Учените, които се опитват да създадат нови антибиотици в лабораторни условия и да ги прилагат на пациентите, са принудени да отложат обещаващите си терапии заради хроничен пазарен провал.

Малките компании, които се опитват да помогнат за разрешаването на глобалната криза с устойчиви на лекарства инфекции с нови лечения, се сблъскват с незаинтересованост от страна на инвеститорите и липса на помощ от страна на правителствата. Това ги изтласква от бизнеса и води до намаляване на броя на новите кандидати за антибиотици.

За участниците в процеса ситуацията е изключително тревожна.

„За мен въпросът не е как да направя най-голяма печалба“, казва пред POLITICO Ремко ван Льовен, чиято биотехнологична компания е фалирала. „Все още има вътрешна мотивация да се направи нещо по въпроса за антимикробната резистентност“.

А светът отчаяно се нуждае от нови антибиотици. Микробите стават все по-устойчиви на съществуващите лекарства, като всяка година отнемат 1 милион години живот само в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство и струват на здравните системи около 1,1 милиарда евро.

Ван Льовен, лекар по образование, започва да работи в областта на изследванията на ХИВ в началото на 90-те години на миналия век и вижда, че антивирусните препарати могат да означават разликата между живота и смъртта.

Вдъхновен, през 2011 г. ван Льовен основава Madam Therapeutics - биотехнологична компания, която разработва нов клас антибиотици, активни срещу резистентни към лекарства псевдомонасни бактерии. Целта е да се създаде антимикробно средство, насочено към белодробните инфекции, причинени от тази бактерия.

Псевдомонасите, които са резистентни към карбапенеми - често използван клас ефективни антибиотици - са включени в списъка на Световната здравна организация сред седемте патогена, които имат голяма нужда от нови лекарства. Още през 2011 г. те присъстват в критичния списък.

„Изследванията вървяха добре. Имахме доста хубави данни, които публикувахме и в научни статии“, спомня си ван Льовен. „Имаше обаче един проблем: финансирането. Първите години, когато постоянно чувах „не“ от инвеститорите, си мислех: „О, това вероятно е собствената ми липса на умения“. Но това не беше така“.

Преносим „притегателен лъч“ обещава научен скок в инвазивната медицина

Ниската финансова възвръщаемост и пестеливото използване на антибиотици, за да се избегне резистентност, правят тази област особено трудна за инвеститорите. В същото време спешно са необходими нови продукти. С нарастването на резистентността към съществуващите лечения в световен мащаб съществува риск да бъдат подкопани медицинските постижения, като например лечението на рака.

„Антимикробната резистентност само се влошава, но въпреки това не разработваме достатъчно бързо нови иновативни продукти за борба с най-опасните и смъртоносни бактерии“, казва Юкико Накатани, изпълняваща длъжността помощник-генерален директор на СЗО по антимикробната резистентност.

Добрата новина е, че предклиничният набор от антибиотици е „иновативен и включва голям брой нетрадиционни подходи“, според СЗО. Лошата - че иновациите трудно достигат до следващия клиничен етап.

Недостигът на финансиране е пирон в ковчега

Разработчиците на предклинични продукти като Madam Therapeutics изпитват трудности при осигуряването на финансиране за ранно разработване на лекарства, когато рискът от неуспех е особено висок в сравнение с напредналите клинични проучвания. За това свидетелства обзор на политиката на Европейската обсерватория за здравни системи и политики.

И все пак тези малки компании сега са двигател на научноизследователската и развойната дейност в областта на антибиотиците, тъй като повечето фармацевтични компании с дълбоки джобове - които преди можеха да поемат разходите за разработване - са загърбили изследванията в областта на антибиотиците.

През 2023 г., след като достига до последния предклиничен етап, Madam Therapeutics фалира. Компанията не може да осигури необходимото финансиране, за да започне първите клинични изпитвания. И тя не е изключение.

Pfizer обяви положителни резултати за експериментално лекарство за ракова кахексия

BEAM Alliance представлява компании, които разработват нови антимикробни лекарства.

„Всяка година губим по двама-трима членове, а понякога и повече“, казва членът на борда на BEAM Alliance ван Льовен.

През 2024 г. организацията губи още един член - Nosopharm, компания, която работи върху нови антибиотици за лечение на инфекции, причинени от устойчиви на лекарства патогени. Историята е болезнено сходна.

„Извършихме цялата работа по предклиничната разработка“, казва Филип Вилен-Гийо, бивш главен изпълнителен директор на Nosopharm.

Компанията е била готова да започне първото си проучване при хора, но поради липса на финансиране или фармацевтичен спонсор проучването така и не започва.

Компанията се свързва с около 250 инвеститори, но никой от тях не се отзовава.

„Работиш в пустиня“, спомня си Вилен-Гийо и описва прекратяването на програмата като „наистина болезнено“ - поредната компания, която е била твърде малка, за да оцелее.

„За съжаление пазарът на антибиотици е разбит“, казва Вилен-Гийо.

Генеративният изкуствен интелект ще разработва сам нови лекарства в бъдеще

Повишаване на привлекателността за инвеститорите

Възвръщаемостта на инвестициите при новите антибиотици се оценява на отрицателна стойност от 50 млн. долара, което означава, че компаниите губят средно по толкова. За разлика от това, при разработването на неврологично лекарство възвръщаемостта се оценява на 720 млн. долара, а при мускулно-скелетното - на 1,15 млрд. долара.

„В крайна сметка, ако нямате печалби - ако не възвръщате инвестициите си в иновации - тези иновации ще спрат. И това е, което виждаме в нашето семейство“, казва ван Льовен.

Освен това разходите за антибиотици са намалели между 2011 и 2020 г. в развитите страни - тъй като употребата им става все по-рядка - което прави областта още по-малко привлекателна.

„Инвеститорите винаги ще имат възможност да избират между антимикробната резистентност и онкологията“, казва Фредерик Пейран, управляващ директор на BEAM Alliance и основател на Mandanova, компания, която помага на иноваторите да получат достъп до финансиране. „Винаги ще бъде по-привлекателно да се насочите към онкологията.“

Но тъй като светът се нуждае от нови антимикробни средства, трябва да има по-голяма финансова мотивация за привличане на инвеститори, категоричен е той.

Стимулите за научноизследователска и развойна дейност, класифицирани на „push“ и „pull“, са насочени към съживяване на антибиотичните разработки. Но докато има много „push“ стимули - за да се подпомогне финансирането на ранните етапи на научноизследователската и развойна дейност - има остра липса на „pull“ стимули, които да решат проблема с пазарния провал.

„Представете си, че сте в дупка“, казва Пейран. „Някой може да ви избута до половината, но без въже, което да ви издърпа отгоре, няма да се измъкнете“.

Точно тук са заседнали много биотехнологични компании, включително и тази на Вилньов-Гийо - на половината път нагоре към разработването на лекарства, преди да бъдат принудени да се откажат.

„Ако имахме възможност да получим стимул за изтегляне в рамките на Европа, това щеше да е полезно за компании като нас“, казва той.

За да се справи с този пазарен неуспех, Европейската комисия предлага стимул за пазарен монопол - известен като прехвърляем ваучер за изключителни права върху данни - като част от прегледа на фармацевтичното законодателство.

Novo Nordisk ще финансира суперкомпютър с изкуствен интелект, задвижван от Nvidia

Разработчиците на „променящи правилата на играта“ нови антимикробни средства биха получили допълнителна година монополни права за всяко лекарство в портфолиото си или ваучерът би могъл да бъде продаден.

Докато Европейският парламент подкрепи ваучера обаче, националните министри на здравеопазването в Съвета са по-предпазливи и в момента държавите са разделени по въпроса.

„Ако ваучерите бъдат приети, ще има много допълнителни предпазни огради, които да дадат на държавите членки увереност, че със системата няма да се злоупотребява“, каза ван Льовен. „Нуждаем се от нещо, което да е работещо и предвидимо“.

Алтернативният абонаментен модел - прилаган успешно във Великобритания - който плаща на разработчиците на антибиотици фиксирана сума всеки месец, независимо от търсенето, не е предложен в европейското законодателство. Но страните от ЕС подкрепят трети модел: схема за гарантиране на приходите, при която касите на разработчиците ще се попълват от фонд на ЕС, ако продажбите на нов антибиотик не достигнат определен праг.

През декември ЕК възлага първия подобен договор на италианската компания Menarini. Дружеството обаче не подписва сделката, оценена на 40 млн. евро, за доставка на антибиотика Vaborem на 21 държави от ЕС в продължение на 49 месеца.

С всеки изминал ден без по-широко пазарно решение все повече малки компании рискуват да фалират. Макар че ваучерите не са „сребърен куршум“, ван Льовен се надява те да се реализират. В противен случай „ще се върнем в изходна позиция и ще отнеме време да си върнем тези инвеститори“.

„Това всъщност е нашият зов за помощ“, казва в заключение той.