещу компанията за изкуствен интелект, твърдейки, че тя е изневерила на целите, които си е поставила в началото – да бъде изследователска лаборатория с нестопанска цел в полза на общественото благо, а не да преследва печалби. Оттогава технологичният предприемач ескалира спора, добавяйки нови претенции и искайки съдебна заповед, която да спре плановете на OpenAI да се превърне по-пълно в предприятие със стопанска цел.

Най-богатият човек в света, сред чиито компании са Tesla, SpaceX и платформата за социални медии X, миналата година основа своя собствена конкурентна компания за изкуствен интелект - xAI. Той твърди, че тя е изправена пред нелоялна конкуренция от страна на OpenAI и нейния близък бизнес партньор Microsoft, който ѝ е предоставил огромните изчислителни ресурси, необходими за изграждането на системи за изкуствен интелект като ChatGPT.

„Това, че OpenAI и Microsoft заедно използват даренията на Мъск, за да могат да изградят монопол с цел печалба, който сега е специално насочен към xAI, е прекалено“, се казва в жалбата.

В нея се твърди също така, че компаниите нарушават условията на основополагащите вноски на Мъск за благотворителност.

"OpenAI, съоснована от Мъск като независима благотворителна организация, ангажирана с безопасността и прозрачността бързо се превръща в дъщерно дружество на Microsoft с цел печалба", пише в изменената жалба

Новият иск на Мъск срещу OpenAI посочва Microsoft като ответник

OpenAI подаде отговор в петък. В него стартъпа се противопоставя на исканата от Мъск заповед, заявявайки, че тя ще „обезсили бизнеса ѝ“ в полза на ищеца и неговата собствена компания за изкуствен интелект. Според разработчика на ChatGPT жалбата се основава на „пресилени“ правни твърдения. Изслушването е насрочено за януари пред окръжния съдия на САЩ Ивон Гонзалес Роджърс в Оукланд, Калифорния.

Според Fast Company обаче в основата на този спор е вътрешната борба за власт в новосъздадения стартъп през 2017 г., в резултат на която Сам Алтман става главен изпълнителен директор.

По това време Мъск също се стреми да заеме поста. В свой имейл той очертава план, в който „недвусмислено ще има първоначален контрол върху компанията“, но добавя, че това ще бъде временно.

Тези му амбиции обаче са отхвърлени от двама други съоснователи на OpenAI, които заявяват, че той би получил твърде голяма власт като основен акционер и главен изпълнителен директор, ако стартъпът успее да постигне целта си да създаде AGI – общ изкуствен интелект, който се смята, че ще бъде по интелигентен от хората.

„Настоящата структура ви осигурява път, по който в крайна сметка ще имате едностранен абсолютен контрол върху AGI“, се казва в имейл от 2017 г. до Мъск от съоснователите Иля Суцкевер и Грег Брокман. „Заявихте, че не искате да контролирате AGI, но по време на тези преговори ни показахте, че абсолютният контрол е изключително важен за вас.“

"Войната за таланти в изкуствения интелект е най-безумната, която някога съм виждал", смята милиардерът

Мъск вдига заплатите на инженерите си, за да не отидат в OpenAI

В същия имейл, озаглавен „Честни мисли“, Суцкевер и Брокман изразяват и опасения относно желанието на Алтман да бъде главен изпълнителен директор и питат дали той е мотивиран от „политически цели“. В крайна сметка обаче Алтман успява да стане главен изпълнителен директор. Той остава такъв и досега с изключение на периода миналата година, когато беше уволнен и дни по-късно възстановен на поста, след като бордът, който го отстрани, беше сменен.

В позицията си от петък OpenAI описва в основи параметрите на ранната подкрепа на Мъск. От нея става ясно, че неговата идея е да превърне OpenAI в предприятие с идеална цел, за да може да набира средства за хардуер и компютърна мощ, от които се нуждае изкуственият интелект.

Именно Мъск, чрез своя мениджър на богатство Джаред Бирчъл, за първи път регистрира „Open Artificial Intelligence Technologies, Inc.“, дружество в обществена полза, през септември 2017 г. След това се появява имейлът „Честни мисли“, който Мъск определя като „последната капка“ и отговаря:

Инвеститорите включват Andreessen Horowitz, Sequoia Capital, DST Global и SV Angel

Стартъпът на съоснователя на OpenAI Иля Суцкевер е набрал $1 млрд., Nvidia инвестира $100 млн. в японска компания

„Или отидете да направите нещо самостоятелно, или продължете с OpenAI като организация с нестопанска цел“.

По-късно той е предложил сливане на стартъпа с Tesla, преди да подаде оставка като съпредседател на борда на компанията в началото на 2018 г.

Запитан за влошените си отношения с Мъск по време на конференция на New York Times миналата седмица, Алтман заявява, че се чувства „изключително тъжен“, но също така характеризира правната атака на Мъск като борба за бизнес конкуренция.

„Той е конкурент, а ние се справяме добре“, казва Алтман, като добавя, че „не е толкова притеснен“ от влиянието на главния изпълнителен директор на Tesla върху новоизбрания президент Доналд Тръмп.

OpenAI съобщи, че Алтман планира да направи лично дарение от 1 млн. долара за фонда за встъпване в длъжност на републиканеца, присъединявайки се към редицата технологични компании и ръководители, които работят за подобряване на отношенията си с бъдещата администрация.