Представете си, че любовта е описана толкова проницателно, че вдъхновява едно цяло ново поколение да отвори книгата и да чете. Но вместо съвременен бестселър на Колийн Хувър или Сара Дж. Маас, става въпрос за 150-годишната руска новела Бели нощи на Фьодор Достоевски.

Изданието на Penguin Classics тази година се оказа четвъртата най-продавана преведена литература в Обединеното кралство, според The Guardian.

Само книжарницата Hatchards в Лондон е продала 190 копия през последната година, като нейният мениджър описва популярността на новелата като истински „феномен“.

Хаштагът #Dostoevsky има над 34 милиона публикации в TikTok, като търсенията за Бели нощи разкриват страници с безброй ревюта, анотирани копия и цитати, съчетани с мрачни кадри.

За истинско потапяне в меланхоличната атмосфера на историята потребителите създават Spotify плейлисти с произведения на композитори като Чайковски и Шостакович, които допълват усещането за литературния шедьовър.

Публикувана през 1848 г., Бели нощи на Фьодор Достоевски ни отвежда в Санкт Петербург през лятото, когато вечери, известни като „бели нощи“, заливат града с мека светлина.

Историята, разказана от млад мъж, проследява неговата случайна среща с жена, която чака своя любим, който ѝ е обещал да се завърне. През няколко вечери те създават връзка, но докато той се влюбва, тя остава вярна на отсъстващия си партньор.

Новелата е едва 80 страници и е описана като „синдром на главния герой“ от 19-и век – тема, която TikTok потребителите обожават.

С мотиви като отчуждение, копнеж и самота, Бели нощи резонира с младото поколение, което се сблъсква с тези емоции ежедневно, коментира Fast Company.

Според проучване на Forbes, хората на възраст между 16 и 24 години се чувстват по-самотни от която и да е друга възрастова група, а 73% от поколението Z признават, че понякога или винаги се чувстват изолирани.

Едно TikTok видео обобщава настроението: „Как е възможно руски писател от 19-и век да описва идеално проблемите, които имам?“ С реплики като „Ако те обичах от вече 20 години, пак не бих могъл да те обичам повече, отколкото те обичам сега“,

Достоевски не просто улавя същността на любовта, но и говори директно на поколението, което търси връзка в свят, където самотата е често срещан спътник.