Как да оцелеем по време на дълъг полет. Съвети от стюарда
Всеки полет може да бъде стресиращ. Но онези с продължителност няколко часа са особено мъчителни. Закотвен на седалката и умиращ от скука, пасажерът се чуди кое да е приоритет – спането или яденето. А може би и двете? Дали не би могъл да се раздвижи на пътеката. Приемливо ли е да си събуе обувките?
Крис Мейджър е стюард с 24 години стаж. Бил е на всякакви полети – от кратки до 14-часови. Издържал е безброй пътувания и се е превърнал в експерт по възстановяване на силите чрез дрямки в облаците. Пред CNN Мейджър дава няколко съвета, които биха помогнали при неколкочасов престой в небето.
Кога да ям? Пред или след нощен полет?
Ако летите през нощта и целта ви е да спите възможно най-дълго, Мейджър препоръчва да се храните преди да се качите в самолета. Това е особено важно, ако полетът е продължителен, но не е от най-тежките в тази категория. Например от Лондон до Ню Йорк може да се спи максимум 5-6 часа, така че е добре да се възползвате максимално.
Повечето пътуващи по работа затварят очи веднага щом се качат, казва Мейджър.
„Винаги може да познаете опитните пътници. След излитане, влизате в салона и тях все едно ги няма – покрили са се и спят“, казва той.
Мейджър признава, че понякога храненето по летищата е трудна работа. Пътникът трябва да сменя самолети и да тича по гейтове. В повечето случаи му се налага да се задоволи с някой подозрително изглеждащ сандвич.
Ако летите в първа или бизнес класа, изкушението от храните и напитките е голямо. Но в крайна сметка подготовката им отнема време, може би около два часа, през които бихте могли да поспите и да отпочинете.
И все пак – кога да се яде?
Ако сте на продължителен полет, вероятно ще ви предложат храна повече от веднъж. Трябва ли всеки път да се възползвате?
Мейджър казва, че всеки трябва да прецени за себе си и не бива да се чувства задължен да се храни, ако няма апетит. Чувстваш ли се изтощен, по-добре е да поспиш.
Да си нося ли възглавница?
Обикновено авиокомпаниите предлагат възглавнички на по-дълго пътуващите. Но Мейджър съветва да си носите собствената маска за очи, възглавничка и одеяло.
Маските вършат страхотна работа, ако лампите в салона светят. И, вярвате или не, винаги има опасност възглавничките в самолета да свършат. А това не е добре, особено ако полетът е 13-14 часа.
Ами ако не мога да заспя?
Много пътуващи не успяват да заспят по време на полет. Причините са различни – от това, че са на непознато място, през шумовете до неудобната позиция на тялото.
Едновременно с това пътникът знае, че ако пропусне дрямката, след кацане ще си плати скъпо, защото ще е изтощен. И затова въпросът е да се мъчи ли да спи или просто да си пусне филм.
Мейджър твърди, че полза от съня насила няма, защото биологичният часовник така или иначе казва на тялото друго. Но предупреждава, че е важно и какво ще правите след полета. Ако се налага да карате или веднага да работите, е добре да се опитате да починете.
Може ли да се раздвижа на пътеката?
Да седиш в една и съща неудобна поза в продължение на часове не е лесно. Но пък и другото е трудно – раздвижване в отреденото ти тясно пространство. Трябва да се чака знак за разкопчаване на коланите, а и често пъти се налага да прескочиш двама-трима души, за да се добереш до пътеката.
Въпреки това Мейждър съветва да се набляга на движението, макар и само с пръстите на краката. Така се освежаваш, а и се подобрява циркулацията на кръвта.
Затова, когато пътеката е далече, движете се на седалката.
Мога ли да си събуя обувките?
По този въпрос има сериозно противоречие. Все пак на никой не му се пътува в близост до миризливи чорапи, така че вероятността да се стигне до скандал при събути обвувки не е малка.
Но Мейджър казва, че е „за“ и насърчава пътниците да го правят. Екипажът няма да се впечатли от това.
„Ние самите го правим. И мисля, че е правилно особено при дълъг полет. Единственият проблем би била миризмата. Така че се надявам да сте си взели душ преди да се качите на самолета“, казва той.
За самия екипаж е по-рисково, ако хората си опъват краката на пътеката, най-вече през нощта. Когато салонът е тъмен, може да се стигне до инциденти.
Коя е най-добрата седалка?
Ако ви е страх от турбуленция, по-добре изберете място близо до кабината. Там разтърсването не се усеща колкото назад, където седалките подскачат доста сериозно.
Ако пък сте висок, вече знаете, че повече място за протягане на краката има на седалките до аварийните изходи. Някои авиокомпании предлагат и места с повече пространство, но срещу допълнително заплащане.
Мейджър казва, че той самият би си запазил място до прозореца при дълъг полет. Така има къде да облегнеш глава и да поспиш.
Средните седалки никой не ги харесва и това важи с особена сила при дългите полети. Според Мейджър си струва да платите нещо отгоре, но да си вземете място до прозореца или пътеката при продължително пътуване.
Пътувам с децата, как да оцелея?
Мейджър, който има малки деца, отговаря на този въпрос и като баща, и като стюард.
„Ако вие сте напрегнати, и детето ви ще е напрегнато. Ако вие сте тревожни, и то ще е тревожно“.
Според него стюардесите са много добри в успокояването на подобни ситуации. Когато бебе плаче и родителят е в паника, а останлите пътници въздишат и въртят очи, той прилага следната стратегия:
„Уверявам се, че всички ме слушат и казвам високо и ясно: Не се притеснявайте, че детето ви плаче, то си помага, ако ушите му са заглъхнали. Това е единственият начин, по който то може да си помогне“.
Носенето на любими предмети също помага, допълва той. Чрез тях новата среда изглежда на детето по-позната и стресът е по-малко.
Къде почива екипажът?
Зони за почивка на екипажа в самолетите има, но видът им зависи от този на машината и дължината на полета.
„Ако летим за повече от 13 часа например, имаме нужда от хубаво място за отдих“, казва Мейджър.
По думите му при такова пътуване кабинният екипаж трябва да има поне 90 минути за почивка. Те се вземат на смени, защото пътниците не могат да бъдат оставени без надзор.
Мейджър казва, че самият той няма проблем да спи в самолета, но за много негови колеги това не е лесно. Помещенията за почивка са малки и тесни, а стюардите често ги наричат „ковчези“.