Charlie Hebdo 10 години след атентата: Желанието да се смеем никога няма да изчезне

Точно 10 години след джихадисткия атентат, при който бяха убити повечето от членовете на редакционния екип, френското издание Charlie Hebdo публикува специален брой, за да покаже, че каузата му все още е актуална, пише BBC и припомня кратка хронология на събитията.

Ситуацията във Франция се променя на 7 януари 2015 г., когато с кръвопролитие е сложен край на обществената наивност по отношение на заплахата от войнстващия ислямизъм.

Братята Саид и Шериф Куаши нахлуват на среща в парижкия офис на сатиричния седмичник и убиват неговите звездни карикатуристи Кабю, Волински, Шарб и Тину.

Братята убиват общо 12 души, включително мюсюлмански полицай, който е на пост отвън. Два дни по-късно те са застреляни от полицията в складове, където се укриват, близо до летище Шарл дьо Гол.

Пророкът Мохамед от първа страница на Charlie Hebdo: Аз съм Шарли

В същия ден Амеди Кулибали убива четирима евреи при синхронизирано вземане на заложници в супермаркет в източната част на Париж. Кулибали, който след това е ликвидиран от властите, убива полицайка предишния ден.

Десетилетие след кървавите събития Charlie Hebdo продължава да издава седмичното си издание и има тираж (печатен и онлайн заедно) от около 50 000 екземпляра.

Помещава се в офис, чието местонахождение се пази в тайна, а служителите му са охранявани от бодигардове.

Но в редакционна статия в днешния мемориален брой, главният акционер на вестника заявява, че духът на рицарско антирелигиозно непочтително поведение все още е жив.

„Желанието да се смеем никога няма да изчезне“, казва Лоран Сорисо, известен още като Рис, карикатурист, който оцелява след нападението на 7 януари с куршум в рамото.

„Сатирата има една добродетел, която ни помогна да преминем през тези трагични години - оптимизмът. Ако хората искат да се смеят, това е защото искат да живеят. Смехът, иронията и карикатурата са проява на оптимизъм“, пише той.

В специалното издание от 32 страници са включени и 40-те победители в конкурса за карикатура на тема „Да се смеем на Бога“. Една от тях съдържа карикатурист, който се пита: „Нормално ли е да нарисувам картина на мъж, който рисува картина на мъж, който рисува картина на Мохамед?“

Серия атентати в Париж, над 150 загинали

Атентатите в Charlie Hebdo и Hypercacher днес изглеждат като увертюра към един мрачен и смъртоносен период в съвременна Франция, през който - за известно време, страхът от джихадисткия тероризъм стана част от ежедневието.

През ноември 2015 г. последваха нападения с огнестрелно оръжие в театър „Батаклан“ и близките барове в Париж. През юли следващата година 86 души бяха убити на крайбрежната алея в Ница.

През последното десетилетие около 300 французи са загинали при ислямистки нападения.

Днес честотата им рязко е спаднала, а разгромът на групировката „Ислямска държава“ означава, че тя вече няма база за подкрепа в Близкия изток.

Но отделният терорист, който се е саморадикализирал в интернет, остава постоянна заплаха както във Франция, така и навсякъде другаде по света, допълва BBC.

Терористите в Европа не са самотни вълци – кой ги радикализира

Първоначалният повод за убийствата в Charlie Hebdo - карикатурите на пророка Мохамед - са строго забранени за публикуване навсякъде.

През 2020 г. френският учител Самуел Пати беше обезглавен пред училището си от джихадист, след като показа една от карикатурите на Charlie Hebdo в дискусия за свободата на словото.

Тази седмица в Париж започва съдебният процес срещу пакистанец, който малко преди убийството на Пати ранява тежко двама души с нож в парижкия офис, за който е смятал, че все още се използва от Charlie Hebdo (в действителност изданието отдавна е преместено от там).

Излезе новият брой на Charlie Hebdo под надслов: И пак се започва

И така, както при всяка годишнина от 2015 г. насам, въпросът, който отново се задава във Франция, е: Какво - ако изобщо нещо, се е променило? И какво - ако изобщо има нещо, е оцеляло от голямата международна подкрепа, чийто призив в дните след убийствата беше Je suis Charlie?

Тогава по покана на президента Франсоа Оланд към двумилионното шествие през центъра на Париж се присъединиха държавни и правителствени ръководители на страни от цял свят.

Днес песимистите твърдят, че битката е приключила и загубена.

Шансовете на хумористичен вестник да се изправи срещу исляма - по начина, по който Charlie Hebdo го правеше редовно и безскрупулно - са нулеви, допълва BBC.

Макрон получи „целувката на смъртта“ от Марин Льо Пен с мигрантския закон

Още по-лошото за тези хора е, че част от лявата политическа сила във Франция ясно се дистанцира от Charlie Hebdo, обвинявайки го, че е станал прекалено антиислямски и е възприел позиции на крайната десница.

Kрайната левица беше обвинена заради критиките си, че е предала духа на свободното слово на Je suis Charlie, за да спечели електорална подкрепа сред френските мюсюлмани.

Но в навечерието на годишнината Рис, за когото жертвите на атаката са едни от най-големите му приятели, казва, че не изживява нито един ден, без да преживее момента на нападението. И отказва да се откаже от надеждата.

„Духът на Charlie Hebdo е по-дълбоко вкоренен в обществото, отколкото може да се предположи. Когато говориш с хората, виждаш, че той е много жив. Грешка е да се мисли, че всичко е изчезнало. Това е част от колективната ни памет.“