На Европа ѝ предстоят неспокойни времена. Преизбирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ е поредният шок след пандемията от коронавирус и войната в Украйна. Неговите политики спрямо НАТО и митата ще предизвикат още по-голяма нестабилност както на континента, където политическата конюнктура вече е затънала в проблеми, така и в целия свят.

Тъй като новият баланс на силите се утвърждава, очакванията са да се появят нови полюси на влияние. POLITICO се обръща към група водещи историци и политолози със специалности, покриващи от Средновековието до наши дни, които споделят прогнозите си за това какви биха могли да бъдат те.

Завръщането на Варшава

„Появата на Полша като център на властта в ЕС се дължи отчасти на отпадането на традиционния френско-германски стълб и на нарастващото значение на страните от фронтовата линия след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. То се дължи в голяма степен и на смяната на правителството през 2023 г. и завръщането на Доналд Туск като министър-председател“, посочва Дезмънд Динан, професор по публична политика в Школата по политика и управление към George Mason University.

В проява на новооткритата дипломатическа инициатива и авторитет на Варшава миналия месец - само ден след заседанието на Съвета по външни работи на ЕС - външният министър Радослав Шикорски прие свои колеги от петте най-големи членки на блока и Обединеното кралство с цел да се изгради подкрепа за Украйна сред най-силните държави в Европа. Седмица по-късно Туск се присъедини към срещата на върха на лидерите на Скандинавско-Балтийската осмица, в резултат на което беше приета съвместна декларация за сътрудничество в областта на сигурността и ново стратегическо партньорство с Швеция.

„Ясно е, че звездата на Полша, изгряваща на изток, озарява перспективите на ЕС в иначе зловещ момент. По-специално Сикорски е човек за всички сезони. А що се отнася до отношенията между ЕС и САЩ, той със сигурност се надява да бъде човекът за предстоящия зимен сезон. Истински трансатлантик, той ще направи всичко, за да предотврати падането на термометъра под нулата в отношенията с Вашингтон - независимо дали по Целзий или по Фаренхайт“, посочва още Дезмънд Динан.

Мохамед Ел-Ериан: Глобалната икономическа фрагментация ще продължи и през 2025 г.

Тъй като е работил във Вашингтон преди 20 години, Сикорски може да се възползва от многобройните си контакти, за да се опита да смекчи най-лошите инстинкти на администрацията на Тръмп 2.0. Тогава Сикорски е бил евроскептик, макар и в по-ограничена форма от тези, който преобладава днес. Той се присмива на Лисабонската стратегия и осмива договора за създаване на общоевропейска конституция.

Но, както показва по-новата му траектория от лек евроскептик до стълб на истаблишмънта на ЕС, Сикорски е човек, който променя формата си - нещо, което може да му помогне да се хареса на Тръмп и компания.

Новата левица

„Годината беше трудна за левите избиратели. Както във Великобритания, така и в САЩ, бившите лявоцентристки партии се заеха да изключват левите активисти и да отчуждават традиционната си електорална база. Лейбъристите проведоха високопрофилна кампания за изгонване на левичарите и в момента се хвалят с планове за укрепване на границите на Обединеното кралство. Но сега нетният им рейтинг на одобрение е -38%“, казва Елеонор Янега, историк и телевизионен водещ, специализирал в областта на пропагандата, апокалиптиката, урбанизма и империята през късното средновековие и ранната модерност.

Тя акцентира, че в САЩ демократите са водили кампания „никога Тръмп“, но са загърбили темата за неравенството в богатството. Според нея затова и в двата случая, без реална левица, за която да се гласува, левите избиратели са си останали вкъщи.

„Междувременно във Франция видяхме възможността широка лява коалиция да спечели изборите и да блокира крайнодесните импулси, но това бе възпрепятствано от отказа на френския президент Еманюел Макрон да назначи министър-председател от групата, като вместо това избра десния Мишел Барние, който се застъпи за по-строг контрол върху неевропейската имиграция“, продължава Елеонор Янега.

И така, след като традиционните партии сигнализират за пълно безразличие към левите интереси и готовност да разочароват, обезверят и отчуждят избирателите си, къде могат да се обърнат желаещите по-справедлив и равноправен свят, за да намерят надежда и сила през 2025 г.?

Десен по произход, ляв по убеждения: Банкер ще спасява френската икономика

„Едно от правителствата, които трябва да се наблюдават, е това на Мексико, където президентът Клаудия Шейнбаум в момента се радва на изключителен рейтинг на одобрение от 70% след първите 30 дни на поста си“, категорична е съводещата на хитовия подкаст Gone Medieval. „Трябва да се отбележи, че анкетираните са посочили като причина за одобрението си нейните позиции по отношение на правата на жените и продължаването на програмите за социално подпомагане. Това показва, че средностатистическият човек реагира доста положително на послания за надежда и финансова подкрепа“.

По думите ѝ интерес представляват и леви стожери като американския сенатор Бърни Сандърс. След изборите в САЩ той зададе въпроса дали демократите „имат някакви идеи за това как можем да се справим с все по-могъщата олигархия, която има толкова много икономическа и политическа власт?“. Възможно ли е това да означава начало на нов проект, който да изтъква ангажимент за популярни позиции за работещите хора? Левицата може само да се надява.

Най-добрите приятели на Тръмп

„Сред най-големите бенефициенти на изборните резултати в САЩ ще бъдат олигарсите от Силициевата долина, които притежават нашите глобални комуникационни мрежи“, казва, на свой ред, Майк Дънкан, водещ на подкаст за политическа история и автор, известен най-вече с награждаваните подкасти „История на Рим“ (2007-2012 г.) и „Революции“.

Той дава пример с Илон Мъск, който купи някогашния Twitter, манипулира алгоритмите му и в резултат на това може да си припише известни заслуги за избирането на Тръмп.

„Други като Питър Тийл и Марк Андресен използваха милиардите си, за да финансират мрежи за дясна агитация. Сега те ще имат още повече възможности да прокарват фалшиво-либертарианска програма, насочена към премахване на регулаторната държава и гарантиране, че техните компании могат да правят каквото си искат, когато си искат, без надзор“, посочва Дънкан.

Според подкастъра тяхната основна цел е разширяване на личното им богатство, но преследвайки я, те ще изкривят глобалния дискурс, за да отрази собствените им виждания за света, като същевременно ще срещнат много малко отпор от политическите сили във Вашингтон.

„Междувременно един от най-големите политически проблеми през последното десетилетие е глобалната миграция, а Тръмп даде да се разбере, че не само ще попречи на нови имигранти да влязат в САЩ, но и ще депортира милиони хора, които вече са там. За да постигне тази цел, той ще се обърне към антиимигрантския фанатик Стивън Милър - архитектът на най-жестоката гранична политика на Тръмп по време на първия му мандат“, смята Дънкан.

Милър се очаква да си партнира с новия министър, отговарящ за границите, Том Хоман, обещавайки да събере и депортира милиони дългогодишни жители на САЩ, независимо от човешката или финансовата цена. Дори ако вътрешната програма на Тръмп бъде възпрепятствана на други фронтове, Милър и Хоман ще имат свободна воля да провеждат дори най-бруталните политики, които им хрумнат.

Взривоопасна комбинация: Колко дълго може да продължи приятелството между Тръмп и Мъск?

„На глобалната сцена победата на Тръмп също така ще даде огромни правомощия на двама лидери, които в момента са ангажирани във военни конфликти. Руският президент Владимир Путин ще се радва на завръщането си в Белия дом. Очаквайте Тръмп да намали помощта за Украйна и да възприеме формулировката на Путин за войната: че тя е разумно преследване на националния интерес на Русия“, казва още подкастърът историк.

Президентът на Израел Бенямин Нетаняху също ще се чувства свободен да доведе конфликта в Газа до логичния му край: прочистване на анклава от всички палестинци и анексирането му.

Институциите за висше образование

„Академичните институции далеч не са изолирани кули от слонова кост, а се превръщат в мощни катализатори на социални промени. През 2025 г. университетите ще заемат централно място в политическите конфликти - както формирайки, така и бидейки формирани от по-широки обществени трансформации“, смята, от своя страна Катерина Фройо, доцент по политически науки в Sciences Po. Нейните изследвания са специализирани в областта на крайнодясната политика, нелиберализма, цифровите медии и политическото участие.

Според нея в днешно време студентските движения създават транснационални връзки, за да координират социалните борби в условията на все по-авторитарни режими. Техните каузи включват действия в областта на климата, репродуктивни и граждански права, както и тези на човека като цяло.

„Документирането на нарушенията на правата на човека, особено в региони като Газа, привлича вниманието на световната общественост и достига до Международния наказателен съд“, добавя Фройо.

В мрачния доклад на Драги: Европа е тромава, изоставаща и застаряла. Но изход има

Това движение обаче е изправено пред значителен отпор. Крайнодесни кампании систематично се насочват към университетите, опитвайки се да делегитимират изследвания, които оспорват неудобни исторически и съвременни реалности. Особено уязвими са области като науката за климата, изследванията на пола, критичната расова теория и технологичната етика.

„Съпротивата и оцеляването на учените в тези области ще бъдат от ключово значение. Изследванията в областта на климата, например, са на предната линия на оспорване на политическите и корпоративните разкази, които дават приоритет на краткосрочните икономически интереси пред оцеляването на планетата. Учените и студентите не просто документират влошаването на околната среда - те разработват иновативни решения за устойчиво развитие и адаптиране към климата“, разкрива още тя.

Междувременно изследванията на изкуствения интелект се превърнаха в критична област, в която университетите разглеждат дълбоките морални и практически предизвикателства на технологичното развитие. Изследователите създават рамки за отговорни иновации, които дават приоритет на човешките права, неприкосновеността на личния живот и справедливия достъп - често в пряка опозиция на мощни частни участници като Илон Мъск.

По думите на Фройо това изправя ръководствата на университетите пред безпрецедентна морална дилема.

„Администраторите вече не могат да останат неутрални в ескалиращите „културни войни“ между конкуриращите се обществени ценности. И техните решения - дали да защитят академичната свобода и да подкрепят уязвимите изследователи, или да капитулират - ще имат дълбоки последици за демократичната стабилност“, категорична е тя.