Дните, в които трябваше да се преодоляват коварни пътеки през Скалистите планини и ледени полета в Аляска в търсене на богата жила от бляскаво злато, отдавна са отминали. Но златните трески все още са тук и в момента светът е в една от тях.

Тъй като войните, идеологиите и протекционизмът отново разделят света на отделни блокове, развиващите се страни се надпреварват да трупат злато, за да се подготвят за деня, в който глобалната финансова система, доминирана от САЩ и Европа, ще се срине и на нейно място ще се появи нова.

Тази секуларна тенденция, започнала преди десетилетие, получи допълнителен тласък през тази година. В неговата основа са по-краткосрочни фактори и по-специално низходящия обрат в световните лихвени проценти. В резултат на това цените на златото преминават от един рекорден връх към друг, като миналата седмица за първи път в историята затвориха над 2800 долара за тройунция.

Само за тази година благородният метал е поскъпнал с 35%, което е доста повече от 20% ръст на американските акции и повече от два пъти над ръста, с който може да се похвали всеки европейски борсов индекс. Лина Томас от Goldman Sachs посочва пред POLITICO, че до края на следващата година златото ще достигне 3000 долара.

В основата на ралито са централните банки. Особено тези на страни, които могат да се окажат в противоположния на САЩ лагер в един момент. От началото на войната в Украйна Китай е купил 316 тона. Русия също е голям купувач, както и централните трезори в Близкия изток, Централна Азия и Индия.

Напоследък покупките са доминирани от две държави, чиято история и неотдавнашен опит са ги направили чувствителни към геополитическия риск: Полша и Унгария. Полша отдавна иска да увеличи златото до 20% от официалните си резерви, а през септември Националната банка на Унгария възобнови покупките за първи път от три години, като заяви: „Ролята на златото като сигурен актив и средство за съхранение на стойността е от особено значение, тъй като то повишава доверието в страната и подкрепя финансовата стабилност“.

Златото забавя стремителния си възход, но анализатори виждат подкрепа за метала през 2025 г.

Други официални лица се изразяват по-ясно.

„Това е знак за предстоящи войни“, предупреждава пред POLITICO европейски централен банкер, който говори при условия за анонимност.

И тук не става дума само за страх от военни действия и санкции. Притесненията включват и спадащата надеждност на държавите, изградили глобалния финансов ред след Втората световна война. Както САЩ, така и Европа се сблъскват с нарастващи дългови тежести, които изглеждат неустойчиви в дългосрочен план, както подчерта Международният валутен фонд (МВФ) на годишната си среща.

При положение че дългът на САЩ вече възлиза на 124% от БВП и бързо нараства, отбелязва Томас от Goldman Sachs, „много централни банки държат по-голямата част от резервите си в американски съкровищни облигации, а политиците са все по-загрижени за експозицията си към фискалните рискове пред Вашингтон“.

Това има неизчислими последици за развиващите се страни, които отдавна негодуват срещу това, което смятат за финансов тормоз, отбелязва анализаторът на TS Lombard Давиде Онелия.

„Идеята е бавно да се диверсифицират международните резерви от това, което остава много голямо количество активи, базирани на долара“, казва и Мохамед Ел-Ериан, бивш шеф на гиганта в търговията с облигации Pimco.

Златото сега и завинаги – отстъплението от рекордите като втори шанс за закъснелите

На долара все още се падат около 58% от световните валутни резерви, което го прави почти незаменим за всякакъв вид трансгранична търговия. Това обаче е по-малко в сравнение с около 65% само преди десетилетие. На този фон неутралността и неизменността на златото го правят подходяща котва за паралелна финансова система, която все още се изгражда: такава, в която САЩ няма да могат да доминират.

Бавно пробуждане

Западните политици бавно се събуждат за този риск. В речта си във Вашингтон на годишната среща на МВФ през октомври президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард отбеляза, че „Китай купува злато както никога досега“ и мрачно заговори за опити да се „изтласкат други валути“.

„Ролята на една валута никога не трябва да се приема за даденост“, предупреди тя.

След като се върна в Европа обаче, Лагард звучеше по-спокойно, като миналата седмица заяви пред Le Monde, че доларът няма да бъде детрониран в рамките на нейния живот. Това може да се дължи отчасти на данните от срещата на върха на т.нар. БРИКС+ миналия месец.

Срещите на организацията често предизвикват засилена антидоларова реторика. В комюникето от последната се акцентира върху вредата от санкциите на САЩ, но и за реформирането на съществуващите институции като МВФ.

„Въпреки че това са различни усилия, те могат да послужат за обединяване зад идеята за бавно намаляване на абсолютната доминация на долара и на системата за разплащане в долари“, смята Ел-Ериан.

Геополитиката дърпа златото надолу, но хоризонтът подсказва за обрати

На гребена на вълната

Ребалансирането ще бъде дълго. Докато развитите икономики държат до 70% от резервите си в злато, централните банки на страните от БРИКС обикновено държат около 10%, а по-голямата част от останалото е в долари. Това означава, че те вероятно ще останат купувачи на злато в дългосрочен план, дори и ако - както в момента е случаят с Китайската народна банка - се въздържат, когато смятат, че цените са отишли твърде далеч. Но частните инвеститори по света също се качват на вълната.

Традиционно цените на златото са свързани с лихвените проценти на централните банки. Когато възвръщаемостта на спестяванията и облигациите се е повишавала, както е от 2022 г. насам, златото обикновено се е движело в обратна посока, защото не предлага толова голяма възвръщаемост. Но този път нещата изглеждат различно.

Цените на златото се повишаваха през по-голямата част от периода, когато централните банки вдигаха лихвените проценти - и се повишиха още по-бързо, когато Федералният резерв и Европейската централна банка започнаха да ги намаляват.

„Традиционно ние не бихме обърнали внимание на това“, казва Дейвид Уилсън, директор на стратегията за суровините във френската банка BNP Paribas. „Но е очевидно, че активността на централните банки се е отразила на психиката на спекулативните инвеститори. Ако виждат, че централните банки купуват злато, те си казват: „Ние също трябва да купуваме“.

Мохамед Ел-Ериан: Западът трябва да обърне повече внимание на златото

Според данните на Комисията за търговия със стокови фючърси на САЩ нетната сума на фючърсите върху злато, притежавани от участниците на пазара - приблизителен показател за покупките на инвеститорите - се е увеличила повече от три пъти през последните 12 месеца. Това се е случило, въпреки че - както отбеляза Уилсън от BNP - покупките на централните банки явно са намалели през 2024. Нетният спекулативен интерес сега е съвсем малко под рекордното ниво, наблюдавано в началото на пандемията.

„Последният ресурс“

Както и в миналото, сегашната борба за злато предполага засилено желание за надеждност в условията на несигурност и отслабващо доверие в институциите, смятат анализаторите.

„По време на криза хората се насочват към златото“, казва Кришан Гопаул, старши анализатор в Световния съвет по златото. „Това е глобален актив, който хората ценят и знаят, че ще бъде приет от другите.“

И тази стойност нараства успоредно със съмненията в стойността на други активи, дори на всемогъщия долар.

„Златото е символ на доверие от 3000 години насам“, казва Салваторе Роси, историк и бивш заместник-управител на Италианската централна банка. „Златните кюлчета за централните банки са като стария златен часовник на дядо за едно семейство: това е последният ресурс - този, който не бихте продали, но всички знаят, че го имате.“