Самолетните катастрофи се случват рядко, но когато такъв инцидент възникне, шансовете за оцеляване на пътниците са минимални. И все пак има късметлии, които остават непокътнати или с минимални наранявания в такава смъртоносна ситуация. Как се случва това? И дали е само въпрос на късмет?

Последната трагична самолетна катастрофа се случи в Южна Корея. Полет 2216 на авиокомпанията Jeju Air се приземи без колесниците му да се отворят. След това машината се плъзна по пистата, излезе от нея и избухна в пламъци. Първоначално изглеждаше невъзможно някой от всички 181 човека на борда да е оцелял. Но се оказа, че двама са с минимални наранявания.

Според специалисти по разследване на авиокатастрофи шансовете за оцеляване зависят от пет фактора, пише The Wall Streer Journal. Това са запазване на целостта на машината след сблъсъка, ефективността на предпазните системи, гравитационното ускорение, подредбата във вътрешността на самолета и евентуални огън и дим.

При инцидента в Южна Корея оцеляха двама стюарди – мъж и жена, които са се намирали в задната част на самолета. Всъщност единствено опашката бе останала сравнително здрава след удара и пожара. 33-годишният мъж е с няколко счупвания, както и с наранявания на гръбнака. Жената е със счупен глезен. И двамата обаче бяха извадени от остатъците от машината в съзнание и контактни.

Толкова тежка катастрофа не се е случвала отдавна. Според данните на неправителствената организация Flight Safety Foundation през последните 80 години е имало 17 други инцидента, при които от пътуващите 80 или повече пътници са оцелели само един или двама.

„Има много причини един човек да оцелее в ситуация, в която това изглежда невъзможно. Има значение как точно се приземява самолетът и къде седи човекът. Стегнатият предпазен колан би ограничил неконтролируемите движения на тялото след удара. Важно е и дали пътникът е заел препоръчителната поза – с глава към коленете“, казва Барбара Дън, президент Международното дружество за авиобезопасност, организация на разследващите такива катастрофи.

Дни преди трагедията в Южна Корея стана друг инцидент – азерски самолет се разби и загинаха 38 души. 29 от пътниците оцеляха. След това се разбра, че машината най-вероятно е била поразена от руската противовъздушна отбрана. Въпреки че самолетът е бил ударен, пилотите успяват да го задържат във въздуха още около час, през който няколко руски летища им отказват приземяване. В крайна сметка екипажът решава да направи опит за аварийно кацане. Според експерти именно заради действията на пилотите все пак има оцелели – всички те са се намирали в задната част на самолета.

Мястото е един от най-важните фактори за оцеляване, но шансовете варират в зависимост от начина на приземяване. Обичайно ударът е в предната част на машината, но това не е правило.

„Много хода си мислят, че е по-безопасно да седнат отзад, но не е задължително така. Има и други фактори – например колко бързо ще се разпространи огънят и колко време ще е нужно, за да се стигне до аварийните изходи“, казва Дън.

Според американската държавна агенция National Transportation Safety Board (NTSB) една катастрофа може да се размине без жертви, ако породените от нея неконтролируеми движения на телата могат да бъдат понесени от човешкия организъм и ако структурата на самолета се запази относително здрава. Ако т.нар. G-сила (т.е. гравитационното ускорение) е прекалено голяма, неизбежно се стига до фатален изход.

Нека се представим, че в обичайни условия хората са подложени на ускорение със стойност 1. При някои дейности, например движение с кола с висока скорост, то може да се повиши до 2 или 3. При ускорение от 4 или 5 е вероятно човек да изгуби съзнание, макар че сигурно ще оцелее, казва Лони Петерсън, който преподава аеронавтика и астронавтика в университета MIT.

Ако самолет на Boeing 737 като този от Южна Корея достигне ускорение не повече от 9, пътниците имат шанс да оцелеят, казват Томас Зейдлик и Никълъс Уилсън от Университета в Северна Дакота като се позовават на американските стандарти за летателна годност на самолетите. Хората най-вероятно ще са с наранявания, но живи.

„Самолетите, както колите, имат т.нар. зони на смачкване. Част от тях имат въздушни възглавници, а предпазните колани са задължителни. Тези системи биха могли да помогнат“, казва Зейдлик.

Идеята на зоните на смачкване е да поемат част от енергията при евентуален сблъсък и така пътуващият да бъде предпазен.

Но дори всички фактори за оцеляване да са на лице, пак не е сигурно, че изходът при инцидент ще е положителен. Както казва Антъни Брикхаус, експерт по безопасност и преподавател в специализирания авиационен университет “Embry-Riddle”:

“Виждали сме хора да оцеляват в много тежки катастрофи и сме виждали хора да умират в далеч по-леки“.

За да получи повече информация NTSB прави проучване на самолетните инциденти в САЩ, станали в периода 1983-2017 г. Под „инциденти“ тук се разбират пожар, тежко нараняване или смърт на пътник, сериозно повреден или унищожен самолет. На тези критерии отговарят общо 35 инцидента. При един от тях (полет 255 Нортуест), станал малко след излитането от Детройт през 1987 г., загиват 154 души. Оцелява само едно 4-годишно момиченце. Останките от този полет са били разпръснати в зона с дължина близо километър близо до магистрала като всички седалки на самолета са били откъснати. Оцелялото дете е намерено под един от надлезите на магистралата. В самолета тя е седяла на място 8F, т.е. в предната част.

Повече от половината общо 3823 пътници на тези полети са оцелели почти без наранявания или с леки такива. 6.3% са тежко пострадали. Загиналите са над 40%. Причината за смъртта на 27% е удар, 4.1% са загинали от пожар или обгазяване, а при 10% от смъртните случаи причината е друга или неизвестна.

В доклада си от разследването на злополуката с полет 255 разследващите записват, че пътниците са загинали от удар. Изводът им е, че не е било възможно хората да оцелеят освен при комбинация от случайни обстоятелства, какъвто е случаят с 4-годишното дете.

„Понякога е много трудно да обясниш защо не се е случило. Не обичам да използвам тази дума, но и късметът играе роля“, казва Брикхаус.

Към момента причините за катастрофата в Южна Корея остават неясни. Съвместното разследване с американски специалисти се опитва да установи защото самолетът се е приземил „по корем“, т.е. без да отвори колесниците. Властите имат и запис на комуникацията с екипажа, но засега не съобщават подробности.

Експерти по авиобезопасност вече заявиха, че механизмът на катастрофата е озадачаващ, а полицията обискира офисите на авиокомпанията собственик. Разследването е за причиняване на смърт заради немарливо изпълнение на служебни задължения.