Корпоративните фалити в САЩ достигнаха най-високото си равнище от началото на световната финансова криза.

Тенденцията основно се дължи на повишените лихвени проценти и отслабеното потребителско търсене.

По данни на S&P Global Market Intelligence през 2024 г. най-малко 686 американски компании са подали молби за обявяване в несъстоятелност, което е с около 8% повече от 2023 г. и повече от която и да е година след 828 молби през 2010 г., съобщава Financial Times.

Извънсъдебните ходове, целящи да предотвратят фалит, също са се увеличили през миналата година, като са надхвърлили броя на фалитите с около две към едно, според Fitch Ratings. В резултат приоритетните кредитори на емитенти с агрегиран дълг от поне 100 млн. долара отбелязват най-ниските нива на възстановяване поне от 2016 г. насам.

Фалитът на търговеца на дребно на парти стоки Party City беше знаков за корпоративните фалити през 2024 г. В края на декември компанията подаде второто си заявление за обявяване в несъстоятелност, след като излезе от процедурата по глава 11 през октомври 2023 г.

Party City заяви, че затваря своите 700 магазина в цялата страна, след като се е борила „в изключително трудна среда, предизвикана от инфлационния натиск върху разходите, наред с други фактори“.

Потребителското търсене намаля с отшумяването на стимулите през пандемията, което засегна особено тежко компаниите, разчитащи на него.

Сред другите големи фалити през миналата година бяха производителят на продукти за съхранение на храна Tupperware, веригата ресторанти Red Lobster, авиокомпанията Spirit Airlines и търговецът на дребно на козметика Avon Products.

„Постоянно повишените цени на стоките и услугите натежават върху потребителските изисквания“, коментира Грегъри Дако, главен икономист в EY. Бремето е особено тежко за семействата в долната част на спектъра на доходите, „но дори в средата и горната част се наблюдава по-голяма предпазливост“.

Натискът върху компаниите и потребителите донякъде отслабна, тъй като Федералният резерв започна да намалява лихвените проценти, макар че официалните лица посочиха, че възнамеряват да намалят само с още половин процентен пункт през 2025 г.

Питър Чир, ръководител на отдела за макростратегии в Academy Securities, смята, че има смекчаващи фактори, включително сравнително ниския спред между лихвите по по-рисковите корпоративни заеми и държавния дълг.

През 2021 г. и 2022 г. са подадени само 777 молби за обявяване на несъстоятелност. През 2023 г. цифрата скача до 636 и продължава да се покачва миналата година, дори когато лихвените проценти започнаха да се понижават. Според данните на S&P поне 30 от подалите молби за несъстоятелност миналата година са имали задължения за поне 1 млрд. долара към момента на подаване.

Исторически погледнато, броят на фалитите е равен на броя на извънсъдебните действия за намаляване на шансовете за неплатежоспособност.

Подобни ходове, известни като упражнения за управление на задълженията, са все по-често срещани и в последните години представляват голяма част от фалитите на корпоративни дългове в САЩ, като тенденцията се запазва и през 2024 г., коментира Джошуа Кларк, старши директор във Fitch Ratings.

Тези дългови маневри често се считат за крайна мярка, за да се избегне подаването на молба за съдебна защита. В много случаи обаче компаниите така или иначе се оказват в несъстоятелност, ако не могат да решат оперативните си проблеми.

„Може би рентабилността ще се повиши или лихвените проценти ще се понижат, или комбинация от двете, наистина с цел да се избегне фалит“, допълва Кларк.

Според него подобни мерки за преструктуриране на задълженията могат да окажат негативно влияние върху кредиторите, натрупайки още дълг върху съществуващите им задължения.